Спасителен влекач (буксир) "Юпитер"

И аз бях там 1985-1988г.

Blagodria ti Rajkov ,ce zapochna tazi tema. Az bqh v parviqt ekipaj kato elektrik. Komandir kap.I rang
Ianko Dimov. Koraba be na targovskiqt flot ,no be daden na boenite poradi redica defekti. Otdelenie elektrici pod rakvodstvoto na st.lt. Stanco Kosev uspq da gi otstrani - tokov stabilizator. Ako ima interes ste prodalja......

Temata za buksira mi e mnogo interesna i ako ima i drugi koito iskat da spodelat spomenite si molq da pischat.

Temata za buksira mi e mnogo interesna i ako ima i drugi koito iskat da spodelat spomenite si molq da pischat.

Благодаря Ви искрено за този пост!
Служих на "Юпитер" в периода март 95` до септември 96`, командир Кап.л-т Евгени Станев,Пом.ком.Кап.л-т Станислав Атанасов,Механик Кап.л-т Сашо Александров,боцман м-н Сотир Иванов,мога да изредя целия екипаж! На всички - благодаря Ви за прекрасната служба,обич и уважение към флота които показахте и на които ни научихте!
ББ221 "Юпитер" е жив!!!

Благодаря Ви искрено за този пост!
Служих на "Юпитер" в периода март 95` до септември 96`, командир Кап.л-т Евгени Станев,Пом.ком.Кап.л-т Станислав Атанасов,Механик Кап.л-т Сашо Александров,боцман м-н Сотир Иванов,мога да изредя целия екипаж! На всички - благодаря Ви за прекрасната служба,обич и уважение към флота които показахте и на които ни научихте!
ББ221 "Юпитер" е жив!!!

Като един от първият военен екипаж ,бих написал неща,които не са много известни. "Юпитер" бе предвиден за буксир в БМФ . По пътя от ГДР до България, той на два пъти дефектира и бе необходимо да бъде посещаван от немските специалисти да бъде ремонтиран.Във Варна в търговският флот отново се получи повреда и той излезе от строя. Корабът бе прехвърлен на военно морският флот във Варна.
Корабът бе закотвен на пирса без възможност за плаване. Командир на кораба бе кап.III ранг Янко Димов а командир и на БЧ 4 ст.л-т Станчо Косев.
Електриците бяхме 4 морски.Ст.л-т Косев бе прекрасен човек и командир.Той ни предостави каютата си и документацията на кораба.Като се запознахме с причините за дефектите се оказа ,че всичките са свързани с токов стабилизатор,който по команда от рулевият се притискат графитни плочки ,които регулират хода на кораба.
Събрахме всички плочки и започнахме подбор на зредовните и подреждахме в колонката. С мултицет на оммер при натиск върху плочките определяхме действието на стабилизатора.
Монтирахме го и докладвахме на Косев,който по етапен ред докладва на командира а от там и в щаба. Разрешиха пускане на кораба в движение.
Ние бяхме в при уредите в машинното и треперехме от вълнение. Тук се залагаше авторитета на командването на кораба . Кораба тръгна ,работеше добре и изпълняваше командите от щаба. Командването бе наградено от командващият ,а и като командир на отделение електрици с портативен радиоапарат "ВЕФ",който е моя гордост и до днес.
И сега подържаме връзки с някой от екипажа ,което ни прави много щастливи.

Написах спомени от първите години на буксир Юпитер с надеждата да се включи и някой от екипажа ,но за сега няма. Надявам се ,това бяха интересни години . Чакам !!!!!!!!!!!!!!!!!1

Постъпих във флота на 19.09.1969 год. и след 52 дни, първоначално обучение в поделението, известно като "Пясъка" бях разпределен на базовия буксир "Юпитер".Командир тогава беше капитан ІІІ ранг Пенов, помощник-командир капитан ІІІ ранг Калчо Калчев, механик капитан-лейтенант Станчо Косев и електрик старши лейтенант Здравко Мутафов.Боцман беше гл.старшина Балтаджиев.По-късно командния състав претърпя промени и за командир беше назначен капитан ІІ ранг Петров, известен с прякора "Мата Хари".Всъщност цялата ми служба на кораба премина под негово командване.Бордовият номер на кораба беше 650 и по стечение на обстоятелствата на мен се падна честта да му изпиша новия номер 332.Първата година бях определен за моторист на главните двигатели.Втората година положих изпит за класна специалност "рулеви" и заменях при нужда младия рулеви, особено когато го събореше "качката".Повериха ми и баркаса на левия борт, с който изкарах един месец ремонт на "Лъджата".С него буксирахме изстреляните при учебни стрелби, торпеда от подводните лодки.Собственоръчно му изписах името на кораба от двете страни на носовата част.С базовият буксир "Юпитер" посетих неколкократно градът-герой Севастопол, когато съпровождахме предоставените ни от съветския военнморски флот две подводни лодки, четирите торпедни и четирите ракетни катери, които замениха "осите" в поделението в Созопол.През 1970 год.пуснахме и обезпечавахме дълбоководната къща в залива до Маслен нос.Поради ограничения моторесурс на ракетните и торпедните катери ги буксирахме до Севастопол за планов ремонт и обратно до базата им в Созопол.При един от преходите креномерът на "Юпитер" отчете 62 градуса крен.Който е служил на него, знае, че беше като оловно човече и беше предназначен за океански буксир.Вълнението в Черно море, всеки който е плавал из него, знае какво е.Останал съм с прекрасни спомени от капитан ІІ ранг Петров.При едно от посещенията ни в Севастопол, уреди да ни заведат на екскурзия до гр.Ялта - от другата страна на полуострова.Посетихме дворецът "Алупка" - райски кът, сградата в която се е провела Ялтенската среща през Втората световна война, църквата "Лястовиче гнездо", морската гара на Ялта.На връщане посетихме "Бахчисарайски фонтан", където е написана едноименната опера.Незабравими ще останат и посещенията ни на "Панорамата" в Севастопол и "Диарамата" на историческата Сапун гора.Обикнах Севастопол с неговите паметници, на матрос Кошка, Паметника на потъналите кораби, паметникът на адмирал Нахимов и много други паметници, като роден град.Сега съм на 66 год.Възнамерявах преди година да направя екскурзия със съпругата си до Севастопол, но нещата там се объркаха.Искренно се радвам, че севастополци и жителите на полуостров Крим избраха Русия.Но да се върна на кораба.Първата година беше тежка, до лакти в газьол.Трумовете се почистваха до сухо с пакли.Кошмарно беше измазването с бял цимент на дънната цистерна за питейна вода.Тежките вахти при преходи пред манометрите на главните двигатели в агрегатното помещение.Но всичко това определя понятието славна матроска служба.Обичахме си кораба и сега го обичаме, но вече само в спомените.След 28 год. служба флагът му беше снет и продаден за скраб в Турция.Всяко начало си има край, за съжаление.И аз искам да кажа: "Юпитер" е жив.....!

Светломире, много ти благодаря за на написаното ,то ми даде много информация за историята на "Юпитер"и достойният ми командир Станчо Косев . Дано твоят разказ намери място и във вестника на ВМС .
С Поздрав : Найден