" alt="img" /> Подводници проект 613
(бивши съветски С-244, С-245)

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Снимка - централен фотоархив на министерството на отбраната

Първата следвоенна дизел-електрическа подводница, станала най-масова във военноморските сили на СССР, е проект 613. Той е развитие на подводниците със средно водоизместване проект 608, която е разработвана през 1942 - 1944 г. В края на 1944 г. ВМФ получава материали от немската подводница U-250 (потопена във Финския залив и след това извадена), имаща ТТЗ, близки до проекта 608. Във връзка с това наркомът на ВМФ адмирал Н. Г. Кузнецов взема решение да се прекратят работите над проект 608 до изучаването материалите от U-250.

През януари 1946 г. след проучването на трофейната подводница (U-250, ХХI серия) главнокомандващият ВМФ по представянето от ГУК утвърждава ТТЗ по проектирането на дизелова подводница проект 613. В тях е предложено да се изменят ТТХ по проект 608 към увеличаване на скоростта и далечината на плаване при увеличаване на стандартното водоизместване до 800 t. Проектирането е възложено на ЦКБ-18 (сега ЦКБ МТ "Рубин"), а за главен конструктор е назначен В. Н. Перегудов, след това Я. Е. Евграфов, а от 1950 г. З. А. Дерибин.

През август 1946 г. е издадено ТТЗ на проект 613, а на 15.08.1948 г. техническият проект е утвърден от съветското правителство.
При разработката на теоретичния чертеж е обърнато особено внимание за осигуряване на високи ходови качества в подводно положение. В резултат на това пълната подводна скорост е увеличена до 13 възла (вместо 12).

За пръв път при тези подводници се прилага поставянето на шнорхел - устройство за обезпечаване работата на дизеловите двигатели с въздух при перископна дълбочина на подводницата.

На 11.04.1950 г. в завод номер 444 в Николаев е заложен прототипът. На 26.06.1950 г. минават хидравлическите изпитания, а на 22.07.1950 г. подводницата е спусната на вода при 70% техническа готовност. На 06.11.1950 г. при излизане от дока подводницата се преобръща, при което 2-ри, 6-и и 7-и отсек се запълват с вода. Това става поради неспазването на инструкциите при поставяне на подводницата в док.

След отстраняването на нередностите на 05.05.1951 г. С-61 е прехвърлена във Военноморската база в Севастопол. На 14.07.1951 г. преминават дълбоководните потапяния, държавните изпитания са от 17.10.1951 г. до 24.05.1952 г. До 1957 г. са построени 72 подводници от този проект. Предполагало се да бъдат построени общо 340 подводници от този тип, но фактически са построени 215 единици, което представлява своеобразен рекорд.

Тактико-технически характеристики

За българския флот са доставени 2 подводници проект 613, бившите съветски С-244 и С-245.

Построени са в Николаев. Приети са във флота на България през 1957 г. и носят бордови номера 41 и 42.

Водоизместване - 1080/1350 t.

Размери:

- дължина - 76,0 m;
- широчина - 6,7 m;
- газене - 4,9 m.

Задвижване - два дизелови двигателя с обща мощност 6700 к. с., 2 електродвигателя ПГ-101 по 3350 к. с. всеки, 2 винта.

Скорост - 18,2 възла (надводна) и 15 възла (подводна).

Район на действие - 8580 морски мили при скорост 10 възла, 1335 морски мили при скорост 13,1 възла.

Акумулатори - 46 СУ х 112 елемента в две групи.

Автономност - 30 денонощия.

Време за пребиваване под водата - 200 h.

Екипаж - 54 души.

Въоръжение:

- противоподводниково - 6 торпедни апарата 533 mm (4 в носа и 2 в кърмата), запас 12 торпеда, мини 24 броя АГСБ.
Навигационни прибори и електроника - ПУТС И-4/2, жироскоп Курс 3, лаг ГОМ, ехолот НЭЛ-3, радиопеленгатор РПН-47-03, РЛС "Флаг", РЛС "НАКАТ", "свой-чужд", "Факел" - МО-1, хидролокатор "Тамир - 5", шумопеленгатор "Феникс".

Снети от въоръжение през 1972 г.

Продадени: Индонезия (12), Египет (10), Сирия (3), Полша (3), България (2), Албания (3) и Корея (5).