Военноморското парашутно поделение

по сп. "Клуб ОКЕАН" 120 години български ВМС
Атанас Панайотов

Учебно-тренировъчни парашутни скокове в специализираното флотско поделение започват да се осъществяват в годината, когато първият космонавт Юрий Гагарин отваря нова страница в историята на човечеството. Тогава се поставя и началото на въздушно-десантната подготовка във ВМС. През 1962 г. в общоармейското състезание по парашутен многобой дебютантите-моряци изненадващо не само спечелват третото място, но и симпатиите на всички участници с проявения от тях колективизъм: при скока единият от тях си счупва крака и съотборниците му го носят на ръце цели шест километра!

Поради съкращения в Българската армия през 1963 г. поделението е разформировано. За историята остават имената на капитан-лейтенант Васил Господинов, на лейтенантите Пирин Попов., Стефан Стефанов Гарджев и, разбира се, на старшина Чилингиров – първият инструктор по парашутна подготовка. Седем години по-късно някогашният заместник-командир някогашният заместник-командир старши лейтенант Веселин Цветков, вече като капитан ІІІ ранг, поема възстановяването на бойната единица. Негов заместник става също човек от “старите” кадри – старши лейтенант Иван Мързаков. Първи командири на групи стават лейтенантите Николай Николов и Жельо Миролесков – по-късно командвали и цялото поделение. За парашутен инструктор е назначен мичман Иван Няголов. Под контрола на инструктора старшина Кацаров от пловдивския парашутен полк са извършени първите парашутни скокове от вертолет Ми-4 на летище Калиманци.

Оттогава до ден днешен между небето и морето израстват професионално десетки парашутисти, оставили след себе си трайната диря на безкомпромисната традиция: условности в учебно-бойната подготовка няма, задачите се отработват фактически.
Солидната закалка на моряците-парашутисти дава основание на старшия щаб да им възлага по-трудни задачи, а понякога препятствията са породени от самата действителност. Много са участията им в спасителни акции по време на зимните виелици, сковаващи Североизточна България, или при издирване на бедстващи кораби, изгубени в морето рибари или самонадеяни туристи.

Днес флотските парашутисти са готови да действат в сложна обстановка по цялото Черноморие. Още първите им контакти със сродните поделения от НАТО доказаха, че професионализмът им е вън от съмнение. През 1995 г. капитан ІІІ ранг (вече в запаса) Иван Димитров скача от ниско летящ самолет С-130 с американска бойна група и екипировка в щата Колорадо. Височината е едва 300 m, а скоростта на “Херкулеса”-а – 300 km/h. Същата година капитан ІІІ ранг Пламен Петков на международното състезание “Велико Търново-95” участва в съвместен скок с американски и гръцки парашутисти. Пак той бе сред главните действащи лица на първото съвместно учение на наши и американски морски командоси (“тюлени”) през май 1998 г. край Варна.

Новите времена поставят и нови задачи пред моряците-парашутисти. На дневен ред е готовността за ембаргови действия и борба с тероризма, хуманитарни и мироопазващи операции. Залог за успеха им в тази насока са постигнатите високи резултати в ученията и кадровия потенциал. Сред най-изявените е военният парашутист І клас Сашо Тодоров – щатен инструктор и многократен участник в национални и международни състезания. В своята досегашна военно-спортна дейност е осъществил над 5000 скока. С парашутизъм старши сержант Тодоров се занимава от 22 години. Старши сержант Найден Станев е също военен парашутист І клас и инструктор, който има зад гърба си над 500 скока. През зимата на 1996-1997 г. той не се поколеба и се втурна сам във виелицата, за да спаси живота на затрупани от снега майка и дете.

Голямата гордост на командния състав е, че по време на цялата му история в парашутното поделение не е имало нито един спуснат отгоре “парашутист”-командир. Всички до един преминават по трънливия път от най-ниското до най-високото стъпало на йерархията, доказвайки на дело професионалната си компетентност и лидерските си качества: Иван Мързаков, Николай Николов, Желю Миролесков, Иван Димитров, Пламен Петков.