Горещи новини
- Зеленски в Суми представи своя „план за победа“ над Русия
- The Washington Post разказа как Хамас подготвя "изненада" за Израел
- Новият лидер на Хизбула загина след удар по Бейрут
- В Лондон окачиха плоча в памет на марулята, която „оцеля“ след премиерството на Лиз Тръс
- МО РФ: Руска ПВО свали HIMARS и Hammer
- Тръмп призова да не се забранява на Израел да атакува ядрените съоръжения на Иран
- СЗО предупреди за разпространението на силно заразния вирус Марбург. Какво трябва да знаете
- /ВИДЕО/: Космическият кораб Crew Dragon ще се върне на Земята на 8 октомври
- Премиерът Димитър Главчев и министър Красимира Стоянова наградиха екипите на ДАО, евакуирали българските граждани от Ливан
- Държавният глава връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2024 година
Развитие на военноморската авиация (1959-1998)
по сп. "Клуб ОКЕАН" 120 години български ВМС
Атанас Панайотов
На 14 октомври 1959 г. е сформирана отделна противолодъчна (за борба с подводници – б.а.) ескадрила с мирновременен щат от три екипажа. Организационно тя е към командването на ПВО и ВВС, като отначало се базира на летище Враждебна – София. За първи командир е назначен майор Димитър Иванов Георгиев. На 30 септември е получен първият вертолет Ми-4. На 5 май следващата година ескадрилата е пребазирана на летище “Чайка” край Варна и преминава на подчинение към щаба на ВМС. През февруари 1962 г. пристига попълнение от още три вертолета Ми-4.
Една от славните страници от мирновременния живот на поделението е записана през зимата на 1963 г., когато снежните бури прекъсват съобщенията между тогавашните Варненски, Толбухински, Шуменски и Бургаски окръг. Много селища са изолирани от света и се нуждаят от медицинска помощ и продукти от първа необходимост. В изключително тежките метеорологични условия летците от ескадрилата се притичват на помощ на пострадалите. Няма да бъдат забравени имената на самоотвержено изпълнилите своите задачи летци: майорите Георгиев, Паскалев, Алексиев, Киров, Колев, капитаните Маринов, Костадинов, Желязков, Лазаров и Лозанов.
През лятото на 1964 г. пристигат три боя противолодъчни вертолети Ми-4М. Усвояването им става под непосредственото ръководство на съветски летци и специалисти. Днес един от тези вертолети е експонат във Военноморския музей. През 1965 г. са получени още три машини от серията. От 1979 г.- започва поетапното превъоръжаване на ескадрилата със следвоенните вертолети трето поколение Ми-14 –Амфибия. Екипажите, които поемат тяхната експлоатация, преминават обучение в бившия Съветски съюз. С новите (единствени засега в света водоплаващи) вертолети са записани не малко славни страници от най-новата история на морската ни авиация. За първи път на 18 май 1983 г. бе извършен групов полет от четири вертолета по маршрута Варна-Севастопол без междинно кацане през Черно море. Полетът се усложнява от неблагоприятни метеорологични условия: облачност 10/10 с долна граница 150 m и валеж от дъжд. През 1983 г. в ескадрилата е приет на въоръжение вертолет Ка-25Ц, наричан още “Българският АУАКС”.
Точно три десетилетия от жестоката зима на 1963 г. историята се повтаря. На 8, 9 и 10 март снежните бури откъсват Варненски, Русунски, Добрички, Разградски, Шуменски и Търговищки окръг от страната. Мнозина са нуждаещите се от спешна медицинска помощ – родилки, хемодиалитици. Никоя друга организация не е в състояние да се притече на помощ освен ескадрилата. В тежки условия и при непредсказуеми промени на времето са извършени евакуации на всички спешни случаи. В историята ще останат имената на подполковниците Виктор ценов, Георги Жеков, Гено Лаловски и |Николай Минчев, на майорите Иванчо Илиев, Павлин петров, Петко Кехайов. Редом с тях остават и имената на щурманите подполковник Иван Яковски, капитан Иван Георгиев, подполковник Петър Бехов, капитан Георги Нинов, на бордните инженери капитан Иван Георгиев, майорите Мирчо Казаков, Слави Георгиев, Андрей Петков, старши лейтенант Георги Стамболийски.
За първи път в историята на ескадрилата на 26 януари 1992 г. подполковник Константин Пехливанов извърши полет и кацна върху палубата на застаналия на котва във Варненския залив американски ракетен крайцер “Монтерей”, пилотирайки вертолет СН-608 от Шести флот на САЩ. На 9 юли 1993 г. в Средиземно море по време на съвместно учение между нашата фрегата “Смели” и американския крайцер “Джоузеф даниълс” подполковник Виектор ценов извърши излитане през деня, полет по маршрут и кацане през нощта в движение върху палубата на кораба от шескти флот. При това задачата бе изпълнена с американски мертолет СН-2F.
През последните години почти няма международно военноморско учение в наши води без участието на вертолети от ескадрилата. Последното голямо постижение бе регистрирано по вореме на “Кооператив партнър-97” (22 юни – 5 юли 1997 г.). Тогава многократно бе изпълнено кацане с вертолет Ми-14 върху палубата на американския десантен кораб-док “Понсе”. В изпълнението на тази задача се проявиха първокласните летци полковник Георги Жеков, подполковник Виктор Ценов и подполковник Константин Пехливанов. Техният пример бе последван от подполковник Минчев, майорите Петров, Василев и Пенчев, както и от младите командири на екипажи капитаните Костадинов, Савов и Фотев.
През 1998 г. ескадрилата организационно бе преобразувана във военноморска вертолетна авиобаза.
по сп. "Клуб ОКЕАН" 120 години български ВМС
Атанас Панайотов
На 14 октомври 1959 г. е сформирана отделна противолодъчна (за борба с подводници – б.а.) ескадрила с мирновременен щат от три екипажа. Организационно тя е към командването на ПВО и ВВС, като отначало се базира на летище Враждебна – София. За първи командир е назначен майор Димитър Иванов Георгиев. На 30 септември е получен първият вертолет Ми-4. На 5 май следващата година ескадрилата е пребазирана на летище “Чайка” край Варна и преминава на подчинение към щаба на ВМС. През февруари 1962 г. пристига попълнение от още три вертолета Ми-4.
Една от славните страници от мирновременния живот на поделението е записана през зимата на 1963 г., когато снежните бури прекъсват съобщенията между тогавашните Варненски, Толбухински, Шуменски и Бургаски окръг. Много селища са изолирани от света и се нуждаят от медицинска помощ и продукти от първа необходимост. В изключително тежките метеорологични условия летците от ескадрилата се притичват на помощ на пострадалите. Няма да бъдат забравени имената на самоотвержено изпълнилите своите задачи летци: майорите Георгиев, Паскалев, Алексиев, Киров, Колев, капитаните Маринов, Костадинов, Желязков, Лазаров и Лозанов.
През лятото на 1964 г. пристигат три боя противолодъчни вертолети Ми-4М. Усвояването им става под непосредственото ръководство на съветски летци и специалисти. Днес един от тези вертолети е експонат във Военноморския музей. През 1965 г. са получени още три машини от серията. От 1979 г.- започва поетапното превъоръжаване на ескадрилата със следвоенните вертолети трето поколение Ми-14 –Амфибия. Екипажите, които поемат тяхната експлоатация, преминават обучение в бившия Съветски съюз. С новите (единствени засега в света водоплаващи) вертолети са записани не малко славни страници от най-новата история на морската ни авиация. За първи път на 18 май 1983 г. бе извършен групов полет от четири вертолета по маршрута Варна-Севастопол без междинно кацане през Черно море. Полетът се усложнява от неблагоприятни метеорологични условия: облачност 10/10 с долна граница 150 m и валеж от дъжд. През 1983 г. в ескадрилата е приет на въоръжение вертолет Ка-25Ц, наричан още “Българският АУАКС”.
Точно три десетилетия от жестоката зима на 1963 г. историята се повтаря. На 8, 9 и 10 март снежните бури откъсват Варненски, Русунски, Добрички, Разградски, Шуменски и Търговищки окръг от страната. Мнозина са нуждаещите се от спешна медицинска помощ – родилки, хемодиалитици. Никоя друга организация не е в състояние да се притече на помощ освен ескадрилата. В тежки условия и при непредсказуеми промени на времето са извършени евакуации на всички спешни случаи. В историята ще останат имената на подполковниците Виктор ценов, Георги Жеков, Гено Лаловски и |Николай Минчев, на майорите Иванчо Илиев, Павлин петров, Петко Кехайов. Редом с тях остават и имената на щурманите подполковник Иван Яковски, капитан Иван Георгиев, подполковник Петър Бехов, капитан Георги Нинов, на бордните инженери капитан Иван Георгиев, майорите Мирчо Казаков, Слави Георгиев, Андрей Петков, старши лейтенант Георги Стамболийски.
За първи път в историята на ескадрилата на 26 януари 1992 г. подполковник Константин Пехливанов извърши полет и кацна върху палубата на застаналия на котва във Варненския залив американски ракетен крайцер “Монтерей”, пилотирайки вертолет СН-608 от Шести флот на САЩ. На 9 юли 1993 г. в Средиземно море по време на съвместно учение между нашата фрегата “Смели” и американския крайцер “Джоузеф даниълс” подполковник Виектор ценов извърши излитане през деня, полет по маршрут и кацане през нощта в движение върху палубата на кораба от шескти флот. При това задачата бе изпълнена с американски мертолет СН-2F.
През последните години почти няма международно военноморско учение в наши води без участието на вертолети от ескадрилата. Последното голямо постижение бе регистрирано по вореме на “Кооператив партнър-97” (22 юни – 5 юли 1997 г.). Тогава многократно бе изпълнено кацане с вертолет Ми-14 върху палубата на американския десантен кораб-док “Понсе”. В изпълнението на тази задача се проявиха първокласните летци полковник Георги Жеков, подполковник Виктор Ценов и подполковник Константин Пехливанов. Техният пример бе последван от подполковник Минчев, майорите Петров, Василев и Пенчев, както и от младите командири на екипажи капитаните Костадинов, Савов и Фотев.
През 1998 г. ескадрилата организационно бе преобразувана във военноморска вертолетна авиобаза.
Други публикации
Напиши коментар