Горещи новини
- Зеленски в Суми представи своя „план за победа“ над Русия
- The Washington Post разказа как Хамас подготвя "изненада" за Израел
- Новият лидер на Хизбула загина след удар по Бейрут
- В Лондон окачиха плоча в памет на марулята, която „оцеля“ след премиерството на Лиз Тръс
- МО РФ: Руска ПВО свали HIMARS и Hammer
- Тръмп призова да не се забранява на Израел да атакува ядрените съоръжения на Иран
- СЗО предупреди за разпространението на силно заразния вирус Марбург. Какво трябва да знаете
- /ВИДЕО/: Космическият кораб Crew Dragon ще се върне на Земята на 8 октомври
- Премиерът Димитър Главчев и министър Красимира Стоянова наградиха екипите на ДАО, евакуирали българските граждани от Ливан
- Държавният глава връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2024 година
Базови миночистачи проект 254
тип Т-43 - 2 кораба
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната
Военновременните конструкции на миночистачи не удовлетворяват изискванията и нуждите на съветския флот. В резултат на това през 1946 г. е поръчано ново тактико-техническо задание, а към края на с. г. в ЦКБ-50 е разработен техническият проект 254 на базов миночистач, който послужва като база за строителството на голяма серия миночистачи в СССР. Главен конструктор на проекта е Б. М. Вераксо.
Прототипът е построен в Ленинград и е приет в състава на ВМФ през 1948 г. В хода на серийните строежи на кораби проектът три пъти е коригиран съобразно натрупания опит при експлоатацията, при развитието на тяхното оръжие, въоръжение и техника.
Този тип кораби са били експортирани в много страни: Алжир (2); Албания (2), България (2), Китай (4) - по-късно един е върнат, Египет (7), Индонезия (6), Ирак (2), Куба (3), Полша строи от тези кораби по закупен лиценз от Съветския съюз.
В българския флот два кораба от този тип са приети на 11.08.1951 г. Единият от тях е превърнат в плаваща мишена през 1982 г. Другият е използван за артилерийски кораб на ВВМУ (Морското училище) "Н. Й. Вапцаров" до 1993 г.
Тактико-технически характеристики
2 кораба
Корабите са построени в Керч през 1949 г. Те носят следните бордови номера:
No 48 (бивш No 101, бивш No 21, бивш No 17, бивш руски No 511).
No 49 (бивш No 102, бивш No 22, бивш No 18, бивш руски No 512).
В българския флот от 30.09.1951 г.
Водоизместване - 569 т.
Размери:
- дължина - 58 м;
- широчина - 8,8 м;
- газене - 2,45 м.
Задвижване - 2 дизелови двигателя 9-Д с мощност по 2200 к. с.
Скорост - 15,8 възла , 2 винта.
Район на действие - 700 морски мили при скорост 12 възла.
Екипаж - 68 души.
Въоръжение:
- артилерийско - 2 двойни 37-мм оръдия В-11-У, 4 двойни 12,7-мм картечници;
- противоподводно - 2 бомбомета БМБ-1.
Контактен трал МТ-1, акустичен "БАТ-2", електромагнитен "ТЕМ-52", поставен през 1954 г.
Десет подводни бомби, повече от 10 заградни мини в зависимост от типа, 10 мини КБ-3.
тип Т-43 - 2 кораба
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната
Военновременните конструкции на миночистачи не удовлетворяват изискванията и нуждите на съветския флот. В резултат на това през 1946 г. е поръчано ново тактико-техническо задание, а към края на с. г. в ЦКБ-50 е разработен техническият проект 254 на базов миночистач, който послужва като база за строителството на голяма серия миночистачи в СССР. Главен конструктор на проекта е Б. М. Вераксо.
Прототипът е построен в Ленинград и е приет в състава на ВМФ през 1948 г. В хода на серийните строежи на кораби проектът три пъти е коригиран съобразно натрупания опит при експлоатацията, при развитието на тяхното оръжие, въоръжение и техника.
Този тип кораби са били експортирани в много страни: Алжир (2); Албания (2), България (2), Китай (4) - по-късно един е върнат, Египет (7), Индонезия (6), Ирак (2), Куба (3), Полша строи от тези кораби по закупен лиценз от Съветския съюз.
В българския флот два кораба от този тип са приети на 11.08.1951 г. Единият от тях е превърнат в плаваща мишена през 1982 г. Другият е използван за артилерийски кораб на ВВМУ (Морското училище) "Н. Й. Вапцаров" до 1993 г.
Тактико-технически характеристики
2 кораба
Корабите са построени в Керч през 1949 г. Те носят следните бордови номера:
No 48 (бивш No 101, бивш No 21, бивш No 17, бивш руски No 511).
No 49 (бивш No 102, бивш No 22, бивш No 18, бивш руски No 512).
В българския флот от 30.09.1951 г.
Водоизместване - 569 т.
Размери:
- дължина - 58 м;
- широчина - 8,8 м;
- газене - 2,45 м.
Задвижване - 2 дизелови двигателя 9-Д с мощност по 2200 к. с.
Скорост - 15,8 възла , 2 винта.
Район на действие - 700 морски мили при скорост 12 възла.
Екипаж - 68 души.
Въоръжение:
- артилерийско - 2 двойни 37-мм оръдия В-11-У, 4 двойни 12,7-мм картечници;
- противоподводно - 2 бомбомета БМБ-1.
Контактен трал МТ-1, акустичен "БАТ-2", електромагнитен "ТЕМ-52", поставен през 1954 г.
Десет подводни бомби, повече от 10 заградни мини в зависимост от типа, 10 мини КБ-3.
Други публикации
Напиши коментар