Подводници клас М, проект 96
(XV серия)

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

В началото на Втората световна война малките подводници са подложени на непрекъснати подобрения и усъвършенствания по отношение на техните ударни възможности и осигуряване и надеждност при тяхната експлоатация. Така е и при създаването на подводниците от съветската ХV серия, техническият проект на който се разработва в ЦКБ-18 с главен конструктор Ф. Ф. Полушкин. През декември 1939 г. проектът е предложен за одобрение.

По време на проектирането и строителството на тези подводници са избягнати редица грешки и недостатъци, допуснати в строителството на предшествениците на подводниците от предишните серии.

До започването на войната са заложени 15 подводници от XV серия в Ленинград и в завода "Красное Сормово". Четири подводници са предадени на флота по време на войната. След войната са построени още 53 единици. Тези кораби са високо оценени от подводничарите.
Българските екипажи от група Б са съставени от 120 офицери, старшини и офицери. Веднага след началото на теоретическите и практическите занятия всички българи получават съветски военни униформи и приемат съответните звания във ВМФ на СССР. След несполучлив подбор на част от командирите, пререкания и интриги са направени размествания между екипажите в Очаков и Одеса.
Първите плавания се провеждат в края на октомври 1948 г. За командир на дивизиона е определен капитан-лейтенант Матей Матев, който довършва подготовката и през 1954 г. организира пребазирането на подводниците във Варна. На 18 август 1954 г. подводниците М-202, М-203 и М-204 са приети официално в състава на българския флот с бордови номера 41, 42 и 49.

Тактико-технически характеристики
Бивши съветски Nо 202 (Рыбник Донбаса) и No 203 (Иркутский рыбак), построени през 1940 г. М-204 влиза в строя през 1947 г. и е без име. М-202 и 203 са строени със средствата, събирани от рибари през Втората световна война.

Бордови номера в българския флот М-41, М-42 и М-43.

Водоизместване

- 284 т надводно;
- 351 т подводно.

Размери:

- дължина - 49,5 м;
- широчина - 4,4 м;
- газене - 2,84 м.

Дълбочина на потопяване - 60/70 м.

Задвижване - 2 дизелови двигателя 11-Д с мощност 1200 к. с., 2 електродвигателя ПГ-17 с мощност 436 к. с.

Акумулатори - МС по 60 елемента в 2 групи.

Скорост - 12,5 възла (надводна) и 6,7 възла подводна.

Район на действие - 4500 морски мили при скорост 8 възла. Гориво 2,4 т.

Автономност - 15 денонощия. Време за непрекъснато пребиваване под водата 48 ч.

Екипаж - 48 души.

Жироскоп - "Курс-3".

Въоръжение:

- артилерийско - 1х45-мм оръдие 21К, 2х7,62-мм картечница.
- торпедно - 4 носови торпедни апарата 533-мм (запас 4 торпеда).

Подводниците от XV серия служат в българския флот до 1956 г., като Nо 41 и No 42 са върнати в Севастопол и по-късно нарязани, същото става и с No 43. Група подводничари настояват да я запазят за военноморския музей. Тогавашният началник-щаб на флота капитан I ранг Николай Бояджиев настоява на своето, че въпреки извеждането от строя подводницата си остава секретна и че това било световна практика*.

---
* Все пак от този проект подводници оцелява един перископ - днес експонат във Военноморския музей, и един торпеден апарат, използван като учебно пособие във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". - Бел. ред.