ПЕТКОВ, СЛАВ ДОБРЕВ
Изтъкнат български воененнотранспортен пилот, възпитал и обучил десетки млади летци.
Роден на 16 септември 1930 г. в с. Недялско – Ямболско, в бедно селско семейство. След гимназията завършва НВВУ “Г. Бенковски” (1950 г.). Завършил е и ВИИ “Карл Маркс” (1974 г.). Във военната авиация служил 29 години, 10 в Института по космически изследвания и Българската аерокосмическа агенция.
Пилотирал е всички видове военнотранспортни и граждански самолети (над 15-ина), пролетял е общо 13 500 часа.
Полковник от запаса. Военен летец първи клас. Заслужил летец на НРБ (1981 г.)
(По автобиографични бележки, 1997 г.)

Добрев Фрагменти: “Бяхме по момчешки влюбени в авиацията!”
• “Като малък тичах повече от километър до мястото, където беше кацнал един лек самолет – в мерата на родното ми село. Пилотът преди излитането ни накара да се хванем за дъгата на атакуващия ръб на килото и да го пуснем по негова команда. Сиреч играехме ролята на спирачки, докато двигателят развие мощност.”
• “През целия летателен период от живота си съм имал авиаторско щастие. Не съм пукнал и гума. Но не са малко случаите, когато съм се разминавал с оная – черната с косата, дето викаха на смъртта. Захождам за кацане на летище Будапеща през февруари 1958 г. със самолет Ил-14. При нестабилна работа на радиокомпасите, изпълнявайки стандартен завой за излизане на курс обратен на посоката на кацане, виждам в МК=240 градуса в опасна близост земята. Моментално потеглям щурвала, а бордният техник дава излетен режим на двигателите. Инструкторът се хваща за управлението и започва да тегли. Аз противодействах на усилията му. Повторен опит за заход не направихме. Кацнахме на запасно летище...
Декември 1966 г. Излитам от летище София със самолет Ил-14 при пълна невидимост (мъгла) по заповед на командващия ПВО и ВВС генерал-полковник Славчо Трънски. При разбора на случая генерал-лейтенант Симеон Симеонов каза: “Авиаторът е мислещо същество и не трябва да се влияе от червените лампази!” През 1968 г. под корема на моя Ан-24 прелетя “на сантиметри” един МиГ-19 поради лоша координация на полетите. През 1969 г. във Франкфурт със самолет Ил-18 попаднахме в градоносен облак, въпреки че бяхме помолили диспечерите да го заобиколим. Оцеляхме. Поуките за мене са, че летецът трябва да бъде готов за всякакви изненади. И много пъти само “черната” душа на авиатора знае истинската причина за катастрофата.”
• “Голяма радост е за мен, че можех да дам всичко от себе си на моите многобройни ученици, за да станат транспортни летци.”
• “Не виждам, според мен, специално военнотранспротната авиация да има някакво развитие към края на ХХ век. А действителната посока е към модернизация на системите за самолетоводене и замяната на класическото бордно табло с дисплей.”
• “Помня, че бяхме по момчешки влюбени в нащата родна авиация. Не искам да мисля, че авиацията могат да попаднат хора с користни амбиции. Безкрайно съм доволен, че в продължение на 10 години работим съвместно с генерал-майор проф. д-р Борис Иванов Бонев в ИКИ-БАН и БАКА.”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г.)