Валентин Димитров, сп."Клуб ОКЕАН"

На 17 февруари на около 300 морски мили югоизточно от Рио де Жанейро (Бразилия) в условия на силен щорм се преобърна и потъна канадската учебна баркентина „Конкордия”. Тя е заложена през 1991 и предадена през април 1992 г. от корабостроителницата „Колод” в Шчечин (Полша). Корабът има дължина 57.5 м, широчина 9.44 м, газене 4.0 м, височина на мачтите 35 м, водоизместимост 413 т, площ на 15-те платна 993 кв. м, дизелов двигател МАН с мощност 570 к. с., който осигурява скорост от 9 възла. По много параметри и ветрилно стъкмяване той прилича на нашата учебна „Калиакра”.
Собственик и оператор на „Конкордия” е Уест айлънд колидж интернешънъл, регистрацията е в Бриджтаун (Борбадос), а класът от Лойдс регистър – 100А1. В историята на злополучната баркентина има още два инцидента. На 5 декември 1996 г. при взрив на борда загива един студент, а през 2005 г. засяда на дъното в река Фрейзър недалече от Ванкувър. В момента на произшествието освен 8 членове на екипажа и 8 преподаватели, са плавали 48 студенти от 10 държави. То е започнало на 7 септември 2009 г. по програмата на колежа „Морска практика” и е трябвало да завърши на 26 юни т. г. Били са посетени Ирландия, Португалия, Мароко, Малта, Тунис и Турция. На 20 януари ветроходът е пристигнал в бразилското пристанище Ресифи, а на 23 февруари е трябвало да бъде в столицата на Уругвай - Монтевидео.

По време на последния преход „Конкордия” попада в зона на силна депресия – високи вълни и ураганен вятър, а поради бързото преобръщане не е подаден сигнал за бедствие. Такъв сигнал автоматично излъчва специална апаратура от авариен буй при потъването на кораба. Всички на борда са успели безпрепятствено (само един е ранен) да се прехвърлят на спасителните плотове, оборудвани с храна, облекла и медикаменти. Корабокрушенците са открити на другия ден от самолет на бразилските ВВС, който е насочил близките граждански кораби, които са ги прибрали на следващата сутрин, прехвърлили ги на военни кораби, които са ги докарали до Военноморската база Монкагю.

Щастливото избавление на хората, завършило с официални канадски благодарности към Бразилия, не слага точка на самата катастрофа, погубила един нов и безопасен кораб, проверяван от администрациите на Канада и САЩ. Причините за потъването тепърва ще се изясняват, а специалистите повдигат неудобни въпроси. Къде в продължение на дълги часове е блуждал сигналът за бедствие? Правилно ли е действала спасителната система? Нормално ли е цял ден да се загуби в търсене на кораба по радиото (безуспешно), уведомяване на колежа, изпращане на имейли до капитана (безуспешно), преди да се вдигне самолета за издирване на оцелелите? Според чиновниците от двете страни всичко е било по процедурите. С решаващата помощ на Съдбата. Този път…


по информация и снимки от интернет