ОЧЕРК ЗА ИСТИНСКИЯ ЧОВЕК

Pan.bg 10 ное 2011 | 09:29 views (4670) commentaries(0)
img От името на всички подводничари:
Станко Ат. Станков – капитан I ранг
от резерва, председател на УС на СПРБ


Със съдействието на В.Димитров, сп."Клуб ОКЕАН"

Има такива хора – истински! Всичко у тях е истинско – и отношението към другите, и работата им, и семейството, чувствата, реакциите на случващото се около тях, и смеха, че и сълзите им... Това им личи ежедневно, ежечасно, ежеминутно, ако щете! Особено в моменти на силно вълнение..
Сълзите на бай Трифон ромоляха като планински ручей в деня, когато подводното братство спусна за последен път флага на подводница „Слава”. Защо ли телевизионните екипи избраха неговото лице? Ами защото е истински този Човек!
На 11 ноември бай Трифон навършва осемдесет години. Той е един от доайените на Съюза на подводничарите в Републиката. Позволете ми да ви го представя.
Трифон Иванов Минков – роден на 11.11.1931 година в град Бяла Черква. Любовта към морето наследява от баща си – Иван Минков Колев, служил в Морската полицейска служба (партизанското име на флота след Ньойския договор), а по-късно моторист на „царската” лодка – „Евдокия”.
image
Младият моряк Трифон Минков започва службата си в Торпедна работилница на ВМС (1951-1953 г.). През 1953 година е назначен за торпедист на една от трите български подводници тип „Малютка”, с бордови номер 42. Ето какво разказва бай Трифон (акълът му „сече” като самурайски меч) за службата си на подводницата:
„...Командир на дивизиона беше капитан I ранг Матю Матев, а началник на щаба – Любомир Сапунджиев. Нашата лодка се командваше от Илия Мазнев – по-късно началник на катедра „Морска практика” във ВНВМУ „Н.Й.Вапцаров”, и пръв подводничар, придобил квалификация „капитан далечно плаване” в БМФ, а старпом му бе бъдещият контраадмирал и заместник командващ на ВМФ – Иван Фиданчев. Мой пряк началник – командир на торпедната бойна част бе Румен Попов – завършил службата си като началник на Морското училище, в звание контраадмирал. Какво ще кажеш, а? Отбор юнаци! С такива командири и пират да станеш, не е страшно!
image
Само на дивизионния торпедист – старши лейтенант Тончо Тончев, не можах да угодя. Все се „хващаше” за уставите и дисциплината ми, пренебрегвайки факта, че познавах отлично оръжието и материалната част, които завеждах. (На подводниците винаги е била издигана в култ дисциплината на подводно плаване и никога – войсковата – б.а.) Той стана (и дисциплината ми, де) причина за уволнението ми през 1957-ма...”
Преди уволнението Трифон служи за кратко в лодъчна магазия на база Варна, след което постъпва в „КОРАЛОВАГ” (кораби, локомотиви, вагони), като „момче за всичко”. Когато, в края на 1957 година, започват да набират кадри за работа в мините на СССР, бай Трифон е сред удостоените – добър работник и активен член на ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж).
Заминава за град Сталино (сега Донецк), Украина, където работи три години. Там се задомява. Съпругата му – Ала Ивановна Зоренко, е дъщеря на полковника от артилерията Иван Зоренко – съветник към Бреговата охрана в щаба на нашия ВМФ.
През 1960 година семейството се завръща в България. Петнадесет години бай Трифон работи в „Елпром” – Варна, но любовта към морето го връща отново там – на смукачката „Егея”се търсел моторист. И тук не минава без „ексцесии” – подал Трифон документи за моторист, но не го одобрили. Някой си занесъл на началството една чанта с картофи и няколко пакета цигари и се оказал по-подходящ от бай Трифон!
Оклюмал, увесил нос, нашият човек се натъкнал в коридора на Стефан Маринчев – капитан на смукачка. Като чул, че предлагат на Трифон обща работа във филиала на Строително-техническия флот (СТФ) в Бургас, отсякъл:
- Трифоне, вземам те при мен, редови моряк! – и след два месеца го направил ... машинен боцман на смукачка „Скития”...
След една година се разболял механикът на водолазния катер, с капитан Славчо Гигов, който веднага назначил Минков на тази длъжност. В знак на благодарност, новият механик сам направил основен ремонт на двигателя и компресора за подаване на въздух на „средни” водолази. Завършил и курсовете за водолази, заедно с младите момчета. На първото спускане зевзеци му прикрили клапана за подаване на въздух, та едва не умрял, ама нейсе, луди-млади, простил им...
Годинките се търкаляли, на хоризонта се задавала пенсия. Ама пенсийките в СТФ мижави-и-и! Развъртял се бай ти Трифон, нали не го е страх от работа, и я докарал до... радиозавода. И там бързичко го оценили – за две години пораснал до бригадир в цеха за експериментално производство!
Пенсионирала го деловодителката на радиозавода след излизане на едно постановление, даващо възможност на мотористи, машинни боцмани и механици на кораби да излизат на пенсия две години по-рано. Без да го пита иска ли, или не иска. И така, заслужен отдих, след десетки години себеотдаен труд. Годината е 1983-та.
Животът и дейността на бай Трифон обаче не започват и свършват с работата му. Далеч по-интересна е обществената му и спортна кариера. Ето само част от нея...
Още на седемнадесет години ходи всеки ден на рибарското мостче да гледа лодките. Старият рибар – бай Спиро един ден го пита:
- Какво гледаш бе, момче?
- Гледам тука, как вдигате чаршафите – отговаря младежът.
- Това момче, не са чаршафи, а платна! Хайде, сядай в лодката, че то, ако с гледане се ставаше касапин, кучето щеше да е най-добрия касапин!
Питат го иска ли да се занимава с ветроходство и след утвърдителен отговор едно момче го води при Асен Дремджиев. И се започва – ветроходство, гребане, лека атлетика, футбол... Имало в база Варна един майстор-дърводелец – бай Илия Власев, който от старата шестместна гребна лодка, наречена „Гичка”, скроил двуместна, академична. С тази лодка двойката Трифон Минков – Фьодор Кономаев става няколко пъти републикански шампион. Стигат и до балканско първенство и се класират трети в класа.
image
Държа в ръцете си десетки документи и грамоти – съдийски карти по ветроходство, лека атлетика и плуване, треньорска карта по ветроходство, десетки грамоти за участие и призово класиране в състезания по гореизброените спортове – включително за ветерани и „Най-възрастен участник”. Безспорно „най-тежки” са орденските книжки – Орден на труда, сребърен и Червенокръстки медал, сребърен - за кръводарителство.
По същия начин, по който е правил и всичко друго в живота си, бай Трифон се отнася и към организационния живот на Съюза на подводничарите. Като Левски е – и организатор и участник във всичките ни прояви! Затова е и знаменосец – заслужил е тази чест! Болят го краката, ама какво от това – нали знамето на Съюза трябва да се вее! Още повече сега, когато не се веят флагове на подводници!
И в ежедневието е така – искате ли да го видите, идете в клуба на подводничаря, на улица „Райко Жинзифов” 31, в понеделник, сряда, или петък, след 17.00 часа. Той е там. Посреща и изпраща братята подводничари, които след работа минават на приказка и бира.
И още нещо. Няма книга в нашата библиотека (над хиляда тома), която бай Трифон да не е прочел! Такъв „глад” за книги на такава възраст – шапка му свалям! Ето как е живял и работил и как живее и днес нашият другар – истински! Роман може да се напише за него. И не случайно ние се обръщаме към него с „бай Трифоне”, като към уважаван и заслужил човек. Истински заслужил и истински уважаван. Абе, с една дума – истински човек!
Да си ни жив и здрав, бай Трифоне, и да ни радваш! И за много години!

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка