Иван Христов: Стратегията за развитие на корабоплаването заплашва да превърне Дунав от река в канал

Pan.bg 08 ное 2011 | 17:38 views (2623) commentaries(0)
img 08 ноември 2011 | 17:13 | Агенция "Фокус"

Дунавската стратегия е фокусирана предимно върху корабоплаването и опасенията на природозащитните организации са, че Дунав може да се превърне в канал, а не – в река. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Иван Христов, ръководител програма „Води” на WWF в България. По думите му - на река Дунав до момента не са правени генерални анализи какви са възможностите и ограниченията за развиването на корабоплаването. „Поставят се изисквания към това какъв трябва да бъде плавателният канал, тоест какви трябва да са неговите параметри. Оттук нататък се гледа как това може да бъде изпълнено, без да се отчита всъщност тези изисквания за параметри на тези канали реалистични ли са и дали те са удачни за точно тази река или са удачни за някоя друга европейска река. Това е най-голямото наше опасение, тъй като и в момента се дискутират такива планове”, каза Христов.
По думите му - един от критичните участъци за корабите е целият участък между България и Румъния. „Има проект, който се изпълнява от румънското министерство на транспорта, който трябва да оцени проблемните участъци в нашия общ участък на река Дунав – между България и Румъния – и да се предложат мерки как те да се преодолеят. Това проучване не е завършило официално, въпреки че се развива вече близо 3 години. Имало е достатъчно представяния на междинните резултати и те са много притеснителни, тъй като отново в тях се вижда, че на тази река се гледа единствено и само като потенциален плавателен канал, без да се отчитат останалите функции, че всъщност освен един плавателен канал, тя дава вода за кладенците, включително за питейна вода, за напояване – там има горско стопанство, има риби – без изобщо да споменавам биологичното разнообразие”, каза Христов.
Според него - ще бъде много важно да има активна позиция в България от всички заинтересовани страни по места – и общините, и различните браншови организации, така че тези планове да бъдат така адаптирани, че те да не доведат до това - Дунав да бъде загубен като река, а да остане само един канал, каза Христов.
„Ние сме за развитието на корабоплаването, но както имаме едно популярно мото: да пригодим корабите към реката, а не реката към корабите. Това е всъщност и решението, което ние предлагаме, тъй като до голяма степен проблемът е именно в несъобразяване с условията на реката. В много случаи има участъци от Дунав, които естествено не могат да поддържат подходящи параметри за големите и дълбоко газещи кораби. Инвестициите, които са необходими, за да се направи тази река плавателна, са огромни. Тук не става въпрос за милиони, тук става въпрос за десетки милиарди евро, които трябва да бъдат изразходени, за да се изгради този плавателен канал с много високи изисквания. По-сериозният проблем, който ние поставяме, е че до този момент не е представена ясна финансова и социално-икономическа обосновка. Този канал изисква непрекъсната поддръжка. До този момент няма предложени решения за това, така че наистина има много сериозно основание за притеснение”, смята Иван Христов.


--------------------------------

Фокус: Г-н Христов, къде и колко на брой са къдроглавите пеликани в България?
Иван Христов: Къдроглави пеликани в България като гнездящи са засега само в „Сребърна”, където е единствената колония на къдроглави пеликани в България. Там числеността варира в широки граници. Около 50 - 60 двойки по-постоянно гнездят в „Сребърна”. Това е една средна численост, като извън размножителния период отделни птици могат да се видят практически в цялата страна. Най-много са по черноморското крайбрежие и понякога по южните язовири в България. През зимата, когато е много студено, птиците зимуват там.
В България има два вида пеликани. Единият е къдроглав, а другият е розов. Розовият пеликан у нас гнезди много рядко. Само една-две двойки понякога се включват в колониите на „Сребърна”. Иначе те гнездят в Дунавската делта. Те са много по-многочислени, в световен мащаб са много по-чести. Те мигрират и през зимата не стоят в Европа. Докато къдроглавият пеликан е малко по-мързелив. Той мигрира на близки разстояния - където не замръзва водата. И извън размножителния период той скита нагоре по Дунав в целия наш участък. От няколко години има една група птици, която се задържа в района на остров Цибър, където се храни основно в Румъния и също така в района на град Белене, където е Природен парк Персина. Тази група се държи основно на остров Персина и птиците се хранят преди всичко в езерата, които се намират на територията на Румъния. Затова ние на това място сме обсъждали с колегите от Българско дружество за защита на птиците за възможността да привлечем тези птици и да им създадем условия да загнездят, тъй като това е една изключително рядка птица. Колонията в „Сребърна” е наистина уникална, но е хубаво да не е единствена, тъй като всичко се случва. В „Сребърна” имаше години, през които нямаше никакво гнездене поради всякакви проблеми. Като се започне примерно от вятър, който разрушава колонията, който не зависи изобщо от нас, или пък диви свине, които са разрушили всички гнезда или яйца през някоя година и са наплашили птиците до такава степен, че те не успяват да загнездят. Рисково е едно-единствено място да съхранява този вид.
Фокус: Какво е необходимо на пеликаните, за да се установят и размножават?
Иван Христов: Къдроглавите пеликани са рибоядни птици. На тях им трябват големи водоеми, където да има достатъчно риба. Те се хранят със сравнително по-дребна риба. Трябват сравнително големи водоеми и трябва да са разположени не твърде далече от мястото, където те ще гнездят. Много често се получава така, че не може на едно място да има подходящи условия и за гнездене и за хранене, тъй като тези птици гнездят колониално и колонията им трябва да бъде на място, където да не се наводнява. Такива условия сравнително трудно се намират и в естествените езера това са обикновено плаващи острови от тръстика. Когато едно езеро има достатъчно голяма дълбочина и достатъчно много тръстика, се получават такива плаващи острови от тръстика и те гнездят върху тях. Така че - колкото и да се вдигне нивото, техните гнезда, които са в тези плаващи островчета, не потъват. Такива условия в България – плаващи острови - има единствено и само в „Сребърна”. Навсякъде другаде блатата или са унищожени, или това, което има в момента, са някакви изкуствени водоеми, в които тези естествени острови ги няма. Съответно, поради тази причина там, където има храна, има ги птиците, но няма къде да гнездят, са правени опити да им се помогне. Единственият такъв успешен опит тук, в нашия район, е в северна Гърция. В едно езеро, където има пеликани, е изградена такава изкуствена платформа – много подобна на тази, която е в Белене, където пеликаните са загнездили. И това е един много интересен феномен, защото по принцип къдроглавите пеликани са изключително консервативни животни. През 20-ти век няма формирала се нова колония на Балканите, като изключим тази в езерото Керкини в северна Гърция. Те много трудно и рядко завземат нови територии. И просто се надяват на това там, където имат малка колония, каквато е тази в „Сребърна”, просто нищо лошо да не се случва там. Но ние се надяваме, че този успешен опит в Керкини може да се повтори и в Белене, тъй като има всички условия за това. Преди 3 години приключи много голям проект за възстановяване на езерата и блатата на остров Персина. Те са били пресушени чрез прекъсване на връзката им с Дунав още през `50-те години. Но тези големи езера бяха възстановени и сега там има отново възможност тези птици да се размножават, да гнездят. Проблемът е, че те са сравнително млади. В тях не са протекли тези процеси на формиране на тръстикови острови и птиците няма къде да гнездят. Те са спокойни, птиците не са обезпокоявани и там се задържат. Храна има, както в тези блата, така и отсреща на румънския бряг, но няма къде да гнездят. Затова ние, заедно с колегите от Българско дружество за защита на птиците, предприехме тази инициатива да направим една такава платформа. Първата беше направена през зимата тази година – още в ранните зимни месеци, когато беше спокойно на острова, нямаше птици, които да безпокоим. За наша голяма радост, два месеца по-късно като се появиха пеликаните, си я харесаха и седяха през лятото там. Но това бяха сравнително млади птици. Орнитолозите ги наричаме ергенуващи птици, които още не са полово узрели. Те са примерно на втората или третата година, откакто са се излюпили. Още не могат да се размножават, но се скитат и си търсят подходящи места. Такава една група от около 20 птици си хареса тази платформа. Имаше сред тях и два-три възрастни и се надяваме те да са си я харесали. И може би сега тази пролет някои от тях ще бъдат първите престрашили се да се заселят.
Фокус: Колко средства са необходими за изпълнението на кампанията на WWF, която вие осъществявате, тоест разширяването на тази платформа?
Иван Христов: Тази платформа като обща стойност е излязла по груби изчисления някъде може би малко под 2000 лева. За изработването й е вложен много доброволен труд. Така че всъщност тя, ако трябва да се измерва като пари, струва много повече. Това, което беше най-трудното и сложното в изработването й, беше, че когато за пръв път беше направена, беше правена при много високо водно ниво и бяха много тежки условията, което наложи да се ангажират специални транспортни средства и после и лодки. Това наистина много усложни и оскъпи работата. Допълнителното доразширяване, което беше направено сега, стана при много по-леки условия, тъй като това извънредно ниско ниво на Дунав през тази година направи така, че най-голямото езеро на острова сега е сухо и в него може да се влиза по суша, което значително облекчава работата. Тази работа, която сега беше довършена, беше много, много по-лесна от преди.
Фокус: Какви са другите обитатели на остров Персина освен пеликаните?
Иван Христов: На острова най-много са водолюбивите птици, тъй като общата площ на тези нововъзстановени езера и блата е много голяма – това са 20 кв. км. вода, като, разбира се, не всички от тях са с вода през цялата година, но повечето от тях имат. Всички гъскоподобни птици, които се срещат в България, могат да се видят и на остров Персина. Повечето от тях гнездят там, тоест те не срещат там само по време на миграцията. Такива са сивата гъска, сега пристига голямата белочела гъска, всичките видове патици... Много интересна птица, която се среща там в много голяма численост – няколко десетки двойки, това е белооката потапница. Това е световно застрашен вид. За червеновратия гмурец това е най-важното му място за размножаване в България, има много рибарки, чайки... Изобщо това е може би едно от най-богатите места на водолюбиви птици в България и това стана буквално за 3 години.
Птиците, бидейки много подвижни животни, сравнително бързо намериха тези нови възстановени езера и се заселиха там. Сега броят на гнездящите птици там е по-висок за някои видове, отколкото в такива стари утвърдени резервати, какъвто е „Сребърна”. В много отношения това място е на път да се превърне във втората „Сребърна” за България.
Фокус: Глобален проблем ли е изчезването на къдроглавия пеликан?
Иван Христов: Къдроглавият пеликан е от световно застрашените видове. Това е рядък вид не просто за България и за Балканите, а и в световен мащаб е доста рядка птица. Има много малко места в света, в които той се среща. Поради тази причина, опазването и подпомагането на този вид на такива места като Персина е много важно като цяло. В „Сребърна” е единствената колония в района, като изключим езерото Керкини, което по права линия е много далеко. В историята си тази колония е видяла много проблеми – от вандалско опожаряване на тръстиката в началото на размножителния период, когато изгарят яйцата и малките, до пресушаване на езерото. Имало е периоди, в които поради нарочно пресушаване, водата е била токова ниско, че пеликаните не са могли да се размножават. Имало е проблеми с години на неразмножаване, заради безпокойство от твърде много диви свине, които пак поради хората, се е наложило да се заселват в резервата. Тоест събирането на всички птици само на едно място не е надеждно.
Фокус: Какви други защитени видове са част от вашата кампания?
Иван Христов: Други видове, на които ние обръщаме внимание, са морският орел и рисът. Морският орел е един емблематичен вид, който все още е много рядка птица у нас. Допреди 20 години е бил още по-рядък и буквално в България е имало две-три двойки. Сега числеността му се покачва, и това е основно благодарение на природозащитни дейности в усилията на природозащитниците в Европа. Сега числеността му в България се покачва. Дължи се вероятно на това, че в някои от европейските страни вече има достатъчно птици, които да могат да се разселват и да дойдат и до нас. Но това се дължи до голяма степен и на опазването и по-доброто състояние на местата, където те се срещат. Това е птица, която обитава райони край големи реки и големи влажни зони, каквито са блата или езера. Той е един наистина емблематичен вид, който е бил изчезнал до голяма степен и заради замърсяването и използването на пестициди в земеделието. На пръв поглед - няма директна връзка, но всъщност е доказано, че това е причината за неговото изчезване в миналото. Сега той е във възход. В България все още числеността му е много ниска и неустойчива, но тенденцията е положителна. И той, както ви казах вече, е свързан с влажните зони в България и тяхното опазване.
Другият вид е рисът, едно животно, за което хората знаят сравнително малко и звучи малко митично, тъй като той се е смятал дълго време за изчезнал в България и вероятно той е бил наистина изчезнал. Но така или иначе, през последните години отново се върна в България и вече има няколко места, където се среща. Не мога да ви кажа дали той повторно се е върнал, или винаги е имало няколко животни. Това е все още дискусионно. За много от тези места се знае, че се е върнал скоро. Дали ще продължи да заселва още места в България, зависи до голяма степен от усилията ни за опазване на горите, тъй като рисът е свързан със старите и добре управлявани и опазвани гори. Това е една от причините да обърнем вниманието към това животно, тъй като то е изключително рядко. В България има няколко риса, не са десетки – те са буквално няколко животни. И това дали ще станат повече, и дали ще се запазят тези няколко животни, зависи преди всичко от опазването на старите гори, в които този вид се среща.
Фокус: Занимавате се с проекти, свързани с река Дунав. Какви са те?
Иван Христов: В момента имаме един проект, който го изпълняваме съвместно с Дирекцията на Природен парк „Персина”, който е за опазването на два световно застрашени вида, които се срещат по река Дунав. Това са малкият корморан и белооката потапница. Като част от този проект, ние в момента имаме задачата по възстановяването на една влажна зона, която в миналото е хранила много от тези птици. Това е блатото Кайкуша. То се намира недалече от град Белене, но не е на острова, а е на брега и е леснодостъпно място за посетители. Усилията ни са насочени в момента да започне самото възстановяване, тоест подобряване на водния режим на това езеро. Надяваме се тази влажна зона, това блато отново да върне тези птици на това място.
В момента имаме дейности по възстановяване на заливните гори. Това е едно интересно природно местообитание, което е много, много рядко. На практика това е европейският аналог на екваториалните дъждовни гори. Това са напълно непроходими, много специфични гори с лиани и с храсти, които са напълно непроходими, и се намират преди всичко на дунавските острови и на няколко места по брега. Те са изключително важни за животните. Тези малки парчета гора, които са останали буквално като Ноев ковчег, като благодарение на тях, до голяма степен се е запазил животът изобщо по река Дунав. Усилията ни са насочени към опазване и възстановяване на такива гори. В момента има доста такива проекти. Наскоро оказахме подкрепа на Регионална инспекция по околна среда в град Русе именно с планиране на такива дейности и за резерват „Сребърна”, защото между езерото Сребърна и река Дунав има известно пространство, което навремето е било точно такава гора, която е била унищожена. В момента има възможност тя да бъде възстановена.
Фокус: Предвижда ли Дунавската стратегия издълбаване на дъното на реката за по-голямо корабоплаване, в кои участъци? Това засяга ли България и как?
Иван Христов: Това е друга много важна тема и един много актуален проблем, по който WWF работи. Има изготвена Дунавска стратегия и това е сравнително нов инструмент в Европейския съюз за регионално планиране. До този момент е правена само една такава преди това - Балтийската стратегия. За съжаление, бих казал, Дунавската стратегия до голяма степен е фокусирана само върху корабоплаването. Разбира се, в нея се разглеждат и други сектори, но те са много неравномерно застъпени. До голяма степен тази стратегия беше направена покрай корабите, което според мен не е правилният подход, при положение, че това е една регионална стратегия, която трябва да засяга регионалното развитие.
Наистина, в момента има проекти за т.нар. подобряване на корабоплаването по река Дунав. Имаме сериозни опасения за това как реално ще се извърши това, тъй като на река Дунав до този момент не са правени генерални анализи какви са възможностите и ограниченията за развиването на корабоплаването. Поставят се изисквания към това какъв трябва да бъде плавателният канал, тоест какви трябва да са неговите параметри. Оттук нататък се гледа как това може да бъде изпълнено, без да се отчита всъщност тези изисквания за параметри на тези канали реалистични ли са и дали те са удачни за точно тази река или са удачни за някоя друга европейска река. Това е най-голямото наше опасение, тъй като и в момента се дискутират такива планове.
Един от критичните участъци за корабите е целият участък между България и Румъния. В момента има проект, който се изпълнява от румънското министерство на транспорта, който трябва да оцени проблемните участъци в нашия общ участък на река Дунав – между България и Румъния – и да се предложат мерки как те да се преодолеят. Това проучване не е завършило официално, въпреки че се развива вече близо 3 години. Имало е достатъчно представяния на междинните резултати и те са много притеснителни, тъй като отново в тях се вижда, че на тази река се гледа единствено и само като потенциален плавателен канал, без да се отчитат останалите функции, че всъщност освен един плавателен канал, тя дава вода за кладенците, включително за питейна вода, за напояване – там има горско стопанство, има риби – без изобщо да споменавам биологичното разнообразие. Наистина е много притеснително това, което към настоящия момент се представя и се обсъжда.
Ще бъде много важно да има активна позиция в България от всички заинтересовани страни по места – и общините, и различните браншови организации, така че тези планове да бъдат така адаптирани, че те да не доведат до това - Дунав да бъде загубен като река, а да остане само един канал.
Не трябва да оставате с впечатлението, че WWF не подкрепя корабоплаването, напротив – ние сме за развитието на корабоплаването, но както имаме едно популярно мото: да пригодим корабите към реката, а не реката към корабите. Това е всъщност и решението, което ние предлагаме, тъй като до голяма степен проблемът е именно в несъобразяване с условията на реката. В много случаи има участъци от Дунав, които естествено не могат да поддържат подходящи параметри за големите и дълбоко газещи кораби. Инвестициите, които са необходими, за да се направи тази река плавателна, са огромни. Тук не става въпрос за милиони, тук става въпрос за десетки милиарди евро, които трябва да бъдат изразходени, за да се изгради този плавателен канал с много високи изисквания. По-сериозният проблем, който ние поставяме, е че до този момент не е представена ясна финансова и социално-икономическа обосновка. Този канал изисква непрекъсната поддръжка. До този момент няма предложени решения за това, така че наистина има много сериозно основание за притеснение.
Фокус: Какви са бъдещите ви идеи и планове, свързани с природата като цяло?
Иван Христов: Ние работим по няколко основни програми. Аз съм ангажиран преди всичко с проектите, свързани с реките. В областта изобщо на реките и опазването на речните екосистеми, едно от приоритетните ни направления е именно осигуряването на максимално много информация и участие на общността в тези проекти по подобряване на корабоплаването. Това, което ние искаме да гарантираме, е че тези проекти няма да доведат до това - да се разруши река Дунав. Това е едно от нещата, което и в момента ни е приоритет, и ще бъде дълго време такова, тъй като дори и да има някакво решение, то трябва непрекъснато да се защитава. Едно дългосрочно направление е възстановяването на разрушените влажни зони по река Дунав и изобщо покрай реките. Това са такива блата, стари корита на реките, които по една или друга причина, са били пресушени и изобщо - напълно унищожени. В нашия участък на река Дунав и по реките, над 80% от тези места са напълно и безвъзвратно загубени. За да се осигури все пак съществуването на останалите риби и други животни, ние искаме тези места да съществуват, за да осигуряват биологичното разнообразие и в крайна сметка рибарството като поминък. В много кратки срокове това, което ние смятаме като приоритетно за работа, е осигуряването на по-добро опазване на по-малките реки. Специална и много сериозна заплаха в момента, по която ние работим и за съжаление ще се наложи да работим още дълго време, е проблемът с ВЕЦ-овете по реките и добивът на баластра. През последните години не замърсяването е най-големият проблем по реките, а напълно стихийното, безконтролно и непланирано изграждане на водноелектрически централи, както и добив на баластра, които са в такива размери, че са на път в най-скоро време напълно да се унищожат тези видове в България.

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка