Приключиха подводните проучвания в залива Ченгене скеле до гр. Бургас

Pan.bg 09 юли 2024 | 17:32 views (528) commentaries(0)
img Стефан Минчев

През месец юни 2024 г., със средства на Община Бургас бяха проведени подводни издирвания на археологически обекти в залива Ченгене скеле. Те бяха организирани от Регионален исторически музей – Бургас.

Проучванията се извършиха от екип на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов. Бяха изследвани 5 зони, разположени на различни места в залива.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >



Зона със стъклени съдове

Тук през 2020 и 2021 г. се откриха десетки фрагменти от стъклени предмети. Установено е, че плитчината е на 2 – 2,5 м., с площ от около 15 дка, с каменисто дъно. Изказано е предположението, че е възможно стъклата да са изсипан товар от лодка или кораб по време на буря и силно вълнение, което допълнително е засилено от плитчината и стърчащите скали.

Вероятността останките на кораба, превозващ стъклените съдове, да е в близост до мястото на откриване на стъклените фрагменти, е много голяма. Основание за тази хипотеза дават откритите под вода няколко фрагмента от железни котвени вериги и силно фрагментирани керамични съдове, носещи белези на керамично производство най-общо за Късното средновековие и Възраждането.

До началото на тазгодишната подводна експедиция колекциите от стъклени находки от коментираната зона на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей – Бургас включват 310 фрагментирани и цели съдове, които прилежно са описани и публикувани.

През юни 2024 г. са открити нови 112 цели и фрагментирани стъклени съдове. Успех на водолазния екип е локализирането на зоната с най-голяма концентрация на стъклени находки.

Новите находки са важен извор на информация за слабо изследваната тема за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския период. До този момент е предложена хипотезата, че съдове най-вероятно са произведени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората половина на XVI в. или началото на XVII в. Тук въпросът за точната датировка на стъклените предмети и вероятното корабокрушение остава открит, още повече, че мястото около рифа не е допроучено.



Зона с концентрация на фрагменти от керамични съдове от Елинистическата епоха

Втората зона е маркирана при случайно откриване на керамично струпване западно от зоната със стъклата. Тя достига плитката част на западния бряг на залива и варира в дълбочина от 5 до 1,5 м. На площ от 100 кв. м. е открито керамично струпване с фрагменти от елинстически строителна и битова керамика. Сред находките следва да откроим малък оловен щок от римската епоха и каменна рибарска тежест.



Зона около нос Чироза

Разположена е източно от нос Чироза и обхваща площ приблизително от 400 кв. м. При подводните огледи видимостта е била ниска. Установен е голям нанос от пясък. За разлика от предишните проучвания в зоната липсват находки с изключение на фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.



Зона 4. Късносредновековен пристан (скеля) Ченгене скеле

Основната скеля в залива Ченгене скеле е била разположена в югоизточния край на едноимения залив и на 1 км. югозападно от днешното Рибарско селище. Този пристан е често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век. На сушата от тази зона започва местността Кюмюрлука – място от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.

При огледа е открита концентрация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати части от амфори тип III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век.

Всъшност керамичните находки доказват установена хилядолетна традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни дейности.



Зона 5. Манастирско пристанище

За т. нар. манастирско пристанище срещу остров Св. Анастасия на материка споменава Ив. Карайотов. Според него средновековният метох “Свети Георги” се е намирал на нос Чукалята, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия. Сведения по темата откриваме в ръкописа от 1884 г. на бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Той споменава, че „на изток то (Ченгене скеля) граничи с малкия борун Чокаля гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория.... В старо време този манастир бил много по-благосъстоятелен от сега и тогава освен множеството впрегатен и за подвоз едър добитък имал и малка една марина - малки и големи лодки и каици и много гости от риболовци, от които днес има още няколко “.

Но къде точно се е намирало това изнесено второ манастирско пристанище? Върху българската военна карта от 1907 г. източно от нос Чукалята е отбелязан пристан Св. Анастасия. Морският подход към остров Св. Анастия е ставал от малкото заливче Бухос, разположено между нос Каремидар бурун и нос Чукалята. Заливът е защитен от север от нос Чукалята. Тук според Димитър Янчев (председател на рибарско сдружение „Морски сговор“) е бил изграден голям кладенец.

При подводен оглед в залива са намерени фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век, както и части от късноантични амфори. Открит е също така железeн рог от котва.

Проведените проучвания през лятото на 2024 г. допълват историята на залива Ченгене скеле с нови данни и находки. Очертава се изключително перспективна зона за подводни разкопки в югоизточната част на залива.

Новите находки ще бъдат експонирани в Археологическия музей на гр. Бургас след консервация от специалисти.

www.burgas.bg



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


Приключиха подводните проучвания в залива Ченгене скеле до гр. Бургас

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА


Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка