ВОЕННИЯТ ПАРАХОД "КРУМ" И ИСТОРИЧЕСКОТО МУ ЗНАЧЕНИЕ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Pan.bg 22 сеп 2021 | 18:57 views (703) commentaries(0)
img
На 21 септември 1908 г. Княз Фердинанд пристига с яхтата си (военния параход „Крум") на пристанище Русе. Посрещнат е от министър-председателя Александър Малинов и министрите. Всички се качват на кораба. Точно тук на борда на параход „Крум“ е взето решението за обявяване на независимостта на България. По време на дългото заседание Ал. Малинов съставя черновата на Манифеста за независимостта. На другия ден, 22 септември всички се качват на княжеския влак и потеглят за Търново. На гара Две могили Малинов написва официалния текст на манифеста и го представя на Фердинанд и министрите за подпис. Няколко часа по-късно, в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново, тържествено е обявена независимостта на България.



Параходът “Голубчик” (1887 г. - “Крум”)

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000


Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Със заповед No 41 от 18 април 1880 г. параходът “Голубчик” е отчислен от руския Черноморски флот. Приемането му в състава на българската Дунавска флотилия става на 3 юни същата година.
“Голубчик” е построен за нуждите на Руското дружество за параходство и търговия през 1858 г. в Нюкясъл, Англия.
При водоизместване 265 т той има следните главни размери: дължина 40 м, широчина 10 м, газене на носа 1,1 м и газене на кърмата 1,5 м. Главният двигател е парна машина тип “Компаунд”, с мощност 75 к.с., с движещи се цилиндри. Парният му котел е водотръбен, с високо налягане и изразходва при пълен ход по 500 кг въглища на час. В бункерите може да поеме гориво за 100 часа работа на котела. Две патентовани колела с диаметър 4,4 м с по 16 дървени лопати му придават скорост до 15 км/час. Корпусът му е метален, а палубата и надстройката – от бор. Екипажът му се състои от 28 офицери и матроси.
Непосредствено преди Освободителната война руското правителство го откупува от дружеството собственик. Корабът бива въоръжен и включен в състава на Черноморския флот с база Севастопол. ”Голубчик” взема дейно участие в бойните действия на Черно море и Дунав. Една от основните му задачи е охраната на минните заграждения, но е използван и като влекач.
В българската Дунавска флотилия “Голубчик” е използван главно за транспортна дейност. През 1883 г. е изпратен с парахода “Опыт” (“Симеон Велики”) на ремонт в Одеса. Общо за ремонта на двата кораба българското правителство заплаща 46 000 лв. На “Голубчик” са поправени корпусът, машината, парният котел и долапите на колелата.
По време на Сръбско-българската война корабът е командван от руския политически емигрант мичман Владимир Луцки. На “Голубчик” и на неговия смел и находчив командир е възложено снабдяването на обсадената от сръбската войска Видинска крепост. Оръжието, боеприпасите и продоволствието, което “Голубчик” трябва да превозва буквално пред дулата на сръбските батареи, е равнозначно на живот и победа за обсадените. При един от рейсовете мичман Луцки нарежда корабът да се пребоядиса, да се напише на борда ново име – “Ана”, и да се скъси задната мачта. Замисълът му успява. За зла беда веднага след като “Голубчик” успешно преминава пред батареите, буксирното въже се скъсва и влачените от него шлепове се понасят обратно към тях. Хладнокръвно мичман Луцки завива обратно, взема отново шлеповете на буксир и продължава невъзмутимо пътя си.
За да не повтаря един и същ маньовър, което може да го демаскира пред противника, при друг важен рейс мичман Луцки преминава на път към Видинската крепост през нощта покрай сръбски батареи. Този път той нарежда да се освети добре корабът с всичките налични лампи, така че да заприлича на австрийски пътнически кораб. С такава богата илюминация “Голубчик” преминава необезпокояван покрай дебнещите появяването му батареи.
Трудно може да се предвиди какво би станало и какво би останало от младото Княжество България, ако противникът би завладял Северозападна България, чиято твърдина тогава е Видинската крепост. Несъмнена заслуга за предотвратяването на тази опасност имат опитните и смели екипажи на корабите от българската Дунавска флотилия начело със своя флагман параходът “Голубчик”.
След края на войната властите правят опит за организиране на търговски транспортен флот на Дунав с част от корабите на военната флотилия. Най-подходящ за пътнически кораб се оказва “Голубчик”. Вече под името “Крум”, ветеранът “Голубчик” превозва пътници от Силистра до Видин през периода от декември 1886 г. до февруари 1887 г.
През 1889 г. параходът “Крум” е на ремонт в арсенала на австро-унгарското дунавско параходно дружество, където, за да се повиши скоростта му, е подменен котелът.
През 1913 г. параходът “Крум” е потопен в устието на река Русенски Лом заедно с другите кораби на Дунавската флотилия, като същата година е изваден и ремонтиран. През 1914 г. е предаден на русенското пристанищно управление заедно с част от корабите на флотилията, но малко по-късно поради износване е бракуван.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ВОЕННИЯТ ПАРАХОД "КРУМ" И ИСТОРИЧЕСКОТО МУ ЗНАЧЕНИЕ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДИШНА СНИМКА 2/2 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка