След пет години на развитие, започвайки практически от нулата по отношение на бойните самолети, към края на 1940 г., когато в света вече се води голяма война, България има собствени въздушни войски. Е, не такива, каквито би желал да ги види и цар Борис ІІІ, и полковник Васил Бойдев, и всеки редови авиатор, и всеки родолюбив българин. Но все пак в количествено отношение те вече превъзхождат въздушните войски на Турция (250 бойни самолета) и Гърция (160 бойни самолета), но отстъпват на тези на Югославия (450 бойни самолета) и Румъния (380 бойни самолета). Що се касае до качествения състав, нивото е почти изравнено. Но по отношение въздушните сили на водещите европейски държави, все още нашата военна авиация изостава и в малкото оставащо време до влизането на страната във Втората световна война не е възможно да се направи кой знае какво...
При създаването на Въздушни войски за отличителен знак на бойните самолети е прието изображението на ордена “Кръст за храброст” в бял кръг, поставено на трилата отгоре и отдолу и на двата борда на самолетите. На вертикалното кормило в хоризонтален ред е нанесен българският трибагреник с белия цвят отгоре. Със заповед на министъра на войната № 243/26 юни 1940 г. този красив, но сложен за изобразяване знак е заменен от наклонен (“Андреевски”) черен кръст в бяло квадратно поле. Заповедта влиза в сила от 15 юли и както пише тогава списание “Летец” “... През 1916-1917 г. нашите самолети носиха наклонения черен кръст на бяло поле. Под този знак те водиха най-славните си боеве над Македония, Бяло море и Добруджа...”
На 7 септември 1942 г. по силата на Крайовската спогодба анексираната след Първата световна война в полза на Румъния Южна Добруджа е върната на България. Въздушни войски участват в навлизането на българската армия в освободената територия, като прикриват от въздуха земните части, макар на практика това да не е военна операция. Но прелитащите в селищата на Южна Добруджа български бойни самолети повдигат още по-силно патриотичния възторг на населението. След разширението на българската територия на североизток, в средата на септември е създаден смесен орляк с две изтребителни и едно разузнавателно ято, базирани на летищата Буховци и Шумен.
Като заключение, зао да не бъде казаното дотук голословно, д а погледнем каква е била авиационната активност на българските Въздушни на Негово Величествно войски за периода от три години (1938-1940 г.).

Година Самолети Полети Часове Лет. произш./жерт.

1938 176 84 976 22 275 37/5
1939 212 101 187 28 318 48/8
1940 550 120 805 39 692 158/7