Горещи новини
- Business Insider: Югоизточна Азия е бомбардирана с отломки от китайска ракета
- Reuters съобщи за съгласие на Израел и Палестина за примирие
- Жител на село близо до Соледар каза, че украинските военни са отровили водата в селските кладенци
- Украинските ВВС казаха какви самолети са необходими, заедно с HIMARS за деокупация
- Sky News: Темповете на подготовка на пилоти на изтребители във Великобритания се забавиха след 24 февруари
- Швеция ще изпрати инструктори във Великобритания за обучение на украинските военни
- Amnesty International се извини заради „страданието и гнева“ на украинците във връзка с доклада за ВСУ
- Мобилизираните украинци се изпращат на фронтовата линия предсрочно
- /СНИМКИ/: Зеленски учреди нова държавна награда с нацистки символи
- /ВИДЕО/: Основателят на Pink Floyd Роджър Уотърс нарече Байдън военнопрестъпник
Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197
След целодневна артилерийска подготовка на един участък от фронта с ширина 33 km, на 15 септември противникът нанася главния си удар по стика между 2-ра и 3-та пехотна дивизия на фронт от 9 km. До 17 септември, макар и с цената на големи загуби от страна на съглашенците, фронтът при Добро поле е пробит. Опитът на 302-ра немска дивизия за запушването му е неуспешен и пътят към гр. Прилеп е открит.
Редица обективни причини са довели до рязко спадане на бойния дух на нашите части и те започват масова да напускат фронта. Съглашенците достигат старата българска граница на 21 септември при гр. Струмица.
На 28 септември в Солун пристига българска правителствена делегация и на другия ден е подписано примирие. То има две конвенции – явна и секретна. В тях се определя начинът на извеждането на българските сили в довоенните граници, както и се настоява за незабавната абдикация на цар Фердинанд І. По-късно англо-френското командване многократно ще нарушава конвенциите и преди сключването на мирния договор ще окастри българската територия в интерес на съседите – Румъния, Сърбия и Гърция, за да бъде поставена бъдещата мирна конференция пред свършен факт. По силата на решения на съглашенското командване още преди Ньойския мирен договор от България са заграбени Южна Добруджа и Западна Тракия.
На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой е подписан мирен договор, слагащ за България край на състоянието й на война със страните от Антантата. Този договор, повече известен сред народа като “Ньойски диктат”, заедно с решенията на берлинския конгрес от 1878 г. е най-черният документ в новата история на България. Колосите Великобритания, Франция, Съединените щати, Италия, Япония и още ред държави и държавици – техни съюзници в първата световна война, след като три години са изпитвали на гърба си силата на българското оръжие, пълководчески гений и дух, най-после имат възможността да си отмъстят за изтърпените военни унижения, но не на бойното поле, а на зеленото сукно на масата в заседателната зала, чрез един мирен договор, чиито кървави рани никога няма да зараснат в душите и сърцата на истинските българи.
Едно от злодеянията на съюзниците от Антантата, което е залегнало в диктата, е унищожаването на българската авиация и забраната на България да притежава военна авиация. В хода на войната нашата авиация, макар и многократно по-малобройна по численост от авиационните части на Антантата на Южния фронт, е такъв трън в очите на противника, че когато той получава дипломатическа възможност за това, прави всичко възможно за нейното буквално заличаване. Жестокостта на победителите няма граници! Те имат дори идея летище Божурище, люлката на българската авиация, да бъде разрушено и разорано подобно на древния Картаген след третата Пуническа война.
С предварителен протокол от 18 декември 1919 г. на съюзническата комисия по ликвидиране на българската авиация на летище Божурище са предадени 73 сухоземни самолета от типовете Fokker D VII, Otto C.I, DFW C.V, LVG C.II, Albatros B.II, Albatros C.III, Roland D.II, Roland D.III, Albatros C.V и Albatros D.III. Последните два типа не са получавани официално от България. Това видимо са самолети, принадлежали на немските аеропланни отделения, останали на летище Ксанти след оттеглянето им и прибрани от българските летци като добри стопани. Голяма част от самолетите предварително са приведени в негодност от българските механици, за да не могат да бъдат използвани от победителите.
Унищожени са и 110 авиационни двигателя, три аеростата, 76 авиационни картечници от типовете Maxim-Spandau, Bergmann, Parabellum, Madzen, Lewis и Viskers, много аерофотокамери Zeiss и IKA, радиостанции, бордни уреди и различно друго авиационно имущество, бомби и боеприпаси.
Последни през септември 1920 г. са превозени по железницата от варна и разрушени хидропланите (общо 9 на брой) Friedrichshafen FF.33 и Rumpler 6B-1 на морската ни авиация.
Българските летци и техници на летище Божурище със стиснати юмруци и сълзи в очите гледат как чуждоземни наемници на победителите (защото не са се намерили българи) с чукове, брадви и оксижени режат крила, тела и мотори на българската крилата слава. Останките се изнасят в края на летището, поливат ги с бензин и кладите пламват... Но няма да мине много време в исторически план и от тези мъжки сълзи, полели пепелта на изгорените български самолети, ще възкръсне птицата Феникс на Въздушните на негово Величество войски...
loading...
Други публикации
Напиши коментар