Агенция Фокус

За изложбата “Макети на самолети и вертолети, използвани от селскостопанската авиация в България и по света”, Агенция „Фокус” разговаря с Елена Иванова, уредник в Националния политехнически музей в София.


Фокус: Г-жо Иванова, предстои откриването на изложбата “Макети на самолети и вертолети, използвани от селскостопанската авиация в България и по света”. Колко експоната ще бъдат представени и какви са тези експонати?
Елена Иванова:Изложбата е посветена на историята на българската селскостопанска авиация. Във витрините ще могат да се видят 8 експоната. Те са направени в мащаб 1:40 от специалистите, които са поправяли тези самолети и вертолети. Експонатите от изложбата отговарят много точно на действителните самолети и вертолети. Най-първият експонат, който е представен в изложбата, се нарича Пе 2. Това е много ценен самолет, с който е започнала дейността на българската селскостопанска авиация. Той може да извършва и санитарна дейност, и авио-химическа дейност, и учебна дейност, както и да се използва за военни цели. Пе 2 е биплан с двуцилиндров двигател, със звездообразен 5-цилиндров двигател, който има мощност около 125 конски сили. Максималната скорост, която е развивал, е около 150 км/час и е достигал таван от 3100 метра. Продължителността на полета с едно зареждане е била приблизително 6 часа.

Бил е произведен в Съветския съюз. След него самолетът, който най-много е използван, е Ан-2, но той липсва в колекцията. Интересни са самолет ZET-37, който е произведен в Чехословакия и се е използвал за разпръскването на семена и торове от въздуха, както и за авиохимическа работа. Този самолет представлява един долноплощник със звездообразен 9-цилиндров двигател с въздушно охлаждане. Той е бил с по-голяма мощност - вече с около 315 конски сили, максималното тегло, което е можело да бъде достигнато, е 1850 кг и максимална скорост от 270 км/час. Можел е да пренася около 600 литра препарати. Друг самолет, много използван в нашата авиация, е PZL-101 с името Гаврон. Той е производство на Полска народна република и представлява един усъвършенстван самолет Як 12 М, който се използва също за борба с болести и вредители и е един моноплан. Той също е с 9-цилиндров двигател с въздушно охлаждане и една мощност от 260 конски сили и максимална скорост 171 км/ч. Обсегът на изминаване с едно зареждане на гориво е 666 км., а вече с допълнителен резервоар е могъл да покрие едно почти двойно разстояние от 1144 км.

Друг интересен самолет е т.нар. Турботраш. Това е американски самолет с ниско крило и 9-цилиндров радиален двигател, който е развивал максимална скорост от 277 км/час. Имал е обхват от над 1000 км, а с резервно гориво е можел да достигне до 1650 км приблизително като е имал резервоар за 1540 л.химически вещества или 1487 кг за твърди частици, като е бил произвеждан в САЩ. Интересен е макетът на самолет L 60, т.нар. бригадир, който е едноцилиндров бутален двигател. Мощността е била 162 киловата и максимална скорост от 193 км/час. Това е бил много елегантен самолет, който е произвеждан в Чехословакия. Най-атрактивните наши експонати в изложбата са трите вертолета. Вертолет Ка-26 е бил внесен в България, когато е било необходимо да се обработват площи в планински местности. Той е един многоцелев вертолет с двувинтова система, с уравновесяване на реактивните моменти на двата винта. Диаметърът на носещия винт е 13 м, с подвесни балони за кацане на вода и се е използвал за торене и пръскане в селскостопанската авиация. Полезният товар, който е можел да носи, е 900 кг. Максималната скорост, която е можел да развива, е 160 км/час.

Този вертолет е произвеждан в СССР. Следващият вертолет е Ми-1, който представлява черупкова конструкция със 7-цилиндров звездообразен бутален двигател. Химическите вещества са били поставяни в резервоари близо до пилотската кабина. Можел е да пренесе около 300 л. препарати. Максималното полетно тегло е било 2400 кг, а максималната скорост е била 155 км/час. Тези вертолети са били произвеждани и в СССР, и в Полската народна република. Малко по-усъвършенстван е вертолет Ми-2. Той е бил многоцелев, с хидравлично управление, с колесник и опашна подпора, с два газотурбинни двигателя. Максималното тегло, което е можел да носи, е 3 тона 550 кг при максимална скорост от 155 км/ч. Продължителността на полета е могла да бъде 40 минути. Това са най-общо макетите, които могат да се видят в музея. Наред с тях има и много снимки, които показват какво се е случило в българската и световната селскостопанска авиация. Стопанската авиация на България се създава през 1949 година през месец април, когато са били нападнати от гъсеници горските масиви в Павликени, Сомовит и Севлиево. И тогава се осъществява първия полет за селскостопанското стопанство на страната.
Фокус: Техниката, която се представя, в експлоатация ли е?
Елена Иванова: Някои от моделите все още са в експлоатация. Българската гражданска авиация има много авиокомпании. Специално самолет Ан-2 все още се среща. Това се отнася за Турботраш, има и други вертолети и самолети, които още се използват.
Фокус: От кого са предоставени макетите и снимките, които ще бъдат предоставени в рамките на изложбата?
Елена Иванова: Ние оказахме малка помощ при подредбата на изложбата и подготовката на информационните табла за нея, но те са предоставени от дружеството на ветераните от селскостопанската авиация към съюза на ветераните от БГА.

Фокус: До кога може да бъде видяна тази изложба?
Елена Иванова: Изложбата ще може да бъде видяна до средата на месец май всеки работен ден от 9 до 16.30 ч. и в събота и неделя музеят работи по заявка.
Селскостопанската авиация е било едно от най-печелившите за страната ни пера. България е била на едно от първите места по пилоти. Към момента нещата не са в този обем. Наши пилоти участват в различни компании и вече частни фирми организират тази работа. На времето обаче България е обработвала площи в Африка и в Азия.