Руските паметници около и в София

Pan.bg 06 яну 2010 | 00:32 views (13667) commentaries(1)
img от "АГЕНЦИЯ ФОКУС"

В Софийско
Паметници на загиналите при преминаването на Стара планина и в сраженията за София руски воини има в много от софийските села. Три от тях са селата Долно Камарци, където паметникът е край главния път, Негушево, където е разположен в парк, заедно с паметници на загинали в балканските войни и Първата световна война и Йорданкино (Елешница). Там паметникът също е в специален парк.
Десетки са и запазените паметници в софийските села – Казичене, Богров, Негушево, Саранци, Буново, Елешница (Йорданкино), Горно Камарци, Врачеш и други. В Софийска област много паметници от войната има още и на връх Баба, в Златица, Пирдоп, Мирково, Ботевград, Правец.
В София

Общо 14 места – спомени от Руско-турската война (1877 – 1878) с паметни плочи, паметници, църкви, барелефи, гробища - могат да се видят в столицата.
На днешния 4 януари, когато се навършват 132 години от Освобождението на София, софиянци могат да се поклонят и да положат цвете на знакови места, свързани с освободителната война. Това са: паметната плоча на Павел Красов на едноименния булевард в Горубляне на входа на София, храм-паметникът „Свети Александър Невски”, руската църква „Свети Николай”, Руският паметник, Докторският паметник, паметникът на Цар Освободител, барелефите на ген. Е. И. Тотлебен, ген. Й. В. Гурко, ген. М. Д. Скобелев, хирургът Н. И. Пирогов, руското военно гробище в Централни софийски гробища, паметникът на Граф Игнатиев и подписването на Сан Стефанския мирен договор, паметникът на генералите Василий Каталей и Дмитрий Философов на бул. „Цариградско шосе”.
Най-старият паметник е Руски паметник – изграден по проект на арх. Вокар и един от типовите паметници, издигнати непосредствено след Освобождението още край Стара Загора, Ловеч, Пловдив Свищов, Добрич, селата Бойка, Мечка, Плевен, Никопол и др.
Най-новият паметник – на Граф Игнатиев - беше открит през януари 2008 година в Докторската градина в присъствието на външните министри на България и Русия Ивайло Калфин и Сергей Лавров.
Най-известният и внушителен е катедралният храм „Свети Александър Невски”.
Най-забравени и незабележими са паметната плоча на Павел Красов и барелефите на ген. Е. И. Тотлебен и ген. М. Скобелев.
До тези исторически места се нареждат още и църквата „Света Неделя”, където е отслужен първият молебен в присъствието на ген. Гурко, новооткритият паметник на българските опълченци – които се сражават редом с руската армия, както и десетките софийски улици, носещи имената на герои от войната, дипломати, държавници.
Някои от загиналите във войната са от известни руски фамилии. Някои – от благороднически фамилии, други – от дворянски семейства, има потомствени военни, както и разбира се – десетки обикновени хора, сред тях – казаци, осетинци и представители на различни националности от руската държава. Извън известните генерали и военачалници, чиято биография е добре проучена, много от тези руснаци, които намират смъртта си в България, понякога не са имали и 30 години. На много от тях роднините никога не са могли да видят – къде в България са загинали близките им.
Големият руски паметник на Арабаконашкия проход отбелязва и днес пътя на руските войски към София. През проход Арабаконак преминава един от основните пътища от Северна България за Ботевград и София.
Слизайки от Арабаконак, паметник на загиналите руски воини има в село Буново, Софийско. Паметникът на Арабаконак е един от 12-те типови паметници, изградени по инициатива на руското командване веднага след Освобождението. Те са по проект на архитект Вокар. Такива паметници има в Пловдив, край Стара Загора, Добрич, Свищов, край Плевен при р. Вит, София, Никопол, селата Бойка и Мечка, Русенско.
На днешния ден, 4 януари, се навършват 132 години от Освобождението на София от османска власт.
image

Паметниците на руските воини в България са се запазили добре, каза пред Агенция „Фокус” Любомир Коларов, председател на Фондация „Героите на България”. През 1992 година е подписан договор между България и Руската федерация, според който България ще се грижи за руските паметници, а Русия - за българските.
„Благодарение и на Фондацията „Героите на България” за едно по-братско отношение на много места в България започнаха да се издигат паметници на опълченските дружини. Такива паметници се издигнаха във Видин и Стара Загора”, каза още той.
По отношение на паметника в чест на двамата руски пълководци, който се намира на бул. "Цариградско шосе" например, Коларов разказа, че този паметник е издигнат непосредствено след Освобождението на мястото, където са били простреляни те. Преди две години паметникът е обновен, били са върнати всички откраднати части и е поставено осветление.
Читателката на Агенция “Фокус” Ана Иванова изпрати снимка на паметника на руските казаци край врачанското село Лютиброд. „Във връзка с новината за паметници на руските войски има в селата около София, изпращам снимка на паметната плоча - "Поклон пред руските казаци" - в с. Лютиброд - лобно място на 10 ботеви четници и начало на "Ботевата пътека" към вр. Околчица”, пише читателката.
В селата около София също са запазени паметници в чест на загиналите руски воини, каза пред Агенция „Фокус” Любомир Коларов, председател на Фондация „Героите на България”. На 31 декември в с. Саранци край София се провежда сражение, в което загиват 500 - 600 руски офицери. „Там е един от най-сериозните боеве и там има три братски могили, а около тях има парк. На много места има паметници. Мисля да призова населението на София и на областта - да възстановим тези паметници и парка”, каза още той.
image
Коларов обясни, че неотдавна е открит и паметник на руските войски в Ботевград. „Доста воини са загинали по време на предвижването към София. От векове не е имало такъв студ и воините просто измръзват при прехода”, каза още той.
Според него, освен Паметника на Цар Освободител и Руския паметник в София няма много паметници, посветени на руските войски. „Има улици - ген. Гурко, Столетов, Скобелев, Дондуков, но паметници кой знае колко нямаше. През 2008 година ние открихме Паметник на руските и българските опълченци, които са участвали в боевете край Шипка и които до голяма степен решават хода на Руско-турската война”, обясни още той.
Всички събития около освобождението на София са документирани - има исторически хроники, военни записки, записки на разкази на очевидци. Овладяването на София от руските войски е имало много голямо значение. По това време опълченците под командването на ген. Столетов са на Шипка и по-късно на 9 януари те ще дадат решително сражение при Шейново и така окончателно ще бъде освободен пътят към Истанбул. Тръгвайки от София, руските войски тръгват на сериозен щурм, за да се стигне до 3 март и Сан Стефано, където ще бъде подписан мирният договор, който по-късно не се изпълнява във вида, в който е подписан”, разказа Коларов.
image
Агенция “Фокус” припомня:
При приближаването на отряда на генерал Гурко към София по време на Руско-турската война в края на 1877 година италианският дипломат Вито Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция - Леандър Леге и Австро-Унгария отказват да напуснат града. По този начин и с дипломатическата активност, която предприемат (преговори с командващия турските войски в града), предотвратяват опожаряването му от османците. Италианският консул Вито Позитано е награден с руски орден и на 20 декември 1878 година е обявен за почетен гражданин на София. Неговото име носи една от централните софийски улици, друга улица е кръстена на френския консул – Леандър Леге. Той също е почетен гражданин на София от 1878 година.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Марина 28 апр 2010, 23:30
     
    0
     
    0


    www.ruskipametnici.com

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка