pan.bg
Източник: otbrana.com

В навечерието на 24 май, деня, в който славим делото на братята Кирил и Методий, в Дунавския парк в град Лом тържествено бе открит паметник на героя от Балканските и Първата световна война полковник Стефан Илиев, командир на 15-и пехотен Ломски полк. Мемориалът бе издигнат благодарение на дарителството на известния онколог и родолюбец проф. Георги Гаврилов. Негово Високопреосвещенство видинският митрополит Данаил освети паметника и отслужи молитва в памет на всички загинали във войните. Ученици рецитираха стихове и заедно с гражданите поднесоха цветя и венец на мемориала, изработен от Красимир Сурулейски. Проф. Гаврилов сподели, че това е първата стъпка към създаването на Алея на славата, където ще бъдат увековечени имената на полк. Борис Дрангов, кап. Димитър Списаревски, Дим. Маринов. Кметът на Община Лом д-р Георги Гаврилов сподели, че напълно подкрепя желанието на известния онколог, „защото по-страшно от рака е забвението”. На тържеството присъства и правнучката на командира на 15-и пехотен Ломски полк Емилия Кожухарова.

Какво знаем от историята за полк. Стефан Илиев?

Той е роден във Видин през 1869 г. Завършва Скобелевската реална гимназия (сега СУ ”Цар Симеон Велики”) в родния си град и постъпва във Военното училище, което завършва през 1889 г. Първото му назначение е в 3-ти Бдински полк, в който последователно служи на различни длъжности. През 1909г. капитан Илиев е назначен в 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик.

Участва в Балканската война и води успешни боеве при Люлебургаз, Тюрк-бей, Татар-кьой, Умурча, височините при с. Езетин, Чаталджанската укрепена линия, при селата Ялос и Кули-Бургаз.

4-та дружина на майор Илиев се отличава в боя при Тюрк-бей на 17.X.1912г., където под звуците на „Шуми Марица” и викове „Ура!“, с неудържима победоносна вълна увлича частите от бойния ред и успешно завладява височината. През ноември дружината води кръвопролитни боеве срещу укреплението Отлук табия, пред пункта Каракол Нокта.
Във Втората Балканска война 15-ти пехотен Ломски полк воюва при с.Долна махала, при р. Вардар, Дойранското езеро, селата Будинарци и Умляно, вр. Беяз тепе и вр. Руен, с. Панчарево и р. Козлу-дере. На 23 юли между с. Богородица и Гевгели 4-та дружина води сериозен бой срещу гръцки части, но не отстъпва позицията. През 1914 г. майор Илиев е произведен в чин подполковник и назначен за началник на 15-то полково военно окръжие във Видин.

В Първата световна война подполковник Илиев воюва със своята 4-та дружина при Стойково бърдо, Зайчар и укрепената линия Цървено бърдо-Буково-Ежевица, където Ломци печелят първата си голяма победа. От 28.II.1916 г. подполковник Стефан Илиев е назначен за командир на 15-и Ломски полк. Под негово командване полкът печели най-големите си победи и записва името си в пантеона на българската бойна слава с боевете при Чеган, Арменохор, Лажец, Червената стена. Мартенските боеве на Червената стена през 1917г. , наречени Македонската Шипка, стават венеца на бойната слава на Ломци. Изправени срещу петкратно по-силен противник, обстрелвани от мощната му артилерия, те дават стотици жертви, но не отстъпват нито крачка и провалят плановете на противника за пробив в този участък на фронта.

В най-критичния момент, когато позицията е скъсана, подполковник Илиев повежда лично контраатаката, като се обръща към войниците с думите:

„Момци, днес цяла България се обляга на нашите сили! Тя очаква от нас своята защита! Французите, които са нахълтали в окопите на 6-та рота, трябва да ги изгоним…Напред, момци, Бог е с нас!…С вас съм и аз, вашият полкови командир! Напред!…”

Въодушевени от личния пример на командира, останалите живи само шепа защитници с устрем контраатакуват. Мощният им удар отблъсква противника и връзката на позицията е възстановена. По време на боя подполковник Илиев е ранен три пъти, но не напуска войниците си. Отправя се към превързочния пункт чак след като опасността е отминала, но загива от избухнал до него снаряд…

За мартенските боеве от 1 април 1917г. подполковник Илиев е повишен „За бойно отличие” в чин полковник.
Полковник Стефан Илиев е отличен с 13 наши и чужди военни отличия, сред които Военен орден „ За храброст “ IV степен, Военен орден „ За храброст “ IV степен 1 кл., Военен орден „ За храброст “ III степен 2 кл.

Припомних тези забележителни моменти от живота на Стефан Илиев, защото сме длъжници на него и на още други български герои. Каквото и да се случва днес, дали сме в България или в чужбина, дали живеем в пандемия или в изолация ние сме българи и трябва да познаваме историята си, да тачим имената и подвизите на нейните смели и достойни синове, да изтрием праха на забравата, всичко да съхраним и предадем на поколенията след нас! Само така България ще пребъде през вековете!