пан.бг
Източник: С България в сърцето

Последният хайдутин, както наричат Ильо войвода, на 71-годишна възраст води чета от 300 души в Сръбско-турската война през 1876 г.
Заради участието му, правителството на Сърбия му отпуска пенсия.
Ранен във войната, той се лекува в болница.
Там разбира, че е избухнала Руско-турската война и вече на 72 години заминава за Свищов, където се поставя в услуга на руската армия.
Дават му чин капитан и води един от опълченските отряди.
При преминаването на Балкана в края на декември 1877 г., е в отряда на генерал Гурко.
След освобождението на София го назначават за командир на всички доброволчески чети със задача заедно с русите да преследват турците в посока Радомир-Кюстендил.
На 27 декември освобождават Радомир, а на 2 януари Дупница.
На 4 януари, получил негласно разрешение, приближава Кюстендил и изпраща селяни от Коняво да пуснат мълва, че след него идват русите и че трябва градската община да преговаря с него до се предаде града.
Тази негова хитрост успява и тържествено влизат в града.
В края на януари тръгва към родното Малешево, където е посрещнат с големи почести.
На 22 март в Сан Стефано е награден с орден за храброст.
Само два месеца трае ,,българското царство" на дядо Ильо в Малешевско.
След Берлинския конгрес, Малешевско остава в пределите на Османската империя и последният хайдутин се мести в Кюстендил.
Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като пак води чета.
По настояване на Стамболов му е отпусната пенсия от 220 лв.
Непримиримият български дух не оставя на мира напредналия на възраст войвода и на 80 години той отново участва в боевете от Сръбско-българската война.
Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Крайще...
Поради участието му във войната му спират пенсията, която му е отпусната от сръбското правителство на Обренович.
През 90-те години престарелият войвода дава ценни съвети на преминаващите през Кюстендил чети на ВМОРО - възникнала с цел освобождение на Македония и Одринско.
Необикновената храброст на Ильо войвода е възпята преживе в десетки песни и му създават легендарна слава.
Почива на 92 години.
Погребан е в град Кюстендил.

Вечна слава на героя!
Поклон!