bulgarianhistory.org
Пенчо Петков Славейков е син на известния български възрожденски писател и журналист, а след Освобождението и политически деец Петко Рачов Славейков.
Роден е в Трявна през 1866 година.
1884 година се оказва преломна за живота на поета. Тогава е замръзването му върху леда на река Марица, което води до разболяване от паралич. Макар този нещастен случай да го оставя инвалид за цял живот, именно след него Славейков израства и се превръща в поет от световна величина. Болката и страданието не го надвиват, а напротив – усъвършенстват личността му. Според Славейков именно тези състояния на духа правят човека свръхчовек, те помагат да овладееш Битието, да откриваш тайните на познанието, да постигнеш духовно спасение.
Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература, но кончината му става причина така и да не бъде отличен от Кралската шведска академия на науките.