Аферата „Саафет“

Pan.bg 10 фев 2020 | 12:54 views (376) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА

image

„По странен каприз на случая романтичната любов на Саафет съвпадна с уговореното вече посещение на Фердинанд в Цариград. Той искаше да се яви пред султана с доказателства за закрилата, която осигурява на турското население и на неговата религия. Но ето че едно нищо и никакво шестнайсетгодишно девойче му издърпва тия доказателства от ръката, без да подозира пакостта, която му причинява. Тая пакост трябва да се поправи и тя се поправя с кървавата баня в Русе, която поднесе на Фердинанд удоволствието да подкрепи пред султана тезата си с кръвта на 44 русенски граждани и да получи най-високия, обсипан с брилянти орден.”

Това разказва летописецът на миналия век Димо Казасов в книгата си „Видяно и преживяно” за една трагедия от началото на 1910 г. Тогава понятието „етнически мир” не съществува, но хората в България от различни вероизповедания живеят в сговор и дори в… любов. Точно една такава сърдечна драма води до трагедията в Русе. Героите на
нашенския Шекспиров сюжет не подозират до какви ужасяващи последици ще доведе любовта им. Както разказва Казасов: „Шестнайсетгодишното туркинче Саафет забягва при своя любимец Йордан Стефанов, чиновник в Русенската земеделска банка. Бащата на момичето подава тъжба малолетното девойче да бъде върнато на родителите му. Съдът удовлетворява молбата и полицията изпълнява решението. На 27 срещу 28 февруари 1910 г. обаче една тълпа обгражда къщата на Саафет, за да я отведе при любимия й. Полицията я разпръсква и за да предотврати нов опит, отвежда девойчето да преспи в участъка.”

Явно още тогава будното русенско гражданство, „прихванало европейски нрави” за равноправието и свободния избор на жената покрай преминаващите по Дунава параходи и носената от тях култура, не иска да се примири с тежките патриархални атавизми на едно уж отминало с робството време. Дори това, че момичето е едва 16-годишно, не спира свободната мисъл на русенци.

Логиката е проста – щом се обичат, нека се вземат младите! Като се погледне зад „смокиновия лист” на уж праведните нрави, всички знаят, че почти в цялата страна, главно в селата, момите стават булки 14–15-годишни, а момците минават под венчило, преди да са ги взели в казармата. А че харемският патриархат се е пропукал сериозно, говори и това, че Саафет,




която по-късно приема името Руска, не е ходила с фередже и е имала възможност да се запознае със Стефанов, да общува с него и да се влюби, преди да побегне от къщи. Волята на бащата е защитавана и от закон, който гласи, че родителите имат пълна власт над непълнолетните си деца, но любовта се оказва по-силна.

Русенци не се примиряват с повторното заточение на влюбеното момиче. „На другия ден тълпата начело с музика обгражда участъка. Саафет се появява на балкона, откъдето по една, домъкната кой знае откъде стълба, слиза сред тълпата, която тържествено я отвежда в дома на Стефанов, разказва Казасов. Тук, начело с влюбената двойка, се извива буйно сватбарско хоро…”

За онези времена това е било дръзко предизвикателство към вехтите нрави и обичаи. Не само че момичето е невръстно, но и хукнало да се жени за друговерец. Разбиранията на българските власти не се различават от закостенелите постулати на старата епоха
Така се стига до кървавата трагедия, разпоредена от вътрешния министър Михаил Такев. Русенският окръжен управител не смее сам да вземе решение и търси министъра. Както пише Казасов: „Такев бил в градското казино (в София), откъдето дава следното нареждане, чуто и възпроизведено от д-р Дарленски – ще разпръснете тълпата с полицията и ако има съпротива, ще повикате войска, ще употребите оръжие и ще стреляте!” Без да подозира за толкова лесно дадената от масата в казиното сурова заповед, русенското гражданство празнува Заговезни и победата на любовта. Но тези Заговезни ще останат завинаги в историята на града и на България като „кървавите”. „Сред разгара на карнавалното веселие по главната улица прогърмява тревожният тропот на кавалерийски ескадрон, който в усилен тръс лети към сватбеното веселие, обгражда го и се опитва да го разпръсне”, пише Казасов. Хората не се предават и тогава настъпва ужасът описан от Казасов: „Заповед! Светва огън! Почва сеч! Кръв обагря земята. Сред громол и врява глъхнат воплите на падналите жертви. Ужасът очиства бързо „Касапски мегдан”. Сред него лежат 14 трупа и стенат 30 тежко ранени граждани. При тях се гърчи и едно 12-годишно дете, съсечено на дървото, на което, сред настъпилата паника подирило спасение…”

Като заклет антимонархист Димо Казасов вижда главната причина за тази ужасяваща трагедия в двореца и в предстоящото посещение на цар Фердинанд при султана. „Вълна от възмущение заля цялата страна, която изумена видя колко дълбока пропаст е изкопал монархизмът между народа и неговите облечени във войнишки шинели синове”, пише Казасов.

Два свята

Михаил Такев, който записва името си в кървавата русенска драма е един от най-големите приятели на Алеко Константинов. Според официалната версия убийството на писателя е станало погрешка – мишената във файтона бил Такев… Дали е така, остава загадка – Щастливеца хич не е бил обичан от „своя Бай Ганю” във всичките му властови форми и измерения…
Димо Казасов явно има свои негативни пристрастия към Такев: „За пръв път видях Михаил Такев в Народното събрание през 1905 г… И досега в ушите ми звучи неговият висок, пронизващ въздуха теноров глас, излъчващ непреклонна самоувереност… По бул. „Цар Освободител”, редом с минаващия по него трамвай, се движеха файтони, каруци, волски коли. По средата на булеварда, запътен на изток, шоп тегли умореното си магаре. Спира се. Вади от пояса кремък, прахан и чакмак и пали загасналата цигара… А срещу него по тротоара към Военния клуб се движи бавно и тържествено един, като че току-що излязъл от моден магазин франт… Това е Михаил Такев, който, както никой през тия години, се движеше по улиците облечен тъй, както тогава се обличаха за най-официалните приеми… Разстоянието от оскубания калпак до английския параден цилиндър и от разръфаните цървули до блестящите лачени обуща – това беше разстоянието, което лежеше между Такев и народа…”

image

„Наказаният“ министър

У нас практиката провинилите се висши сановници да се „наказват” с поредното „благо” преназначаване не е от вчера. Какво се случва с „кървавия” Михаил Такев?
„Аферата „Саафет” бе приключена и с една смяна, засегнала честолюбието и ранга на Такев, пише Димо Казасов. Отнеха му Министерството на вътрешните работи и… му възложиха Министерството на железниците, пощите и телеграфите…” А какво става със „строгото спазване на законността”, заради което Русе е окървавено? „След завръщането на Фердинанд от Цариград законът, който даваше правото на бащата да има под своя власт малолетните си деца, беше забравен, пише Казасов. Забравени бяха и решенията на окръжния и апелативния съд да се предаде малолетната дъщеря на баща й. Забравени бяха и брачните ограничения…” Тази забрава на забрани би трябвало да даде най-после щастие на изстрадалите влюбени, заради чиито пламенни чувства се пролива толкова кръв. Но спасение няма. Както разказва Казасов: „Саафет се покръсти и с този факт попадна под разпорежданията на черковните закони, които не допущат брак на 16-годишни деца…”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker