Източник:"Armymedia.bg'';Автор Венцислав Жеков

Снимка:Пиршеството на кан Крум след победата над император Никифор I – миниатюра от българския превод на Манасиевата летопис, XIV век

Многократни са опитите на славянските племена да превземат Константинопол. Може би, за да сме по-коректни, трябва да кажем, че това са по-скоро опити за демонстрация на сила – временна, но все пак истинска сила. Един от първите опити обаче, когато има реална предпоставка за превземане на „непревземаемата“ византийска столица е именно опитът на хан, или по-скоро кан Крум, от началото на 9 век. През Новата 2019 г. отбелязваме 1205 г. от кончината на този български владетел.

Ако трябва да завършим цикъла на опитите за превземане на Константинопол, не бива да пропускаме цар Йоан II Асен, разбира се, не на последно място е и опитът на цар Фердинанд, но едно е общото между тях. Всички катастрофират в опита си да превземат ромейската столица, и то не заради друго, а защото днес на всички е ясно, че превземането на града е възможно, но само със силна сухопътна армия, която да си взаимодейства активно със силен боен флот. Нашите кандидати за световна слава и превземане на столицата на хилядолетната християнска империя имат силни армии, но уви, флотът ни тогава не е бил такъв, че да ни позволи такава слава. Това, разбира се, се компенсира, но само донякъде и ако не беше османското нашествие, онази морска бойна слава, която виждаме през Балканските войни, щеше да се случи много столетия по-рано.

И въпреки това постиженията на нашите владетели са забележителни, но нека да обърнем подобаващо внимание на може би най-забележителното постижение в тази насока – това на кан Крум.
Пред стените на византийската столица владетелят извършва внушителни езически жертвоприношения на хора и животни. Това прави голямо впечатление на жителите на Константинопол и дори е описано от Теофан Изповедник и в Скриптор инцертус (анонимна византийска кратка хроника, описваща събитията от периода 811–820 г.). Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозни намерения за превземане на града. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българите.