На 10.12. 1943 г. съюзническата авиация осъществява третата си атака над столицата на България – София. Този път са изпратени 120 самолета от 15-а въздушна американска армия. В отговор въздушни войски издигат 17 Месершмит-109 G-2 от летище Божурище, 8 Девоатин D-520 от летище Враждебна и 16 Девоатин D-520 от летище Карлово. Заради понесените загуби от предните битки, американските бомбардировачи са прикривани от P-38G Лайтнинг. Съотношението e 3 към 1 в полза на противника. За съжаление закъснението на Въздушната предупредителна служба и липсата на информация са повод за късното излитане на българските дежурни сили.

Капитан Николай Бошнаков води току що завърналите се от тренировка ята на 2/6 изтребителен орляк от летище Карлово. Факторът време се оказва с решаваща роля, което води до не особената ефективност при атаките на орляците.
Първи към противника се насочва 3/6 изтребителен орляк. Капитан Чудомир Топлодолски изпраща 672-ро и 682-ро ято срещу бомбардировачите, а 692-ро ято да неутрализира лайтингите. След първата атака българските изтребители губят тактическото взаимодействие по между си, а врага приближава София. Вдигнато е и 662-ро ято под командата на капитан Топлодолски от летище Враждебна с 8 Девоатин D-520. Още при излитането си две от машините се повреждат.

Последни в битката влизат две ята от Карлово. Френските им машини са без бронезащита и в резултат на това загива командирът на 652-ро ято от 2/6 орляк капитан Павел Павлов. Във въздушния бой капитан Павлов, увлечен в преследването, попада в кръстосан огън. Машината му е простреляна, става неуправляема и се разбива край село Дивля, Трънско.

Свален е само 1 P-38G Лайтнинг , повредени са 4 бомбардировача . Зенитната артилерия изстрелва 941 снаряда, но само един уцелва американски бомбардировач, който успява да се върне в базата си. Бомбардирани са кварталите „Хаджи Димитър”, „Военна рампа”, „Циганска махала”, Индустриален”, гара Казичене, летище Враждебна и околните села. Загиват 10 души, 21 са ранени, 83 сгради са разрушени, 91 остават необитаеми,а 88 са леко засегнати.

Павел Павлов е роден на 25 декември 1911 г. в с. Тръстеник, Плевенско. През 1936 г. завършва Военното на Н.В. училище с 55-и „Тракийски випуск“. Произведен е в звание подпоручик-летец. Служи на летище Казанлък, след което постъпва в изтребителната школа в Карлово. През 1939 г. е изпратен на специализация в Полша. В град Люблин го заварва нападението на Германия над Полша и окупацията на източните й територии от Съветския съюз. Пленен от съветските войски, той е издирван от Министерството на войната и правосъдието. Освободен е и се завръща в България. През 1943 г. е назначен за командир на 652-ро ято, въоръжено с френските самолети Девоатин-520. Посмъртно е произведен в чин майор.