Полски летци бягат от Хитлер през България

Pan.bg 02 окт 2018 | 11:20 views (1192) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ

image
Съвместна работа на полски и български авиационни специалисти за ремонт и поддръжка на изтребителите

Фотоекспозицията, открита преди 10-ина дни в Градската градина на София, съдържа една загадъчна снимка. Изложбата е посветена на полско-българското сътрудничество във военната авиация през 30-те години на миналия век. Тя породи силен интерес у полските изследователи от музея на ВВС в Демблин – стимулира ги да доразкрият исторически факти, останали забулени в неизвестност. Сътрудничеството между двете страни стимулира и подпомага българските ВВС с полската техническа мисъл чрез изтребителя PLZ P.24 „Ястреб” и разузнавателния лек бомбардировач PLZ.43 „Чайка”. Доставените през 1937 г. полски самолети изграждат основата на българската военна авиация до избухването на Втората световна война. Изложбата е резултат на тригодишен проект. От полска страна са проведени 2 научни експедиции в България, през които са открити голям брой архивни материали. Ето как проф. Димитър Недялков от Военната академия, преподавател по Оперативно изкуство на ВВС, разказва за съвместната инициатива:


Идеята се роди по случай годишнина на ВВС през 2014 г. Полският посланик ме покани и разпита за българско-полско сътрудничество от 30-те години. Издадохме календар книга и информацията, която беше събрана в него, предизвика съвместната разработка с музея в Демблин. Изследването се разви и сега стигна до тази изложба и до публикации в полската преса. Снимките илюстрират как сътрудничеството с държава от калибъра на България, която е произвеждала и продавала авиационна техника на много по-изгодни цени от великите сили, става причина за възраждането на българската авиация през 30-те години. С поляците е било планирано да започнем да произвеждаме в Ловеч полски самолети. Проектът за завода е подарен от генерал Людомил Райски, командир на полските ВВС. Войната прекъсва тези планове, но това си остава добър пример и за съвременното ни военно сътрудничество. Това е първата и единствена фабрика за производство на самолети в България. В момента в 2 от халетата от нея се намира акционерното дружество Балкан, което произвежда велосипеди и електрокари. Романтична, забулена в неизвестности история в края на 1939 г. разказва полският експерт от Музея на ВВС в Демблин Ришард Йендрушик.
Когато с полк. Недялков разучавахме темата, попаднахме на снимка – наш самолет, обърнат по гръб, кацнал принудително в България през 1939 г. До него стоят български войници и 5-има полски подофицери. А самолетът е двуместен, няма как и петимата да са долетели с него. Има българско обозначение – горната двойка показва серията. Доставката на 12 изтребителя „Ястреб” е отбелязана в серията от 1 до 12. След нея е номерът на поделението. В архивните описания се твърди, че един самолет е пристигнал и е зачислен в Българските въздушни войски под название „Юнак”. Но двойката сочи, че би трябвало да има още един. Полковник Недялков притежава спомени от един авиационен механик ветеран. Разказал, че ремонтът на този самолет е бил лесен, защото е имал само разбит колесник. На снимката обаче самолетът е изпочупен, а само колесникът му е здрав. В архивите намерихме човек с фамилно име подофицер княз Бялецки. И тръгнахме по тази нишка.

image
Визита в София на генерал Людомил Райски, командир на полските ВВС, който подарява проекта за авиационан завод в Ловеч

Всяка година у нас има срещи на ветерани летци от Втората световна война. Княз Бялецки е идвал на тях до 2006 г., когато е починал. Но историята му започва да ни се разкрива. След като скача в България, той се е промъкнал до Англия и там е воювал в полските ескадрили срещу немците. Когато наши по-млади момчета са го придружавали вечер, за да не остава самотен, той споделя невероятните си преживелици. Но на тях им се сторило, че един дядко малко като Барон Мюнхаузен преувеличава своите фантазии – откраднал самолет, прелетял до България. Историите му са били пренебрегнати, позабравени. Но снимките и фактите започват да ги потвърждават. В английските архиви намерихме неговото дело. Пише, че по нареждане е трябвало да излети. При евакуацията през 1939 г., когато немците завладяват цялата ни страна, много полски самолети са прелетели границата и са кацнали в Румъния. В Черньовци е имало голямо струпване на машини. Румънците присвояват самолетите, а летците интернират в лагер. При това струпване на самолети обаче румънците ги молят: Разкарайте машините по различни летища в Румъния. И нашите казват: Добре!

image
Полските летци заедно с български военни край единият от прилетелите от Румъния самолети

Това подофицер Бялецки го е написал в анкетата към своето дело. Излита от Яшин на 19 септември, но не каца в Румъния, а стига до Русе на следващия ден. Оставил самолета на някакви консулски власти. По това време в Русе не е имало полско консулство – възможно най-близкото е било във Варна. Стоял е в София до 10 ноември 1939 г., след това заминава през Югославия, през Марсилия – до Англия. Търсим следи от останалите четирима полски летци. В Българските държавни архиви няма данни – нито във Велико Търново, нито другаде. В анкетата на княз Бялецки обаче е записано – в случай на нещастие кого да уведомят властите. Първо – баща си, след това двама от дядовците си и на трето място е назовал Милка Доскова, на ул. Опълченска, № 79. Тя едва ли е жива – би трябвало да е над 90 г., но може би е оставила в семейството си писма, информация. Ако някой знае нещо по случая, би могъл да се обади във вестника.

image
Полковник проф. д. в. н. Димитър Недялков от Военната академия разговаря с военното аташе на Република Полша у нас полковник Марек Вармински

Търсим кои са останалите 4-ма полски летци. Да откраднеш 2 самолета – уж да ги прекараш на румънска територия, пък – хайде в България, това си е геройство. От Яш, румънската част от Молдова, са прелетели до Русе. Това е горе-долу пробегът на този самолет. На снимката са петима и сме ги разпознали по униформата. Шинелите им са с характерни ръкави – с по 2 копчета. Офицерите ни нямаха такива. Колеги от музея, които добре познават униформите ни от онова време, отначало твърдяха, че те не са полски – трябва да са без копчета. Но после открихме, че нашите юнкери имат зимни шинели с по 2 копчетата. Разбрахме, че летците са били юнкери. Надяваме се историята да се разплете докрай и да имаме имената на тези полски патриоти.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка