Не обикновен почивен ден, а велико събитие

Pan.bg 02 окт 2018 | 10:05 views (899) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР МИХАИЛ ГРИГОРОВ

В периода 1908 и 1909 г. на Балканите настъпва поредната криза. По това време се случват и няколко събития, които ускоряват обявяването на Независимостта на България, макар че тя се чувства независима още от Освобождението. По това време и българският военноморски флот се сдобива с първите си 6 ескадрени миноносци, произведени от френската фирма „Шнайдер“.
По предложение на военния министър генерал Данаил Николаев и с Указ № 75 на Фердинанд миноносците „Смелий“, „Храбрий“, „Дръзкий“, „Шумний“, „Летящий“ и „Строгий“ на 8 октомври 1908 г. са зачислени във флота. Миноносците били произведени с доста дефекти от фирмата „Шнайдер“ и първата пратка – „Дръзкий“, „Смелий“ и „Храбрий“, били подложени на пробни изпитания и влизат във флота на 1 януари 1908 г., но втората пратка – „Шумний“, „Летящий“ и „Строгий“ влизат във флота през август 1909 г.


image


По това време в Османската империя е започнала младотурската революция, която се посреща с одобрение по българските земи, тъй като дава надежда за демократизиране и модернизиране на овехтялата империя, но младотурският министър на външните работи в Цариград Тефик паша прави една грешка. Той кани на обяд всички представители на чуждите държави освен българския. На въпроса, защо е постъпил така, министърът отговаря, че България е васална на Турция и като такава нейният представител не може да бъде поканен заедно с другите европейски представители, а ще бъде поканен, когато министърът събира валиите на различните турски области. „Младотурците забравят – пише Никола Станев, – че България отдавна си е извоювала фактическата независимост във всяко отношение и този „васалитет“ е фикция, възникнала на страниците на Берлинския договор“. По този начин достойнството на България е силно засегнато. Има още един важен факт, за който ни информира Никола Станев, и това е преминаването на Източната компания в ръцете на българската държава. Това става, защото чиновниците в компанията започват стачка.

По заповед на стачния комитет в Цариград те напускат компанията и влаковете на българска територия спират. Българските пътници, търговци и стоки не могат да се движат на собствена земя. Тогава става ясно какви пакости може да стори компанията, ако в решителен за България момент реши да спре влаковете и да ги изтегли на турска територия. Това на първо място ще затрудни силно народната отбрана. Българското правителство трябва преди всичко да се грижи за сигурността на пътуванията и превозите в държавата. По тази причина правителството заповядва на българските власти да завземат гарите и складовете и изпраща железничари по гарите и линиите да възстановят движението. По този начин железниците на компанията
попадат в български ръце.

image

Компанията протестира, но от българска страна отговарят, че ще се разберат с Портата. На практика тази железница е германска и е строена от барон Хирш, като е предадена на турското правителството, но в крайна сметка тя става българска. Ето тези неща, както и силните вълнения в Македония стават причина в България да укрепне още повече мисълта, че е дошло време за обявяване на пълна независимост и да не се търпят повече никакви унижения от старата и грохнала империя. По това време княз Фердинанд и княгиня Елеонора са на посещение в Австро-Унгария, за да поздравят император Франц Йосиф по случай 60-годишното му царуване. Императорът ги посреща като представители на независима държава наред с всички останали короновани особи от Европа. Това впечатлява всички. Ясно е, че по предварителна уговорка австрийският император кани българския княз, за да покаже, че се отнася към него като владетел на независима и суверенна държава

image
Паметникът на Независимостта във Велико Търново

В същото време Фердинанд разбира, че Австро-Унгария иска да присъедини към себе си окупираните по Берлинския договор Босна и Херцеговина. От своя страна Фердинанд информира Франц Йосиф, че ще обяви независимост. Австрийските дипломати го съветват да направи това преди анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, за да не мисли Европа, че той следва примера на Франц Йосиф. Фердинанд се връща бързо в Русе и повиква министър-председателя Александър Малинов при себе си, с когото се разбират, че е дошъл моментът да се обяви страната за независима. Министерският съвет приема решение за това още на 25 август. На 22 септември 1908 г. Фердинанд, придружен от Министерския съвет и висшите власти в Търново, се изкачва на Царевец, стъпва върху историческите развалини на старото българско царство и прочита манифеста с който България се обявява за независима държава с името Българско царство. Един ден след това Австро-Унгария провъзгласява анексията на Босна и Херцеговина.
Шовинизмът и грандоманията на младотурците, които вече са достигнали най-висока степен, „са ударени страшно“, пише Станев. Тъй като те не могат да реагират с военна сила, предприемат някакви икономически мерки спрямо Австро-Унгария и България. Отказват да купуват повече червените фесове на австрийската индустрия и слагат на войниците си бели – от анадолска аба. Не допускат българските кораби натоварени с брашно, кашкавал и сирене да разтоварват в Цариград.

image

След обявяването на българската независимост и анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария в Европа се надига вой в пресата и огромна вълна от несъгласие. Фердинанд си мислел, че ако те станат в едно и също време, европейците по-лесно ще преглътнат двата факта. Става точно обратното. Сърбия скача срещу Австро-Унгария, като казва, че тя анексира страни с население, което не е близко да нейното. Русия също надига глас, защото обвинява австрийците, че искат да правят някакво немско-славянско обединение, тъй като руснаците считат, че само те могат да обединяват славяните. Английската преса обвинява Австро-Унгария, че нарушава Берлинския договор в момент, когато Европа има нужда от мир и спокойствие. Франция като кредитор на Турция взема страната на Русия и Сърбия. Всички се питат кой ще плаща големите дългове на Турция към Европа. Германия също не защитава горещо своя съюзник Австро-Унгария, защото по това време укрепва приятелството си с турците, а нейна военна мисия помага за преустройството на турските въоръжени сили. Франц Йосиф обаче решава да плати анексираните земи и предлага на турците 50 милиона лева .

Те след кратки пазарлъци прибират парите и въпросът е решен. По отношение на българската независимост Европа няма нищо против, защото България не взема никакви земи. Всички обаче са против съгласието между Австро-Унгария и България.
Така България става равноправен член на международната общност. По това време тя просперира като в никой друг свой период. Става номер едно на Балканите, левът е със златно покритие, а през 1910 г. е на първо място по демографски ръст в Европа – 18 процента годишно. Ето защо академик Георги Марков казва, че 22 септември не е обикновен почивен ден, защото е някакъв празник. Това е велико събитие в новата ни история.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка