„Народният генерал“ Никола Генчев – обичан и отричан

Pan.bg 02 апр 2018 | 09:44 views (1993) commentaries(0)
img
Името на генерал-лейтенант Никола Генчев е познато във всички военни документи от Първата и от Втората световна война. Роден е в Брацигово през 1897 г. Ученик е в Пазарджишката гимназия, но оттам се прехвърля във военното училище, където в продължение на две години и половина се обучава и през януари 1917 г. е произведен в чин офицерски кандидат и веднага заминава за фронта. Зачислен е към 9-и пехотен полк, който действа по това време на Завоя на Черна и е под командването на полковник Борис Дрангов. Няколко месеца след това провежда едно патрулно нападение с група войници, прерязват телените заграждения, преминават през противниковото поле и скачат в един окоп, където залавят италиански пленник. Двайсет дена по-късно Генчев е произведен в подпоручик и е награден с орден – войнишки, златен, втора степен „За лично проявена храброст“, а по-късно получава и офицерския орден „За храброст“ – четвърта степен. Това разказа специално за вестник „Българска армия“ синът на генерал Генчев – Любомир Генчев. Той е работил в Пловдивския университет по хранителна промишленост и там стига до професор през 1988 г. Проф. Генчев си спомни за своя бележит баща и открехна страниците на историята, които отдавна са пожълтели от забравата и от тлаката на времето.
През 1935 г. генерал Генчев е уволнен от армията за антимонархическа дейност. Това се случва заради участието му във военния преврат. През 1935 г. дори е и арестуван. Военният съюз е бил много добре организиран в цялата страна. Дори и цивилен, о.з. майорът тогава общува с офицери, които му идват на гости като семейни приятели – от цяла Южна България, от Стара Загора, от Нова Загора, от Сливен. Всичките прояви на о.з. майор Генчев са архивирани от полицията. След 9 септември 1944 г. военното министерство се заема от Военния съюз. Министър на войната става Дамян Велчев. Цялото министерство се заема от звенари и хора от Военния съюз. Генерал Стойчев става командир на Първа българска армия, Кирил Станчев става командир на Втора армия, генерал Урумов оглавява Четвърта армия. Командирите на дивизии също са от тези среди. Генерал Никола Генчев е техен съмишленик. Има доказани прояви от бойното поле. Честен и справедлив е. Популярен е сред войската и обществото. Говорят и пишат за него – възторг, – изтъкнат командир и пръв ръководител. Наричат го храбрец, герой, неустрашим, прославен, легендарен, народен генерал.
След лагера и затворите той непрекъснато беше следен и наблюдаван. Зачислен е към пловдивския „вражески контингент”. Отчислен е 4 месеца след смъртта му, спомня си синът му. Не съм пострадал от това, че имах такъв баща. Завърших университета, бях добър ученик и студент. Майка ми беше учителка. Помнят я с добро име. „Обичан и отричан” е заглавие на публикация във военно списание за моя баща. От него не съм чул да казва „АЗ“, дори и с малки букви, както се казва, твърди професор Генчев.
Генералът не е забравен от своите съграждани от Брацигово. И преди 10 ноември 1989 г., а и след това за него е писано, откриват паметен надпис на родния му дом, има и улица на негово име в града, а и е обявен за почетен гражданин на Брацигово.
image

Генерал-лейтенант Никола Генчев трябва да бъде запомнен с неговите военни дела и с неговите упоритост и устойчивост, с неговите мъдрост, знания и умения. Той е един от малцината, които не наведоха глави пред новата власт. За несъгласието си с нея понесе стоически затвор, насилие, лагер, но остана верен на себе си, категоричен е достойният син на още по-достойния български генерал Генчев.

Винаги “прав и пръв”
През 1923 г. бъдещият генерал предпазва родния си град Брацигово от върлуващи банди, които са се насочили към града, за да грабят. През 1934 г. е активен участник във военния преврат на Военния съюз като представител на пловдивската група недоволни офицери. През 1943 г. се замесва и в съпротивителното движение. Оказва влияние на командирите на т. нар. ловни дружини и на известния „Черен капитан“. На 12 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и е назначен за командир на Втора пловдивска пехотна дивизия. Тя води войната с германците през първата фаза в направлението Кюстендил–Гюешево–Крива Паланка–Стражин–Страцин–Куманово и Скопие. Генералът активно участва в боевете, когато види, че нещо не е наред, като по този начин въодушевява своите подчинени, за което дори е и упрекван. При превземането на Крива Паланка генералът в най-критичния момент отново се включва директно в боевете с оръжие в ръка – прав и пръв.

Отстраняване от армията и заточване
image
Още на фронта генерал Никола Генчев проявява аполитичност. В Пловдив произнася смела реч от трибуната при връщането на войските от фронта и посрещането им в града след края на първата фаза на войната. Тогава генералът казва: „Ние се бием за народна свобода, а не за тесногръда държавническа политика!“. Той влиза и в конфликт с помощник-командирите на Втора армия. Сваля портрети на комунистически активисти в спалните помещения в казармите в Пловдив и Варна. Във Варна е изпратен вече като генерал-лейтенант за командир на Трета армия.
В края на 1945 г. Дамян Велчев го назначава за началник на канцеларията на министъра на войната. Именно тогава нарастват донесенията и обвиненията към него в „антиотечественофронтовщина“.
През август 1946 г. партията вече изцяло завзема властта във войската. Генерал Никола Генчев подава молба за пенсиониране. На 29 ноември 1946 г. той е арестуван и е задържан в отдела за вътрешно разузнаване РО-2. Обвинен е във връзка с нелегалната организация „Военен съюз“. Той не признава вина. На 99-ия ден е освободен. На 1 юни 1949 г. отново го арестуват и е в МВР. Бил е измъчван, за да признае вина. Тук е 30 месеца. На нито едно искане не е признал измислена вина. Той е обявен за враг на народа и за английски шпионин. След това е изпратен в лагера в Белене.
Първата заповед за въдворяване в лагера е за една година, а след това има втора заповед, с която е въдворен в лагера за четири години. Остава там в продължение на 30 месеца. Не е „превъзпитан“ и намират стара следа от 1923 г., когато е спасявал Брацигово от набезите на бандите, че е разпоредил убийството на трима въстаници. Делото е на 23 април 1954 г., но свидетелят се обърква. Тогава има нова присъда от година и половина и генералът е въдворен в Пловдивския затвор.

Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка