На Западния фронт нещо се мъти

Pan.bg 19 мар 2018 | 08:06 views (2208) commentaries(0)
img
Кратките бюлетини във военния печат от началото на март 1918 г. съобщават всеки ден почти едно и също. Съобщенията са свързани главно с размяна на артилерийски и минохвъргачен огън между българските войски и неприятеля на Македонския фронт или с успешното проникване на наши разузнавачи в неприятелските окопи и вземане на пленници англичани. Примирието на Добруджанския фронт продължава.
По време на това затишие по бойните полета, където воюва българската войска, което по-късно ще се окаже „затишие пред буря“, у нас пристигат различни военни делегации от неутрални и приятелски настроени държави като Швеция.

Шефът на шведската военна мисия полковник Акерман, която посещава страната ни по това време, след завръщането си в родината публикува впечатления от посещението на мисията в България в един от централните шведски вестници „Свенска Дагеблат“. В статията си той подчертава, че навсякъде у нас мисията е била посрещана „ с големи симпатии и гостоприемство“. Членовете на шведската делегация са особено благодарни на Царя на българите, „който я приел най-любезно и улеснил задачата й“. Полковник Акерман е дълбоко впечатлен от „силното национално чувство“ на българския народ, което е негова отличителна черта. Дори пише: „Човек чувства веднага, че е попаднал сред един народ, който едва е завършил борбата за освобождението си и се готви да изгради историята на своето величие“. Полковникът възприема като „много ободряващо“ силното национално чувство на българите и тяхната енергия.

Той пише, че макар повече от пет години българската армия да е на бойна нога, в нея не се чувства умора. „Дисциплината и държанието й е първостепенно, а настъпателният дух не е намалял“.

България напредва бързо, продължава той. Българите правят впечатление на мощен и войнствен народ и в същото време са трудолюбиви и обичат земеделието. Акерман отбелязва, че страната ни още не е индустриално развита и това дава възможност за добър търговски обмен между България и Швеция.
image
French mobile anti-aircraft gun. on the Western Front, 1918. This picture is part of a previously unpublished set of World War One (WWI) images from a private collection. The pictures offer an unusual view of varied and contrasting aspects of the conflict, from high tech artillery to mobile pigeon lofts, and from officers partying in their headquarters to the grim reality of life and death in the trenches. The year 2014 marks the centenary of the start of the war. REUTERS/AMC ATTENTION EDITORS - PICTURE 01 OF 31 FOR PACKAGE ÒWWI - Ò TO FIND ALL IMAGES SEARCH ÔWW1 - Ò

Цялостното положение в Европа по това време не е никак розово. Гладът и недоволството надигат глава от всички страни. Положението на Балканите върви към пълна безизходица. В рубриката „Военна критика“ „Военни известия“ цитира вестник „Еко де Грес“, който под заглавие „Безполезността на Балканския фронт“ пише, че Централните сили ще бъдат щастливи, ако могат да се освободят от тоя фронт. Той няма вече никакъв смисъл за тях. Що се отнася до Съглашението, то за него Балканите са имали смисъл като база, докато Русия е продължавала да воюва.
Според вестника на Балканите вече никакви значителни неща не могат да се случат. Едва ли някой ще принуди Турция да капитулира. Гръцката армия още не е мобилизирана, мобилизацията предстои, а и едва ли, когато това стане, то ще бъде причина за една нова мощна офанзива.

В статията се казва, че моралното състояние на гръцкото население е на много ниско ниво. Хората са гладни и отвратени от тогавашния режим, на война тръгват против волята си. Те смятат тази война за чужда и не разбират каква полза може да има от нея.

Може само хипотетично да се предполага, че една гръцка намеса във войната ще раздвижи положението на Балканите. Само че това изглежда неосъществимо. Според същия вестник това, че Русия и Румъния са излезли от войната, улеснява най-вече българите, защото цялата българска армия ще бъде на разположение заедно с германските и австрийските корпуси. Ако гръцката армия трябва да се бори с тях, ясно е, че тя няма никакви шансове. С една дума, Съглашението не трябва да прави нищо, което би довело Централните сили по улиците на Солун и Атина.

В същото време обаче на Западния фронт „нещо се мъти“. Германците продължават „да разузнават с бой“ по цялата линия на фронта.
Вестник „Моргенбладет“ е категоричен, че те подготвят някаква голяма офанзива. Освен това според пресмятанията се очаква в Европа до края на март 1918 г. да се прехвърлят 600 000 американски войници. Но само 100 000 от тях могат почти незабавно да се включат във войната. Другите трябва да бъдат обучавани шест месеца.

Намесата на американците във войната на пръв поглед идва от това, че тоталната подводна война на германците подрива много сериозно икономическата устойчивост на Англия. По това време Добруджа е свободна и е българска. В Бабадаг, освободен от Трета българска армия и легендарната конница на генерал Иван Колев, децата от основното училище дават представление. Залата е препълнена от граждани и войници, както и от германски офицери в града. Там са и командващият на Трета армия, и офицерите от щаба. Малките деца, едно от които е само на три годинки, рецитират възторжено стиховете на Вазов, Кирил Христов, Стоян Чилингиров и други български поети. С изключителен успех те изпълняват детска оперета, написана от български войник, който е учител по професия.

Карта на глада и нова германска тактика

image
През първата половина на 1918 г. в САЩ е публикувана карта за състоянието на хранителните запаси в Европа в резултат на войната. Тя може да се нарече Карта на глада, защото показва нагледно, че в „началото на края на Първата световна война“ в цяла Европа вече „броди призракът на глада“. Странното е, че България е включена в списъка на държавите, които притежават достатъчно храна, макар че това вече не е вярно. В този списък сме заедно с Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Швейцария и Великобритания. Британците по това време също се оплакват много, макар че те имат възможност да се снабдяват от старите си колонии и от САЩ. Сериозно застрашени от глад са Турция, Германия и Франция. Австро-Унгария, Италия, Гърция, Албания и Русия са най-близо до „точката на глада“. А според картата буквално гладуват Белгия, Сърбия, Румъния и най-западните части на Русия.

Германия независимо от огромните си военни ресурси „бързо огладнява“ по време на войната, защото в резултат на британската блокада Централните сили са отрязани от останалата част на света. Всички държави от Централните сили през 1918 г. са изправени пред фаталния недостиг на храни. По тази причина в Германия недоволството от войната става все по-силно и никой по това време не се наема да предвиди какво би се случило, ако тя беше продължила до 1919 г.

Въпреки това германците в последната десетдневка на март 1918 г. предприемат най-сетне голямата военна офанзива на Западния фронт.

В тази офанзива заслужава да се отбележи една нова тактика на германците за водене на позиционна война, съгласно която след добре планирана и точна артилерийска подготовка войските не нападат по целия фронт, а на малки групи се „впиват в позициите на противника“ и разчистват малки огнища, които след това се опитват да разширят. Тази тактика носи известни успехи на германците срещу французите и англичаните, но не решава изхода от войната в тяхна полза. Французите и англичаните се обединяват под общо командване въпреки дълбоко вкоренените си различия.

Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР МИХАИЛ ГРИГОРОВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка