Игрите на съюзниците през 1918 г.

Pan.bg 15 мар 2018 | 09:59 views (1618) commentaries(0)
img С подписания в края на февруари предварителен мирен договор между Румъния, Централните сили, България и Турция на нас ни е отказана цяла Добруджа. Ние искаме да я получим чак до устието на Дунава, но турските и германските делегати се запъват и не се съгласяват. Турците имат претенции, че са помагали при освобождението на Добруджа, освен това им се струва, че България се разширява прекалено много, а им трябва и път към Средна Европа през Констанца. Така е според Никола Станев и неговата „История на нова България“.
От своя страна германските военни и търговците от големите градове като Хамбург, Бремен и Лайпциг искат свободен път на изток.
Българската делегация е смаяна от рязката смяна на поведението на съюзниците и дори най-големият привърженик на Германия в нея – д-р Момчилов, е силно разочарован. Българите припомнят на германците и на турците, че турска войска в Добруджа не са викали, тя е отишла там, за да замести германските войски, защото германското командване ги е повикало. Освен това и едните, и другите считат, че през 1915 г. България е получила твърде много и трябва да върне някои придобивки, ако иска да получи цяла Добруджа. Става дума за тайния Българско-германски договор, подписан през август 1915 г., който остава такъв до влизането на България в Първата световна война. Същия ден са
image

подписани и Военна конвенция между България и Германия, и Българско-турска конвенция.

На преговорите с Румъния обаче и Германия, и Турция изведнъж решават, че договорът е бил прибързан. Българското правителство и Фердинанд са силно разочаровани от това, че ни отказват цяла Добруджа, а освен това турците искат обратно Одрин, Димотика и Дедеагач. България получава само една част от Добруджа, а цялата Северна Добруджа остава обща за съюзниците.
Недоволството от поведението на съюзниците обхваща не само народа, но и правителството. Най-големите привърженици на Германия и участници в преговорите се завръщат от преговорите възмутени до дъното на душата си от поведението на германците и турците по отношение на Добруджа и Тракия.
По това време България почти не води военни действия. На Македонския фронт се случват редки артилерийски стрелби или преследване на разузнавателни отделения на противника, а на Добруджанския примирието продължава.
По-сериозно става положението във вътрешността на страната. Народът разбира, че войската му на фронта гладува. Тази информация идва и от връщащите се в отпуск войници, които даже носят да
image
French troopers under General Gouraud, with their machine guns amongst the ruins of a cathedral near the Marne, driving back the Germans. 1918. Central News Photo Service. (War Dept.) Exact Date Shot Unknown NARA FILE #: 165-WW-286-36 WAR & CONFLICT BOOK #: 619
Exact Date Shot Unknown
NARA FILE #: 165-WW-286-36
WAR & CONFLICT BOOK #: 619

покажат плесенясал хляб. Появяват се много стопански проблеми – „липсват сол, петрол, памучна прежда“. Всичко това предизвиква взривове от недоволство в страната.
Освен това германците се отнасят зле с българските войници отпускари, когато трябва да ги превозват от фронта към родните им места. Тъпчат ги в открити железопътни вагони, изложени на дъжд, студ и сняг. Това засилва недоволството на войниците. Те дори узнават, че германците са изчерпали най-добрите пластове от медната мина „Плакалница“ край Елисейна. Никола Станев отбелязва, че по това време „Тилът е прогнил, цари разложение. Дори събраните предмети за фронта често не достигат назначението си, а се разпращат по домовете на влиятелни хора. Пускат се слухове за изнасилени от кметове и бирници войнишки жени. Дори Главната квартира в Кюстендил не успява да се опази от слабостите и лошия пример“. Кризата продължава и в следващите месеци.
Притесненията на англичаните



По това време английските министри продължават да поддържат оптимистичния тон, защото вече определено се чувства началото на края на войната. Английските вестници обаче пишат все повече за подводната опасност в резултат на тоталната „Подводна война“ по всички морета и океани, обявена от Германия. Вестник „Дейли Мейл“ отбелязва, че преди войната Англия внася 40 на сто от стоките и суровините от първа необходимост, а по това време поради липса на работна ръка, трябва да увеличи вноса с 50 на сто. На това обаче пречи намаленият брой на търговските кораби, които Англия притежава, заради многото потопени съдове от германските подводници и поради това, че индустрията не може да ги строи достатъчно бързо. Липсата на кораби пречи на англичаните да си доставят необходимите количества храни от Австралия и Индия.
Запасите от месо са намалели във всички страни от Съглашението и по това време на войната съглашенските държави общо притежават с 33 милиона глави добитък по-малко отпреди войната. Това се дължи на липсата на фураж и на увеличената консумация на месо от войниците и от работниците във военнопромишления комплекс.
Вестникът прави извода, че стадата в Англия намаляват пропорционално на увеличаващата се липса на храни, на фураж и на кораби. Затова изданието смята, че Англия трябва да се обърне към Америка, за да си набави това, което й липсва. „Храната може да реши войната, а затова са нужни параходи – все повече и повече“, пише в заключение вестникът.
В началото на март 1918 г. по цялото протежение на Западноевропейския театър на военните действия германските войски предприемат разузнавателни набези за вземане на военнопленници. От неприятелските окопи те успяват да измъкнат много войници, като само по западния бряг на р. Маас събират 400 души. В тези участъци германците попадат и на американски войски, действащи близо до Мозел.
Най-сериозни военни действия германците осъществяват в Шампан, където през февруари французите са ги изтласкали на някои места от позициите им. В началото на март обаче германците отново връщат позициите си и успяват да ги задържат въпреки френските контраатаки. На целия Западен фронт разузнавателните действия се активизират, което е признак, че може би там зрее нещо по-голямо.
На Източния фронт части от германските войски със съгласието на украинското правителство освобождават железопътната линия от Речица на Днепър до Гомел. Други части от германската армия разчистват железопътните линии за Киев, както и линията Киев–Шмеринка. Киев и Шмеринка са освободени от украински, германски и австро-унгарски войски. Според сведенията са пленени 6800 офицери и 57 000 войници. В трофеите влизат 2400 оръдия, над 5000 картечници, 500 автомобила и 11 бронирани коли, 2 милиона артилерийски снаряда, 128 хиляди пушки, 800 локомотива и 8000 вагона. В Ревал са пленени 19 офицери и 500 войници, 220 оръдия и 22 самолета.
Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР МИХАИЛ ГРИГОРОВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка