ФОКУС

На 3 юли 1877 г. в хода на Руско-турската война (1877 - 1878) Българското опълчение преминава река Дунав.

Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа войска, която взима участие на страната на руската армия. Инициатор за нейното създаване е руският генерал Р. А. Фадеев, който намира подкрепа от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия. Те закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони, и ги предоставят на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се поставя на 13 ноември 1876 г. в Кишинев (Молдова). В него са привлечени главно български доброволци, които взимат участие в националноосвободителната борба и в Сръбско-турската война (1876).

Според плана на руското командване, от октомври 1876 г., първоначалното предназначение на Българското опълчение е да служи като "Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Най-напред са създадени три дружини. Записването на доброволци не престава и до обявяването на войната. На 17 април 1877 г. Пешият конвой е реорганизиран в Българското опълчение и за негов командир е определен руският ген. Н. Столетов. Под ръководството на руски офицери на служба в руската армия, българските опълченци трябва да преминат и известна военна подготовка. На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме, което е връчено на 3. опълченска дружина. От Кишинев военната подготовка на опълченците продължава в Плоещ. Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. Участва в боевете при Велико Търново, Стара Загора и Шипка.

Българските опълченци проявяват голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9 – 11 август 1877 г.). Въпреки многократно превишаващата ги османска войска заедно с руските войници те не допускат армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България. В края на декември същата година взимат участие и в боевете при Шипка и Шейново, където е разбита армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския договор (1878) Българското опълчение е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на новата българска войска.