focus-news.net

На 3о юни 1913 г. България претърпява поражение в Междусъюзническата война. Турската армия настъпва в Източна Тракия, без да срещне сериозна съпротива от намиращите се там малочислени български гарнизони. Местното българско население е подложено на жестоко клане и грабежи. Високата порта окупира Одрин (10 юли) и достига старата граница. Прогонени са около 100 000 българи.
Междусъюзническата война, наричана и Втора балканска война се води между България и бившите й съюзници от Балканския съюз 1912-1913 г. - Сърбия, Гърция и Черна гора, Румъния. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. На 16 юни чрез своя помощник-главнокомандващ ген. Михаил Савов, цар Фердинанд дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които предприемат офанзива против България. На тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни в конфликта се включва и Румъния, 3 дни по-късно - и Турция. Във война срещу всички съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия, България е принудена да капитулира. Без да срещнат каквато и да било съпротива, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и достигат София. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчават цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване не предприемат никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България. Тяхното желание е колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, според който България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война земи и понася тежки финансови загуби.