ФОКУС

На 16 май 1915 г. в хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на войната, Антантата обещава, че страната ни ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 г. Българо-сръбски договор безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война 1912–1913 г. по–голямата част от тази зона е завладяна от сръбската армия. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отказва да върне земите на България. Това влошава отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война 1913 г.
В началото на Първата световна война България все още не се е стабилизирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все пак още в първите месеци на войната започва да личи благосклонната позиция на управляващите среди към държавите от Тройния съюз.
През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната към военния конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и широките социалисти. Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението - демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия - радослависти, част от стамболовистите и тончевисти.
Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Антантата и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.