История за тъмни времена, покойния Георги Илиев, шампионско хоро и... срутен стадион На този ден Локомотив (Пловдив) печели първата и единствена титла до момента

Pan.bg 08 май 2017 | 19:11 views (2856) commentaries(0)
img БЛИЦ

На днешния 8 май преди 13 години Локомотив (Пловдив) печели първата и единствена шампионска титла в историята си. На този ден през 2004 година "смърфовете" печелят с 3:2 срещу Славия в мач от предпоследния кръг, с което остават недостижими на върха. В рубриката БЛИЦ Архив ще ви припомним за шампионския сезон на Локомотив (Пловдив).

Малко предистория...

През пролетта на 2003 година Локомотив (Пловдив) отпада в турнира за Купата на България от "Левски". В единия двубой "сините" печелят с 1:0, а реваншът завършва наравно 1:1, като Красимир Димитров от Локомотив (Пловдив) изпуска дузпа в 50-ата минута при резултат 0:0. След това "Левски" повежда, Иван Пасков изравнява, но за повече "смърфовете" нямат сили и отпадат. Бесен от съдийските отсъждания Димитър Димитров-Херо напада реферите Валери Петровски и Красимир Керезов, като е удържан от полицията. "Вие 23 години не сте ги били, та сега искате да ги бием", казва тогавашният приближен до боса Георги Илиев - Емил Наков. "Да, искаме, защото нали твърдите, че клубът вече е по-добър като организация от ЦСКА и "Левски", отвръщат феновете, които искат обяснение от футболисти, треньори и шефове. В същото време се появяват съмнения, че Локомотив (Пловдив) е пуснал на "Левски" да продължи напред. Херо пък се разплаква, като няколко пъти съжалява за пропуснатия шанс да отстрани "Левски". Точно в този момент, далеч преди някой в Пловдив да си помисли, че Локомотив година по-късно ще стане шампион, босът Георги Илиев е пред напускане. "Не спя по цяла нощ, давам пари и няма да допусна феновете да нападат собствените ми футболисти и треньори. Изберете си какво да ви давам до края на сезона, заплати или премии и бяхме дотук", казва вече покойният бос пред отбора. "Да, имаше такова нещо, Жоро Илиев искаше да напусне, но после го разубедиха", признават хора, които по това време са били близо до клуба.

През лятото на 2003 година треньорът Димитър Димитров-Херо напуска и е сменен с Едуард Ераносян. Тръгват си доста футболисти, а идват не толкова класни към онзи момент - Георги Илиев, Дарко Спалевич и Иво Михайлов пристигат от Черно море, на "Лаута" са привлечени още Методи Стойнев (връща се от Китай), Иван Кризманич и Недялко Хубенов. И до днес абсолютно всички - футболисти, треньори, шефове, твърдят, че през сезон 2003/04 никой не е мислел за шампионска титла. "Като видях жребия казах на Едо - ние няма да загубим точка до шестия кръг", спомня си тогавашният помощник треньор на Ераносян - Иван Маринов-Маслара. Така и става. Локо (Пловдив) печели шест от шест и се дъни едва в седмия кръг (0:0) срещу Локомотив (София). После идва победата над "Левски" с 3:1 на "Лаута", а през декември и успех със същия резултат над ЦСКА.

През зимата Ераносян шашва всички, като вкарва спортната аеробика като част от подготовката за пролетния дял на сезона. В Пловдив все още не мислят за титлата, въпреки че след победите срещу ЦСКА и "Левски" надеждите са сериозни. След първия пролетен кръг, в който Локо (Пловдив) побеждава Македонска слава с 1:0, идва голямата бомба. Едуард Ераносян е уволнен! Една от причините е, че Емил Наков не му предава заповед от боса Георги Илиев да играе Дарко Спалевич. Треньорът не разбира заповедта и не пуска футболиста, за което си понася последствията. Естествено, и Емил Наков също е "съветван" отгоре. Треньор на Локомотив става помощникът Иван Маринов-Маслара, който първоначално отказва да поеме поста и добавя: "Първи сме и уволняваме треньора, ще станем за смях." Асистентът води "черно-белите" 7 кръга, в които постига шест победи и само един равен (срещу "Ботев" Пловдив). Точно този мач вбесява футболистите на Локомотив, които едва са удържани да не линчуват съдията в тунела на почивката. "Този ни е*а майката, отряза ни главите", крещят играчите след безобразно съдийство на Живко Димитров. Реферът обещал, че ще се поправи през второто полувреме, но не го прави. Говори се, че после е имал среща с добре облечени мъже заради съдийството си. А и любопитен факт е, че същият съдия Живко Димитров е пратен да ръководи точно шампионския мач на Локомотив срещу Славия на 8 май. И...отсъжда две дузпи за "смърфовете", втората от която за 3:2 доста пресилена (реализирана от Нешко Милованович, на снимката долу).

"Не ме интересува дали ще станем шампиони, ти си треньорът, няма да те сменям", казва босът Георги Илиев около 1 април. А предстои гостуване на "Герена". Точно преди мача се срутва северозападната трибуна на стадиона в парк "Лаута". Феновете обаче не виждат лоша поличба, напротив. Сещат се за една клетва: "Ще станете шампиони, когато ви падне стадионът." Локомотив Пловдив губи с 0:3, а вечерта след мача покойният шеф се обажда на Маслара с думите: "Връщам Едо, доста сериозен натиск има." Ераносян се връща на бял кон и до края на сезона всичко е под мед и масло - Локомотив печели шест поредни мача и на 8 май 2004 година ликува на първото място. Едва в последния кръг тимът прави 1:1 с ЦСКА в София пред море от "черно-бели" фенове.

Какви ли не легенди се носят за този сезон. Една от тях е, че Георги Илиев е бил заложил милиони за титла на Локомотив (Пловдив). "До последно четеше тези неща и се смееше. Ако беше заложил наистина такива пари, дали щеше да изгони Ераносян и да ме остави мен треньор", казва Иван Маринов-Маслара. Със сигурност съдиите също са влезли в играта, след като Атанас Узунов е назначен на поста "отговорник за специалните мероприятия". Веднага след мача със Славия именно бившият рефер е първият човек, който прегръща и целува боса Георги Илиев в ложите на стадион "Локомотив". Факт е обаче, че отборът побеждава категорично ЦСКА, "Левски" и Литекс с по 3:1 в Пловдив. "Дали е имало "пробити" футболисти от по-малките отбори?! Може и да е имало, за да бъде по-сигурно, но в дербитата нямаше как да стане, именно в тях показахме надмощие", разказват бивши играчи на тима.

Вечерта на 8 май 2004 година Пловдив заприличва на мафиотски квартал и непристъпна крепост. Георги Илиев с цялото си обкръжение тръгва на купон. Все пак Локомотив става шампион за първи, а впоследствие оказал се и последен път. Футболисти, фенове, треньори и шефове правят рейд из нощен Пловдив, сменят заведение след заведение, парите не се жалят, както и алкохолът. Жоро Илиев потъва в луксозен бар на Водната палата, компания му правят жена му Мая, дори и Тити Папазов. Както подобава на случая паралията забранява да се поръчва друго уиски освен " Black&White" (черно и бяло). Десетки гардове отцепват абсолютно целия район, в който вече покойният бизнесмен се отдава на алкохол и танци. "Имаше 200-300 фена на същото място. Отидох да го прегърна, за да му честитя, а бодигардовете му веднага се опитаха да ме спрат. Той обаче им каза да стоят настрана, не забрани на никой да го поздрави. Естествено, че беше щастлив, игра хора, обичаше да се весели", спомня си известен представител на локомотивската общност, който е присъствал на въпросния купон преди 10 години. По време на купона песента на Куин "Ние сме шампионите" звучи над петдесет пъти като поздрав към Георги Илиев и отбора. Веселието продължава в "Будоар", където песни пеят тогавашната изгряваща звезда Анелия, на чиято сватба с Коко Динев кумува именно Георги Илиев.

На следващия ден Георги Илиев заковава цена от 2,5 милиона лева на всеки футболист, който е желан от друг отбор. "Щом искат качествена стока, трябва да платят. В момента се чувствам най-щастливият човек", казва босът, чийто най-верен човек по това време е Николай Цветин.

Още:
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка