Горещи новини
- Стартира процедурата по междуведомствено съгласуване на проекта за инвестиционен разход за нов тип бойна техника за СВ
- 20 години след обявяването му започнаха реални действия за строителството на Дунав мост 3
- Премина успешно българо-гръцката летателна тренировка Green Bridge – 2023 в интерес на мисията по охрана на съюзното въздушно пространство
- Министърът на отбраната Тодор Тагарев посети Центъра за подготовка на специалисти в Сливен
- БТА: Експлозия на кораб край румънското черноморско крайбрежие
- Предстоящо: Конференция по Общата морска програма за Черно море (22-23 ноември)
- Вицепремиерът Мария Габриел подписа за България Споразумението към Конвенцията на ООН в областта на океаните и морското право
- Министърът на отбраната Тодор Тагарев: Предстоят значителни инвестиции в инфраструктура
- Взривове в столицата на Украйна, спасители гасят пожари, 7 жертви
- Руснаците прибягнаха до масирана ракетна атака на Киев и още 5 региона
“Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия”
Pan.bg
28 апр 2017 | 14:10 
(3104) 
(20)
(3104) (20)
Заглавието е цитат от разпита* на Херберт фон Рихтхофен – бивш посланик на Германия в царство България. Споделя го на 5-и април 1950 г., по време на поредния разпит в Москва, наред с това признание (тук и по-долу в текста този получер шрифт** е от мен – б.м., В.М.):
“Внезапната смърт на Борис – този верен слуга на хитлеристка Германия – накара германското правителство да използва всички свои възможности за установяване в България на такова правителство, което би служило вярно на Хитлер и би му било не по-малко предано, отколкото [беше] Борис.“
Още по-интересни разкрития за нашата история има в разпитите на следващия посланик на нацистка Германия, от юни 1941 г. нататък – Адолф-Хайнц Бекерле, обергрупенфюрер от СА, който казва – наред с другото – и следните два факта:
“Неутралитет на България
по отношение на СССР
съществуваше само на хартия.”
“Убийството на жени и деца е
профилактика.”
Може би най-важното от разкритията е това за тайния договор между Германия и България?
“В края на 1940 г. или в началото на 1941 г. между България и Германия, с активното участие на моя предшественик – германския посланик в България Рихтхофен, бе сключен таен договор, съгласно който към България ще бъдат присъединени Македония и Тракия – области, принадлежащи на Югославия и Гърция. В замяна на това България се съгласи да пропусне германските войски чрез своята територия, за да окупират Югославия и Гърция. За съществуването на този таен договор ми стана известно в края на 1941 г. от беседа с цар Борис. След това получих потвърждение от [германското] Министерство на външните работи на мое питане дали съществува такъв договор, както посочи цар Борис. Накрая, по-късно, на прием при Рибентроп, той потвърди, че такъв договор действително има, но е известен на много тесен кръг хора. Цар Борис, ободрен от териториалните придобивки, имаше намерения след войната да присъедини към България и Солун. Възможно е да е получил някакви обещания по този въпрос от германската страна.”
Бекерле продължава:
“По такъв начин, към моето пристигане в София, българската политика бе изцяло подчинена на германските интереси в Югоизточна Европа.”
Посланикът разбива още един от митовете, с които “новите читатели” на историята се опитват да оневинят цар Борис III и про-нацисткото правителство на Филов – за едва ли не пасивното участие на България в хитлеристката коалиция.
“България пропусна германските войски чрез своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство бе възпрепятствало предвижването на германските войски чрез своята територия.
Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който споменах по-горе, българското правителство предостави свой транспорт и средства за връзка за прехвърлянето на германските войски към границите на Гърция и Югославия.
В местата на съсредоточаване на германските войски на границите на Гърция и Югославия, тези войски получаваха продоволствие, ползваха българските укрепления и фортификационни съоръжения, летищата, средствата на ПВО и т.н.
Освен това, българското правителство предостави своите пристанища (Варна, Бургас) за германските военни съдове, както и за ремонта им – които бяха използвани за бойните операции в Черно море срещу СССР.
През 1942 г. българското правителство отправи 3 дивизии войски в Сърбия и 1-2 – в Гърция, които се наричаха окупационен корпус, за потискане на партизанското движение и поддържане на германския окупационен режим в тези страни.
И накрая, съгласно тайното икономическо споразумение, което беше сключено с упълномощения от германската страна Клодиус, българското правителство оказа на Германия голяма икономическа помощ, насочена към пълно удовлетворение на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично обезпечаване на германските войски в България и т.н.).”
Бекерле развенчава още един от митовете на съвременните “историци”, които твърдят, че про-нацистките движения били всъщност… патриотични:
“Аз установих контакт с прогерманските български организации (“легионери” – генералите Жеков и Луков, “Ратник” – професор Кантарджиев [в оригинала е грешно написан като Кандарджиев – б.м., В.М.], комитета “Антикоминтерн” – инж. Кръстев и др.), както и разпространение чрез тези организации на пропагандни материали, внедряване в българския живот на германската култура и изкуства с цел разпространяване на национал-социалистическата идеология.”
Ясно е казано – това са прогермански (подчертаното от мен – В.М.), чиято цел е разпространяване на нацистката (национал-социалистическата, за да се хареса на докторите и домакините – любители-историци, б.м., В.М.) идеология.
Друг от развенчаните митове – за неутралитета по адрес на СССР (нали помните – това е опорна точка на някои от новите читатели на историята?):
“Тези обвинения [на съветското правителство, че България нарушава неутралитета си към СССР] бяха напълно обосновани. Германските военноморски съдове от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъпленията срещу Крим, Севастопол и в други бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитет на България по отношение на СССР съществуваше само на хартия. Но аз, разбира се, настойчиво исках от българските министри да отговорят в рязка форма на съветското правителство, че тези обвинения са клевета.”
Когато разпитващият посланика зам.н-к на 2-ро главно управление на контраразузнаването “Смерш” подполк. Бурашников пита откъде му е известно, че тези военноморски съдове са се използвали за военни действия срещу СССР, Бекерле уточнява:
“За това ми разказа адмирал Фрике, командващ морската група “Юг”, както и сътрудници от неговия щаб. В частност, от тях научих, че германски хидроплани излитат от Варна на разузнавателни полети над съветска територия.”
Но това не са всички разкрития на Бекерел, има и още неприятни за подръжниците и симпатизантите на про-нацисткия режим на цар Борис III, както и на отхвърлящите истинската история:
“В 1941 г. по желание на Берлин аз успях да мобилизирам в България работна сила за изпълнение на работа в предприятията в Германия. По мое искане бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха отправени от мен [на работа] в Германия.”
Бекерле засяга въпроса за депортацията на евреите, но разпитващият го не проявява интерес по тази тема и това остава само свидетелство, че България нито се е противила, нито е пречила, а напротив – е помагала за депортацията, организирала я е и дори е платила за “услугата” на Германия – впрочем от всички разпити се вижда, че Германия е получавала не само продоволствие, но и пари от България:
“По указание на Химлер, което получих по телеграфа, аз – заедно с упълномощения от германското правителство по еврейските въпроси – Данекер – успях чрез министър Габровски да получа изселването на евреите от Македония и Тракия (14 – 15 хиляди души; Бекерле греши – броят им е 11 343, б.м., В.М.), които съгласно моето искане, бяха отправени в Полша.”
Бекерле развенчава и друг мит на “новите историци” – че в България, видите ли, нямало партизанско движение:
“Ужасно много време и сили заделях на въпроса за въвличане на българското правителство в борбата срещу партизаните – както в Македония и Тракия, така и в стара България. В резултат на моите искания, които бяха поставяни било по моя инициатива, било по указания от Берлин, аз успях да изпратя в тези райони български окупационен корпус, а освободените за негова сметка германски части бяха изпратени на Източния фронт.”
На уточняващия въпрос дали при това българските и немските части са унищожавали мирно население – невинни жени, деца, изгаряли са села и постройки, Бекерле сухо отбелязва:
“Да, това се правеше с цел профилактика, така че другите жители да не се влияят от партизаните.”
Убийството на жени и деца е, според германския посланик, профилактика.
За ролята на един от другите убедени нацисти – д-р Александър Станишев, когото новите “историци” също се опитват да оправдаят, можете да прочетете в следващия разпит на Бекерле, от 21.01.1950 г. Един малък откъс:
Станишев, наред с регента Филов и министъра на външните работи Шишманов, беше най-изпитаният германски храненик в България. Аз всячески го покровителствах и съдействах за кариерното му развитие и благодарение на моето влияние той стана министър на вътрешните работи в кабинета на Багрянов. Станишев, на свой ред, ми се отплащаше за това с пълна откровеност, подробно ме информираше за заседанията на Министерски съвет и всички кулоарни преговори в царския двор. Едновременно с това, той се явяваше и надежден проводник на хитлеристката политика в България.
Забележете, че това е за 1944 г., но нещата са ясни още преди това, през 1941 г., когато Бекерле пристига в София:
“…Станишев беше председател на т.нар. германо-българско общество в София. Скоро се убедих, че той действа по преки указания на германското Министерство на пропагандата, разпространява хитлеристка литература и по всякакъв начин популяризира “научните достижения” на немците. В разговорите с мен Станишев подчертаваше, че той смята Германия за своя втора родина.”
Тези разпити, както и други – на висши нацисти – са публикувани през 2011 г. в сборника “Тайната дипломация на Третия райх (1944-1955)”, публикуван от Международния фонд “Демокрация” в Москва. Фондът е известен още и като фонда на Александър Яковлев, който е и първият му президент.
NBOX
loading...
Други публикации
Напиши коментар
Що за гнус сте пуснали тука не знам!
Един от малкото държавници дето е имала България в най-новата история (за разлика от синчето си).
Що не прегледате снимките от онова време да видите офицерите как са се носили, достойнство, доблест, чест! Каква армия е било и т.н и т.н.
Съумява да предпази България от касапницата на войната!
ГНЯС
Само са се носили
Посланника е писал, каквото са му казали. Ясно е, че не всичко е чисто. Но я да видим колко човека загинаха тогава заради България и колко заради Сърбия, Гърция и другите(и най-вече СССР). Сърбия с неоснователни амбиции започна ПСВ. Русия я подкрепи също неоснователно. Сърби и Гърци взеха наши територии и прогониха българиите от там. Това няма как да се скрие .... децата на бежанците са сред нас. А има и останали живи. След ПСВ нямаме армия. А Сърбия, Гърция и Румъния се държаха нагло с нас. Държаха ни изолирани. Нямахме армия. Блокираха ни във всичко. А българите на тяхната територия бедстваха. После дойдоха немците.... Нацизма се зароди в резултат от ПСВ. Дори и да искахме нямаше как да ги спрем.
Кой започна ВСВ. Ами Германия. Кой нападна Полша - Германия. Ами СССР. Те нападнаха в гръб. Иначе Полша можеше да с е съпротивлява поне още половин месец и може би да разчита на съюзниците си. Кой нападна Финландия. Една симпатична мирна страна през 1939.
ВСВ е започната от СССР и Германия.
Тези оценки са абсолютно неправилни и жалко,че има българи които ги споделят.
Пан, ставате жалки !
Защото това е самата истина "Що". Снимките са си снимки. На тях всичко е лицеприятно и всички се носят с достойнство, хеле пък офицерите. Като гледаш снимки след 1944г. до 1989 г. няма ли достойнство в офицерите? Гледай снимките, а не фактите. Ще си живееш в заблуда цял живот.
ТОВА СА ФАКТИТЕ. БОРИС, ФИЛОВ, СТАНИШЕВ, ШИШМАНОВ, ВЪЛКОВ, ЛУКОВ, ЖЕКОВ, КАНТАРДЖИЕВ, КРЪСТЕВ .... ТЕ СА БИЛИ НАЙ-ОТЯВЛЕНИТЕ ФАШИСТИ!!!
ЦЯЛАТА УПРАВЛЕНСКА КЛИКА И ВИСШИТЕ ВОЕННИ СА БИЛИ ЧИСТА ПРОБА НАЦИСТИ. ВЯРВАЛИ СА НА ХИТЛЕР И СА БИЛИ УБЕДЕНИ, ЧЕ ГЕРМАНИЯ ЩЕ СПЕЧЕЛИ ВОЙНАТА.
ТАКИВА ИЗРОДИ ДОКАРАХА ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА НА БЪЛГАРИЯ!
България беше разкъсана още с Берлинския договор! Недейте да се правите на незнаещи. Разкъсаха България по заповед на Австро-Унгария, Германия и Великобритания.
ЗАЩО И В ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ СМЕ НА СТРАНАТА НА ГУБЕЩИТЕ? ЗАЩОТО ТОГАВАШНИТЕ НИ ПОЛИТИЦИ СА ИДИОТИ И НЕМИСЛЕЩИ РЕАЛНО ХОРА, А ПОДДАВАЩИ СЕ НА ЕМОЦИИТЕ И НАЛУДНИЧАВИТЕ СИ СТРЕМЕЖИ!!! НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ СМЕ НЯМАЛИ ДРУГ ИЗБОР. И ПРЕДИ ПСВ И ПРЕДИ ВСВ СА НИ ПРЕДЛАГАЛИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИМ КЪМ ДРУГИЯ ЛАГЕР, НО СМЕ ОТКАЗВАЛИ.ЗАЩО? ЗАЩОТО ПЕДАЛЪТ ФЕРДИНАНТ Е АВСТРОУНГАРСКИ ЛАКЕЙ. ЗАТОВА ПОЛУЧАВА ХУБАВА ДОЖИВОТНА ПЕНСИЯ ОТ АВСТРОУНГАРИЯ СЛЕД ДЕТРОНИРАНЕТО МУ.
А ВСВ Я ЗАПОЧНА ГЕРМАНИЯ. СЪВЕТСКИТЕ ВОЙСКИ НАВЛЯЗОХА ЕДНА СЕДМИЦА СЛЕД ГЕРМАНСКИТЕ И СИ ВЪРНАХА ТЕЗИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО ПРИНАДЛЕЖАХА НА ЦАРСКА РУСИЯ ПРЕДИ МИРНИЯ ДОГОВОР В ГЕНУА. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ТОВА!!! САМИЯТ ЧЪРЧИЛ ГО КАЗВА, КОГАТО ПРИВРЕМЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ПОЛША В ЛОНДОН ИСКА ДА ОБЯВИ ВОЙНА И НА СССР (ОСВЕН НА ГЕРМАНИЯ).
ТОВА СА ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ. ТОЗИ, НА КОГОТО ФАКТИТЕ НЕ МУ ХАРЕСВАТ ДА НАПРАВИ СЪОТВЕТНИТЕ ИЗВОДИ ЗА МЕНТАЛНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ.
Виж сега Стойо. За убежеденията на повече от посочените не спорим. Но курса на България е бил предначертан. И то още от ПСВ. И то от за съжаление от Русия тогава. Не забравяйте, че до 1937 г нямаме армия. А да се противопоставиш на Германия без армия е глупост.
Ако имаше големи изстъпления в Сърбия ще имаше има съдени, ще имаше мнооого шум. А тук говорим за ограничени изстъпления. Ние не сме в състояние да направим такова нещо като в Сребреница примерно. Не сме жестоки толкова, като сърбите. А знаеш ли какво са славяногласните гърци. И как се получават такива.
А за непряката война срещу СССР. Немците са ни ползвали ресурсите. Вярно е. Да кажем, че ние сме удължили по неволя войната с 2 месеца. Ако участвахме мотивирано можеше да е повече. Но мотивирано! А мотив нямаше. Нашата война беше да не пратим армия на фронта срещу СССР. И я спечелихме! Сега виж една Швеция. Колко стомана и др. получи Германия от нея. С колко тя удължи войната. Може би с година? С две...? Поне с две. Ами Швейцария? Справка фирма Оерликон....
Хубаво Стойо върнали са си териториите в Полша. И добре ли бяха посрещнати? Не! Гавра е да казваш, че СССР освободи Полша. ПОЛША Е НЕЗАВИСИМА И НЕ ПРИНАЛДЕЖИ НА РУСИЯ. Това твое изказване е като на тези от ИД, че ще правят халифат и в Европа до Виена, а също и в Испания, защото са били мюсюлмански територии
Който не си знае историята повтаря грешките.
Станишев беше председател на т.нар. германо-българско общество в София. Скоро се убедих, че той действа по преки указания на германското Министерство на пропагандата
Сега съществува американо-българско общество наречено "Америка за България" и действа пак по указания на Американското министерство на пропагандата.
Станишев, на свой ред, ми се отплащаше за това с пълна откровеност, подробно ме информираше за заседанията на Министерски съвет и всички кулоарни преговори в царския двор. Едновременно с това, той се явяваше и надежден проводник на хитлеристката политика в България
И сега има едни които информират "Козяк" за всичко и са проводници на американската политика.
Как всичко се повтаря.....
Комунистически кенеф пан.ру достига нови низини!
Аз като Националист(направо съм си Неофашист) и
като Русофил винаги съм смятал,че:
в Европа има три Велики Нации:
Българската,Руската и Германската!
А в Азия -Китай и Япония...
Борис-3 е една спорна и до известна степен объркана личност, Обременена от бисексуалният си баща грандоман - "цар" Фердинанд(Нещастник)!
България можеше да обърне войната...,но Господ е Руснак и днес Путин е негов наместник на земята!
Без Русия Не е възможен Световен Мир!
Бога да пази България от предатели-Комуняги(БСП,ГЕРБ,ДПС ,ДОСТ и т.н.)!
Почему Гитлер не принял предложение Сталина «разделить Европу на двоих»
13.05.2015
В ноябре 1940-го Сталин предложил Гитлеру отдать СССР Финляндию, Данию, Болгарию и Стамбул с Проливами. Фюрер посчитал, что Сталин на этом не остановится, и надо опередить его, начав войну. Однако Германия перед нападением на СССР не смогла решить главные вопросы своей внешней политики.
12 ноября 1940 года нарком иностранных дел Молотов прибыл в Берлин. Направление советской делегации в Германию означало, что Москва готова к сближению со странами «оси». Гитлер до этого много раз повторял, что главный враг для него – Англия. Сталин в то время также считал главной для себя угрозой Лондон. Общий враг сближал оба режима.
Незадолго до этого, 28 октября Гитлер во Флоренции провёл встречу с Муссолини по его просьбе. Фюрер подчеркнул, что не доверяет Сталину, но хотел бы направить внимание русских в сторону Индии. Всё это вызвало у дуче и присутствовавшего на встрече зятя итальянского правителя и министра иностранных дел Италии Галеаццо Чиано большой интерес. Они очень серьёзно отнеслись к сотрудничеству с СССР, несмотря на некоторые идеологические разногласия. Муссолини вообще считал, что Сталин, если войдёт в союз стран «оси», быстро сможет переделать свой режим в фашистский.
Гитлер сообщил итальянским друзьям о скором визите Молотова. Они рассматривали эту встречу в Берлине как политический шаг, направленный против Англии, а также против США, где 5 ноября должны были проходить выборы президента.
Встреча Молотова с Гитлером проходила в здании Новой канцелярии. Госсекретарь Вайцзкер, как он писал позднее, открыто посмеивался над членами советской делегации, намекая на отсутствие у них манер. По мнению Вайцзекера, «все они могли бы без грима сыграть в фильме, рассказывающем о жизни людей из подземелья».
На следующий день был приём в советском посольстве, на котором присутствовал министр иностранных дел Риббентроп. В этот момент прозвучала воздушная тревога, и Молотов вместе с Риббентропом спустились в бомбоубежище. Молотов тет-а-тет сказал своему немецкому коллеге об интересе СССР относительно Венгрии, Югославии, Румынии и части Польши. Но главным требованием СССР был полный контроль над Финляндией и над Проливами, включая весь Стамбул. Также Молотов передал Риббентропу ещё одно условие Сталина – это советские военные базы в Дании и Болгарии. Германия же была готова расплатиться за союз с СССР только Персией и Индией, которые Советам предстояло завоевать самим (хотя Гитлер был уверен, что Англия не сможет оказать военное сопротивление в этом регионе).
Эти требования Сталина укрепили Гитлера в мысли о том, что никакой союз с Москвой невозможен. Если дать Сталину войти в Финляндию, Данию и Болгарию, то он на этом не остановится, и потребует ещё куски Центральной и Южной Европы. Однако из тактических соображений Гитлер рассуждал на встрече с Молотовым о возможности присоединения СССР к трёхстороннему договору и созданию таким образом «континентального блока», нацеленного на борьбу с Англией.
Выдвигая требования по движению СССР на запад, Сталин был уверен в том, что Германия не сможет вести войну на два фронта против Советов и Англии. Именно поэтому Молотов, по сути дела, диктовал Гитлеру свои условия. Советская сторона была настолько уверена в правильности своих оценок, что Молотов даже прихватил с собой текст соответствующего договора с Германией относительно дальнейшего раздела сфер влияния в Европе.
15 ноября 1940 года Гитлер в течение продолжительного времени рассуждал вслух относительно визита Молотова, что и зафиксировал его военный адъютант Энгель. Гитлео полагал, что Россия во время визита Молотова в Берлин «выпустила кота из мешка», то есть открыла свои планы относительно будущего Европы. «Пустить русских в Европу, — подчеркнул Гитлер, — было бы гибелью Центральной Европы; кроме того Балканы и Финляндия – это опасные фланги».
Фюрер также дал указания, независимо от переговоров с СССР, начать активную подготовку к военным действиям на Восточном фронте. Согласно агентурным донесениям из Москвы, Сталин, в случае неудачных переговоров с Берлином, был готов начать войну против Германии летом 1942 года. И через четыре недели Гитлер подписал «Директиву №21», получившую название «план Барабаросса». В этой директиве, в частности, говорилось, что вермахт должен быть готовым к тому, чтобы ещё до прекращения войны с Англией через четыре месяца выйти на территории СССР на линию Волга-Архангельск.
Получив «Директиву №21», главнокомандующий сухопутными войсками Вальтер фон Браун не мог поверить своим глазам. Он даже попросил адъютанта Гитлера Энгеля уточнить у того, действительно ли фюрер планирует нападение на СССР, или это только блеф? Начальник Генштаба сухопутных войск генерал-полковник Франц Гальдер тоже попросил разъяснения у Гитлера, не шутка ли это? В целом генералитет вермахта считал, что Германия в одиночку не сможет разгромить СССР. На Дальнем Востоке необходимо подключать Японию, а кроме того – на юге Турцию. Также верхушка вермахта считала, что без оккупации Балкан и подключения к странам «оси» Испании у европейского театра военных действий появляется слабое место – открытая для вторжения англичан и американцев Северная Африка.
Про Балканы и Северную Африку понимал и Гитлер, а главное – Сталин и Англия. 27 марта 1941 года в результате военного путча к власти в Югославии пришёл начальник Генштаба Душан Симович. Новое правительство сразу установило контакт с Лондоном и Москвой. Позднее историки скажут, что путч в Югославии был первой во Второй мировой совместной операцией Англии и СССР. В это же время Гитлер получил донесение от своего посла в Москва фон Шуленбурга, в котором он сообщал о своей встрече с Молотовым. На этой встрече советский глава НКИД сообщил германскому послу, что новое правительство Югославии предлагает заключить с Москвой договор о дружбе.
(Муссолини и Франко)
Гитлер принимает решение опередить Англию и СССР, и напасть на Югославию. Немцы вошли в эту страну 6 апреля, а уже 13 апреля заняли Белград. Операция заняла всего одну неделю, но из-за этого «план Барбаросса» сместился тоже на неделю.
Одновременно Гитлеру пришлось спасать итальянскую армию в Греции и Северной Африке, где она терпела поражение за поражением от англичан. В итоге «план Барбаросса» сместился уже более чем на месяц. Первоначально Гитлер планировал напасть на СССР 15-20 мая 1941 года, но в итоге нападение произошло 22 июня. Этот месяц с небольшим (5 недель) в итоге спас СССР, иначе битва за Москву началась бы уже в конце октября – начале ноября 1941 года, т.е. до сильнейших морозов конца ноября – начала декабря, которые приостановили наступление вермахта.
Гитлер не смог убедить вступить в войну и Испанию. Ей он за это обещал отдать Марокко, западную часть Алжира и французский остров Корсика. От испанцев не требовалось посылать свои войска на восточный фронт, Гитлер хотел от них только занятия Гибралтара, что сделало бы Средиземное море «кладбищем английского флота», и оккупации Марокко и Алжира. Задумка немцев, как показала история, была верна — летом 1943 года именно из Северной Африки американцы и англичане начали высадку в Италии, что потребовало от немцев снятия сначала 10 дивизий с Восточного фронта, а в 1944-м – и 20 дивизий.
(Гитлер и Франко)
8 декабря 1940 года глава военной контрразведки Канарис сообщал из Мадрида, что испанцы не войдут в войну в 1941 году. Главным аргументом Франко было то, что в случае вступления Испании в войну она из-за английской блокады не сможет привозить зерно из Латинской Америки (своим зерном страна была обеспечена только на 50%). Гитлер обещал Франко украинский хлеб уже осенью 1941-го, на что каудильо резонно ответил, что «до осени 1941-го надо ещё дожить».
Всё складывалось совершенно не так, как на то рассчитывал Гитлер. «План Барбаросса» начался с невыгодных для Германии условий, что во многом предопределило её поражение. Был бы для фюрера спасением раздел Центральной Европы на двоих, как предлагал осенью 1940-го Сталин, — тоже большой вопрос.
+++
Ещё в Блоге Толкователя о политической обстановке в Европе в конце 1930-х:
Как Англия, Франция и Турция планировали захватить Кавказ в 1940 году
После заключения пакта Молотова-Риббентропа в августе 1939 года Англия, Франция и Турция всерьёз хотели воевать с СССР, воспринимая того как союзника Германии. Обезвредить СССР предлагалось бомбардировками нефтяных месторождений на Кавказе, а затем вводом туда до 500 тысяч войск. Кавказ планировалось отдать под управление Турции, Азербайджан – Англии, Казакия тоже была зависимой от Лондона.
***
Юнг: Единственное лечение Гитлера — послать его на Восток
Психоаналитик Карл Густав Юнг в 1938 году поставил «диагноз» и «прописал лечение» трём диктаторам Европы: Гитлеру, Сталину и Муссолини. Сталина он выделял в этой троице как «самого грубого и жестокого мужика», способного выйти победителем, и предлагал США использовать его для «лечения» Гитлера – чтобы в итоге обескровить русских и немцев.
Травень 13th, 2015
Истинная причина войны Гитлера против СССР
В ноябре 1940-го Сталин предложил Гитлеру отдать СССР Финляндию, Данию, Болгарию и Стамбул с Проливами. Фюрер посчитал, что Сталин на этом не остановится, и надо опередить его, начав войну. Однако Германия перед нападением на СССР не смогла решить главные вопросы своей внешней политики. В связи с этим “план Барбаросса” был перенесен на месяц, что не позволило захватить Москву до холодов по мнению ряда историков.
12 ноября 1940 года нарком иностранных дел Молотов прибыл в Берлин. Направление советской делегации в Германию означало, что Москва готова к сближению со странами «оси». Гитлер до этого много раз повторял, что главный враг для него – Англия. Сталин в то время также считал главной для себя угрозой Лондон. Общий враг сближал оба режима.
Незадолго до этого, 28 октября Гитлер во Флоренции провёл встречу с Муссолини по его просьбе. Фюрер подчеркнул, что не доверяет Сталину, но хотел бы направить внимание русских в сторону Индии. Всё это вызвало у дуче и присутствовавшего на встрече зятя итальянского правителя и министра иностранных дел Италии Галеаццо Чиано большой интерес. Они очень серьёзно отнеслись к сотрудничеству с СССР, несмотря на некоторые идеологические разногласия. Муссолини вообще считал, что Сталин, если войдёт в союз стран «оси», быстро сможет переделать свой режим в фашистский.
Гитлер сообщил итальянским друзьям о скором визите Молотова. Они рассматривали эту встречу в Берлине как политический шаг, направленный против Англии, а также против США, где 5 ноября должны были проходить выборы президента.
Встреча Молотова с Гитлером проходила в здании Новой канцелярии. Госсекретарь Вайцзкер, как он писал позднее, открыто посмеивался над членами советской делегации, намекая на отсутствие у них манер. По мнению Вайцзекера, «все они могли бы без грима сыграть в фильме, рассказывающем о жизни людей из подземелья».
На следующий день был приём в советском посольстве, на котором присутствовал министр иностранных дел Риббентроп. В этот момент прозвучала воздушная тревога, и Молотов вместе с Риббентропом спустились в бомбоубежище. Молотов тет-а-тет сказал своему немецкому коллеге об интересе СССР относительно Венгрии, Югославии, Румынии и части Польши. Но главным требованием СССР был полный контроль над Финляндией и над Проливами, включая весь Стамбул. Также Молотов передал Риббентропу ещё одно условие Сталина – это советские военные базы в Дании и Болгарии. Германия же была готова расплатиться за союз с СССР только Персией и Индией, которые Советам предстояло завоевать самим (хотя Гитлер был уверен, что Англия не сможет оказать военное сопротивление в этом регионе).
Эти требования Сталина укрепили Гитлера в мысли о том, что никакой союз с Москвой невозможен. Если дать Сталину войти в Финляндию, Данию и Болгарию, то он на этом не остановится, и потребует ещё куски Центральной и Южной Европы. Однако из тактических соображений Гитлер рассуждал на встрече с Молотовым о возможности присоединения СССР к трёхстороннему договору и созданию таким образом «континентального блока», нацеленного на борьбу с Англией.
Выдвигая требования по движению СССР на запад, Сталин был уверен в том, что Германия не сможет вести войну на два фронта против Советов и Англии. Именно поэтому Молотов, по сути дела, диктовал Гитлеру свои условия. Советская сторона была настолько уверена в правильности своих оценок, что Молотов даже прихватил с собой текст соответствующего договора с Германией относительно дальнейшего раздела сфер влияния в Европе.
15 ноября 1940 года Гитлер в течение продолжительного времени рассуждал вслух относительно визита Молотова, что и зафиксировал его военный адъютант Энгель. Гитлео полагал, что Россия во время визита Молотова в Берлин «выпустила кота из мешка», то есть открыла свои планы относительно будущего Европы. «Пустить русских в Европу, – подчеркнул Гитлер, – было бы гибелью Центральной Европы; кроме того Балканы и Финляндия – это опасные фланги».
Фюрер также дал указания, независимо от переговоров с СССР, начать активную подготовку к военным действиям на Восточном фронте. Согласно агентурным донесениям из Москвы, Сталин, в случае неудачных переговоров с Берлином, был готов начать войну против Германии летом 1942 года. И через четыре недели Гитлер подписал «Директиву №21», получившую название «план Барабаросса». В этой директиве, в частности, говорилось, что вермахт должен быть готовым к тому, чтобы ещё до прекращения войны с Англией через четыре месяца выйти на территории СССР на линию Волга-Архангельск.
Получив «Директиву №21», главнокомандующий сухопутными войсками Вальтер фон Браун не мог поверить своим глазам. Он даже попросил адъютанта Гитлера Энгеля уточнить у того, действительно ли фюрер планирует нападение на СССР, или это только блеф? Начальник Генштаба сухопутных войск генерал-полковник Франц Гальдер тоже попросил разъяснения у Гитлера, не шутка ли это? В целом генералитет вермахта считал, что Германия в одиночку не сможет разгромить СССР. На Дальнем Востоке необходимо подключать Японию, а кроме того – на юге Турцию. Также верхушка вермахта считала, что без оккупации Балкан и подключения к странам «оси» Испании у европейского театра военных действий появляется слабое место – открытая для вторжения англичан и американцев Северная Африка.
Про Балканы и Северную Африку понимал и Гитлер, а главное – Сталин и Англия. 27 марта 1941 года в результате военного путча к власти в Югославии пришёл начальник Генштаба Душан Симович. Новое правительство сразу установило контакт с Лондоном и Москвой. Позднее историки скажут, что путч в Югославии был первой во Второй мировой совместной операцией Англии и СССР. В это же время Гитлер получил донесение от своего посла в Москва фон Шуленбурга, в котором он сообщал о своей встрече с Молотовым. На этой встрече советский глава НКИД сообщил германскому послу, что новое правительство Югославии предлагает заключить с Москвой договор о дружбе.
(Муссолини и Франко)
Гитлер принимает решение опередить Англию и СССР, и напасть на Югославию. Немцы вошли в эту страну 6 апреля, а уже 13 апреля заняли Белград. Операция заняла всего одну неделю, но из-за этого «план Барбаросса» сместился тоже на неделю.
Одновременно Гитлеру пришлось спасать итальянскую армию в Греции и Северной Африке, где она терпела поражение за поражением от англичан. В итоге «план Барбаросса» сместился уже более чем на месяц. Первоначально Гитлер планировал напасть на СССР 15-20 мая 1941 года, но в итоге нападение произошло 22 июня. Этот месяц с небольшим (5 недель) в итоге спас СССР, иначе битва за Москву началась бы уже в конце октября – начале ноября 1941 года, т.е. до сильнейших морозов конца ноября – начала декабря, которые приостановили наступление вермахта.
Гитлер не смог убедить вступить в войну и Испанию. Ей он за это обещал отдать Марокко, западную часть Алжира и французский остров Корсика. От испанцев не требовалось посылать свои войска на восточный фронт, Гитлер хотел от них только занятия Гибралтара, что сделало бы Средиземное море «кладбищем английского флота», и оккупации Марокко и Алжира. Задумка немцев, как показала история, была верна – летом 1943 года именно из Северной Африки американцы и англичане начали высадку в Италии, что потребовало от немцев снятия сначала 10 дивизий с Восточного фронта, а в 1944-м – и 20 дивизий.
(Гитлер и Франко)
8 декабря 1940 года глава военной контрразведки Канарис сообщал из Мадрида, что испанцы не войдут в войну в 1941 году. Главным аргументом Франко было то, что в случае вступления Испании в войну она из-за английской блокады не сможет привозить зерно из Латинской Америки (своим зерном страна была обеспечена только на 50%). Гитлер обещал Франко украинский хлеб уже осенью 1941-го, на что каудильо резонно ответил, что «до осени 1941-го надо ещё дожить».
Всё складывалось совершенно не так, как на то рассчитывал Гитлер. «План Барбаросса» начался с невыгодных для Германии условий, что во многом предопределило её поражение. Был бы для фюрера спасением раздел Центральной Европы на двоих, как предлагал осенью 1940-го Сталин, – тоже большой вопрос.
http://ttolk.ru/?p=23758
Еще:
БРАТЯ ЛИ ?!? КОВАРСТВО И БРАТСТВО СА ДВЕ НЕСЪВМЕСТИМИ ДУМИ.
April 18, 2014 at 10:34am
https://www.facebook.com/georg.fon.georgieff
Русия винаги е действала срещу българската национална кауза и дори започва още преди тя да е напълно осъзната от народа ни. Целта е ясна – недопускане на създаването на обединена, голяма и силна България, която ще стане пречка за завладяването на проливите и руска експанзия на Балканите. Още през 1861 г. по настояване на руския консул в Цариград княз Лобанов българските владици са заточени в Диарбекир в опит да се спре единението и независимостта на Българската екзархия. Въпреки усилията и на Русия, и на гръцката църква неизбежното се случва и през 1870 г. Българската екзархия е обявена за независима с ферман. Територията е близо 220 000 кв. км. и включва всички земи населени с над 50 % българи според стриктните регистри на населението. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65/Sultan%E2%80%99s_Ferman_for_the_establishment_of_a_Bulgarian_Exarchate_1.jpg
Прилагам и картата:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg
Нещо повече - член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати във фермана епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф през 1880 г. се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска.
В последен отчаян опит да се спре подемът на български народ и единението му, руската и гръцка църкви обявяват схизма против Българската църква през 1872 г. Отново по настояване на руския консул в Цариград – този път Граф Игнатиев - нашите владици са заточени. Събитията много точно са описани от Симеон Радев в „Строители на съвременна България” . Дори при коронацията си руския Император българомразец Николай II прогонва българския екзарх с думите:”Вие нямате работа тук! Вие сте схизматици” Схизмата против Българската църква продължава чак до 1945 г. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2846&Level=3
Паралелно с това върви процес на преселване и обезкръвяване на българските земи. Едновременно Русия постига две цели – набавя си безплатна работна ръка от нови крепостни и в същия момент обезкръвява българските земи, като ги подготвя за завладяване. Процесът е дълъг и дори Русия „издейства ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини.”, както казва Георги Раковски в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” издедена още през 1861 г.
http://publicistika.blogspot.com/2008/01/blog-post_3872.html
Христо Ботев описва след 14 г. как се постъпва с вече преселените в Русия българи в статията си във в. „Знаме”, бр.13, април 1875 г. Думите му нямат нужда от коментар: „Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии. „
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=514:-70-xix-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
През 1876 г. след Априлското въстание Русия спешно се задейства и за да подготви ескпанзията си сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение. Междувременно в Цариград Великити сили започват конференция, която да реши „източния въпрос” и да уточни границите на новата Българска държава. Цариградската котференция се провежда декември 1876г. – януари 1877г. Окончателният вариант за територията на България е по предложение на британския представител и включва почти всички територии населени с българи: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Constantinople_conference.png
Тайно русите дипломати провокират турския султан да откаже подписването и на 18 януари 1877 г. Мидхат паша обявява окончатерния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.
ЗАЩО ЛИ?
ЗАЩОТО – три дни преди това тайно Русия и Австро-Унгария подписват секретната Будапещенска конвенция, 3-15 януари 1877 г., с която залагат основите на Берлинския договор и разпокъсването на България. В нея двете империи си разделян сферите на влияние на Балканите и приемат изричен текст: ” Изключваме създаването на голяма и сплотена държава”
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=653802001329360&set=a.653801914662702.1073741907.100000986988963&type=3&theater
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=654704951239065&set=a.653801914662702.1073741907.100000986988963&type=3&theater
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.653801914662702.1073741907.100000986988963&type=1&l=545d65ad38
Прилагам и линк към сборника със секретни договори на Русия, с който се сдобих от Министерството на отбраната на Руската Федерация” (е, не съм ги питал, де). Сами можете да подредите хронологично събитията и да разберете защо е провалена Цариградската конференция и създаването на „голяма и сплотена” българска държава:
https://www.facebook.com/groups/kl1313/668392196555631/
Едновременно с това Русия договаря с Румъни предаването на населената основно с българи Северна Добруджа, като компенсация за анексирането на Бесарабия. Северна Добруджа завинаги е загубена. Там веднага започва асимилация и изселване на българите.
За да осмислим случилото се впоследствие, може да прочетем и какво пише самият Достоевски, описвайки реакцията на българското население при поредната – 13 война на Русия с Турция:
http://rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/314.htm
Ето и преводът на български:
http://www.extremecentrepoint.com/archives/703
Тук е моментът да цитираме и Захари Стоянов: “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
При подписване на прелиминарния (временен) Сан-Стефански мирен договор (наличен е по-горе в сборника с договори) разходите по издръжката на "руския окупационен корпус" както самите те си го наричат, който остава тук две години (Берлинския договор ги ограничава, иначе са искали да остане пет години), са за сметка на българското население. България изплаща „окупационния дълг” до 1902 г. като спира да плаща, когато Русия отказва да признае Съединението и къса дипломатически отношения с България. По тогавашни цени се равнява на 34 тона злато. В него не се вклюват заплатите и разходите за хилядите руски офицери и чиновници на служба в българските ведомства и армия.
През 1909 г. заради обявяване на Независимостта си България започва да изплаща колосалната сума от 82 милиона златни франка, платими за 75 г., понеже Русия е единствената държава, която има претенции към нас, заради нарушаването на Берлинския договор. Оформено е с Руско-български протокол, април 1909 г.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=677843645591862&set=pb.100000986988963.-2207520000.1397634644.&type=1&theater
Временното руско управление в разпокъсна България успява да минира за кратко поривът на българите за единение и да вербува широка мрежа от агенти, които впоследствие организират преврати и метежи. Едни от тях е офицерът Радко Димитриев и биографията му е показателна за антибългарските руски цели и начина за осъществяването им:
ГЕН. РАДКО ДИМИТРИЕВ Е ГЛАВЕН ОРГАНИЗАТОР НА ДЪРЖАВНИЯ ПРЕВРАТ ПРЕЗ 1886 Г., ДОВЕЛ ДО СВАЛЯНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КНЯЗ С ЦЕЛ ЗАЛИЧАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО Й КЪМ ФЕДЕРАЦИЯ НАЧЕЛО С РУСКИЯ ЦАР. ИЗБЯГАЛ В РУСИЯ СЛЕД НЕУСПЕХА НА ПРЕВРАТА. ЗАВРЪЩА СЕ СЛЕД УБИЙСТВОТО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ ОТ РУСКИ АГЕНТИ. В БИТКАТА СРЕЩУ ТУРСКАТА АРМИЯ ПРИ ЧАТАЛДЖА ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1912 Г. УМИШЛЕНО ИЗТОЩАВА СИЛИТЕ НА ХРАБРИТЕ НИ ВОЙНИЦИ ПРИ ОПИТИТЕ ИМ ДА ПРОБИЯТ ТУРСКАТА ЛИНИЯ НА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ЦАРИГРАД. ЗА КАПАК РУСКИЯТ АГЕНТ НАРЕЖДА ДА СЕ ОБСТРЕЛВАТ В ТИЛА ЧРЕЗ АРТИЛЕРИЯ НАШИТЕ ЧАСТИ, КОИТО СА НА ПРЕДНА БОЙНА ЛИНИЯ ДО ТУРСКИТЕ ОКОПИ. ПРОБИВ ПРИ ЧАТАЛДЖА ОЗНАЧАВА ВЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ТУРСКАТА СТОЛИЦА, КОЕТО ЩЕ ПОПРЕЧИ НА РУСИЯ ДА ЗАПАЗИ ПРОЛИВИТЕ ЗА СЕБЕ СИ. ГЕН. ДИМИТРИЕВ ОСЪЩЕСТВЯВА РУСКИТЕ ЗАМИСЛИ И НЕ САМО НЕ ДОПУСКА УСПЕШНА АТАКА, НО НАРЕЖДА И ОТСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО ДОВЕЖДА ДО КЛАНЕ НА БЕЗЗАЩИТНОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ В ОТСТЪПЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ. ПРЕЗ 1916 Г. СЛЕД ОБЯВЯВАНЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРЕМИНАВА НА СЛУЖБА В РУСКАТА АРМИЯ И СЕ БИЕ НА СТРАНАТА НА АНТАНТАТА СРЕЩУ СОБСТВЕНАТА СИ РОДИНА. ПОВЕРЕНАТА МУ АРМИЯ ТЪРПИ ПОРАЖЕНИЕ СЛЕД ПОРАЖЕНИЕ И Е СНЕТ ОТ КОМАНДВАНЕ И ЗАЧИСЛЕН В ЗАПАСА. ГОСПОД ЗАБАВЯ, НО НЕ ЗАБРАВЯ - ПРОДАЖНОТО КУЧЕ Е УБИТО ОТ БОЛШЕВИКИТЕ НА 18.10.1918 Г.
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=681228385253388&set=pb.100000986988963.-2207520000.1397713335.&type=1&theater
Национални предатели като него и днес – с лопата да ги ринеш.
Когато на 6 септември 1885 г. в Пловдив се обявява Съединението на разпокъсаната ни от Русия родина, руският император Николай II спешно изисква от турския султан да нахлуе с армия в „Източна Румелия”, за да го предотврати. Турския султан отказва и тогава руската дипломация задейства машата си – Сърбия, на която е подарила големи български територии – Пиротско и Нишко (виж по-горе границите на Българската екзархия). Българската армия, съсредоточена на южната граница, започва героичен поход за да спаси София и Съединена България, но руските офицери правят всячески опити да я спрат и саботират похода, а когато виждат, че не могат – напускат бойните редици. Това е причината тази война да се нарича още и „Войната на капитаните”, защото най-високия чин, който е заемал българин е бил капитан.
След като сърбите са разбити на пух и прах и българската армия се устремява към Белград, България получава ултиматум от двете империи, че ако продължи „отпред ще я срещне австрийска армия, а отзад – руска.
След това Русия организира чрез своите агенти редица метежи и преврат довел до свалянето на българския княз. Предателите –русофили обаче търпят провал, мнозина са арестувани и застреляни като бесни кучета, а други бягат в Русия.
Събитията са описани изключително точно в статията „Кой” на Захари Стоянов през 1886 г. :
http://publicistika.blogspot.com/2008/05/k.html
Русия отказва да признае Съединението и къса дипломатически отношения с България. Възстановява ги в деня на смъртта на великия Стефан Стамболов, убит в атентат, организиран от руския агент Тюфекчиев. Българската делегация очаква аудиенция при император Николай II Българомразец в деня на атентата, но е приета едва след 4 дни – когато императорът получава телеграмата, че агонизиращия Стамболов е починал.
Преди това покушение Русия организира атентат още през 1891 г., но вместо Стефан Стамболов руските мекерета убиват министърът на финансите Христо Белчев. Този атентат е организиран от Русия като отговор на смъртната присъда на майор Паница за подготвения от него със съдействието на Русия опит за държавен преврат през 1890г. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(1891)
През 1892 г. Русия организира и убийството на дипломатическият представител на България в Османската империя доктор Георги Вълкович. на 20 февруари Тюфекчиев изпраща от Одеса Димитър Орловски и Дражев, които при пристигането си в Цариград се срещат с руския посланик Михаил Нелидов. Вечерта на 24 февруари по улиците на Пера - цариградския квартал, в който се намират много европейски посолства, сред които и българското, има необичайно много хора, тъй като се отбелязва християнският празник Заговезни. Орловски и Дражев изчакват Вълкович да свърши работата си в посолството и към 19 ч. го нападат близо до изхода, като го намушкват с нож в корема. Той умира 2 дни по-късно.След нападението Орловски и Дражев се опитват да се качат на руски кораб за Одеса, но не успяват, тъй като не разполагат с редовни документи, след което отиват в руското посолство, където прекарват нощта. На следващата сутрин посланикът, опасявайки се от замесването на посолството в скандала, успява да уреди заминаването им.[1]
Разследването на атентата е възпрепятствано от руското посолство, което дори издейства освобождаването от ареста и изпраща тайно в Русия своя служител Владимир Шишманов, оказал съдействие на атентаторите.
След този атентат Тюфекчиев е зачислен официално на руска заплата.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
До #14
Не се хаби да обясняваш .Влизащите в този сайт са основно пенсионирани комуняги за които българската история започва от 09.09.1944 и свършва на 10.10.1990,продължават да се борят с империализма и капитализма , и да прославят великия съветски съюз и дрУгаря пУтИн.И да се пробват на всички избори да възродят "нерушимата"българо-съветска дружба,ама не им се получава
Та тука хорицата(комунягите) си разтоварват душичките,друго не им остава освен да си дрънкат мантрите
Ние трябва ли да сме с някого задължително? Дали е Русия в даден момент или САЩ, то с нашето мнение няма никой да се съобразява. Ще ни делят, цепят, грабят и пр. За САЩ не представляваме интерес, но за Русия да. И то винаги.
Голяма нейна грешка е, че залага на Сърбия а не на България. Ние сме имали много по-голям потенциал във всичко. А нашите политици чакаха 1 година тогава руснаците да убедят сърбите. Но не го напарвиха. А ако беше станало Велкден през 1915 щеше да се отслужва в Света София(за целта минаретата щяха да бъдат свалени). Но вместо това стана друго. За подкрепата си за Сърбия, Русия спечели Октомврийска революция.... И много може да с еспори дали е печалба или загуба. Но факт е,че поради нея загинаха много руснаци. ПОяви се разделение на основната част на империята - Украйна, Белорусия и др. Рана, която и дод ден днешен е проблем за тази страна. А защо не заложиха на нас. Обяснението е просто - централна страна сме. С етнически граници във всички съседи. Следователно има два варианта за руската политика - съюз с България или съюз със Сърбия, Гърция и Румъния - и пак с България, но по-малка(раздадена на съседите и подчинена). Предпочетоха втория. А нашето участие във ПСВ не го оправдавам, обяснявам го само. Война, която не зависи от теб не трябва да се води. Ние победихме и направихме всичко по силите си, но не нашите победи решиха войната. Това не беше наша война.
А през ВСВ вече писах. Когато се оценява политическото поведение на България през ВСВ, непременно ттрябва да се гледа и ПСВ. Неразривно свързани са.
Още немският геополитик Хаусхофер е написал,че Германия е сухопътна държава и трябва да се противопоставя на морската държава Великобритания,а не на Русия.Това е най-голямата геополитичаска грешка на немците през 20-ти век и тая им грешка продължава и досега.И в двете световни войни Германия воюва на два фронта и то срещу по-голямата част от света.Някой много го е страх от качествата на немците и възможността да се съюзят с природнити и човешки ресурси на Русия.Немците винаги са произвеждали качествени стоки и съоръжения,но препятствие за търговската им експанзия винаги са били Великобритания,Франция,а по-късно и САЩ.Тази раздвоеност на Германия и в двете световни войни е използвана срещу Русия и в резултат двете държави взаимно се омаломощават,тоест морската периферия на света доминира и управлява централната част на света.А от победата над Наполеон до началото на 20-век не е било така.Съществува Свещения съюз,а по-късно и Съюзът на тримата императори - Русия,Австро-Унгария и Прусия/Германия.Поради този съюз през 19-ти век няма световна война,а конфликтите се удържат от концерта на тримата императори.Това хич не се харесва на Франция и Великобритания и към началото на 20-ти век успяват да разрушат този съюз и да насъскат Русия срещу Германия и Австро-Унгария.Както в създаването на сръбската национална доктрина,така и в убийството на австро-унгарския престолонаследник са замесени илюминати,масони и социални реворюционери.Целта е да се предизвика световна война и да бъдат ликвидирани монархиите.По-късно точно болшевиките в Русия използват световната война за да направят руския Майдан и да се напънат за световна пролетарска революция.От уж Великата френска буржоазна революция,та досега нагли социални инженери постоянно пробутват либерастки социално-политически проекти за устройството на света в резултат на което народите и класите се изтребват,а обещаваното благоденствие е само за една интернационална,космополитна,глобална каста.
Ами тя Великата френска буржоазна революция не беше ли вдъхновена от Американската революция? Комунистите й казват Война за независимост, но американците си й казват Американската революция.
Отговор на коментар: #19
Като се почне от холандската - първа,английската,френската,младотурската и руските буржоазна и болшевишка революции.......,навсякъде в основата и в действащите лица се шматкат илюминати,масони,розенкройцери,анархисти,комунисти и болшевики......,които в крайна сметка се борят за световно правителство, денационализация и унищожаване на християнството и моногамното семейство.Сега знамето на тоя социален инженеринг го веят либерастите и соросоидите.Най-отчяйващото е,че левичарите са в съюз с ислямистите и навсякъде точно левичарските откачалки подпомагат нелегалната миграция.Всъщност и левичарите и исляма в края на краищата се борят за световна власт.Халифатът също е световна мултикултурална власт.