141 години след Баташката кървава пролет от април 1876 г. трябва пак да говорим за геройството на дедите ни и да възпоменем жертвите

Pan.bg 23 апр 2017 | 13:53 views (2059) commentaries(0)
img Радио „Фокус“

Теодора Пейчинова, директор на Исторически музей в Батак в интервю за предаването „Легенди за България“, съвместна продукция на Радио „Фокус“ и Министерство на туризма.

Водещ: Kога е създаден Историческият музей в Батак? Колко обекти и експозиции включва в момента?
Теодора Пейчинова: Батак е свято място за всеки българин и днес ние всички знаем, че свободата не се подарява. Тя е наше право по рождение, но децата ни трябва да знаят, поколенията са длъжни да помнят, че в миналото ни дедите ни са умирали за свобода. Децата трябва да помнят уроците на историята, да ценят добрите и да не повтарят лошите, а в музея в Батак ние преподаваме тези уроци на историята и свято я пазим. Музеят в Батак подрежда, съхранява и популяризира цялото историческо и културно, и природно наследство на Батак и региона. Всеки, който доведе децата си тук или дойде при нас, може да направи разходка из музейния комплекс с беседа на български, английски, руски, испански, френски. Може да доведе своите приятели, да си закупи сувенир и много книги, които са истинско богатство за всяка семейна библиотека. Експозицията на музея е 900 кв.м, изложени са богат снимков материал, документален материал, оригинални експонати от древността, Средновековието, епохата на Възраждането, Априлското въстание, новата и най-новата българска история. Освен това всеки, който дойде в Батак, помни завинаги малката църква в центъра на града и голямата стена с имената на загиналите в Априлското въстание, която се намира в музея. На тази стена са изписани имената на една трета от всички загинали във въстанието. Стената е огромна и ако човек се вгледа внимателно, четат се имена на бебета, на малки деца, четат се имена на 100-годишни старци. Няма семейство, няма род в Батак, от който да няма загинали във въстанието, а някои от родовете са напълно заличени още тогава и спират съществуването си. Друг обект в нашия музеен комплекс е Балиновата къща. Тя е архитектурна и историческа културна ценност от епохата на Възраждането, образец на традиционната баташка архитектура. Уредената в нея експозиция представя бит, традиции, култура, поминък, празници, обичаи и обреди на батачани. Третият обект в нашия музеен комплекс е Шаровата къща. Шаровата къща също е архитектурна, културна и историческа ценност от Възраждането. Там се намира изложбената зала на музея. Това е една галерийна зала, в която среща си уреждат минало и настояще с временни експозиции на творци от миналото, така и млади творци днес. Там уреждаме картинни изложби, етнографски изложби, изложби на икони и е много живо културно средище. В Батак, както казах, е много богато културно-историческото наследство и много богата природа.


Водещ: Може ли да обърнем по-специално място на църквата „Св. Неделя“, въпреки че едва ли има българин, който да не знае за това място?
Теодора Пейчинова: Църквата „Св. Неделя“ е съградена през далечната 1813 г. Църквата „Св. Неделя“ е един от символите на Батак, най-важният символ. Тя е един от първите християнски храмове, изградени през Възраждането. Тогава само за 75 денонощия с доброволния труд на цялото население, според архитект Бербенлиев, както и според проф. Маргарита Коева, строители на църквата са майсторите Марко Зисо и Петър Чомпал от Брацигово. Брацигово по онова време е известно със своята строителна школа. Освещава я пазарджишкият епископ пред свещеник Дионисий. Богослужението в този храм винаги се е изпълнявало на български език и от български свещеници, а десетилетия наред църквата се ползва и за килийно училище. В нея свещениците учат децата на писмо и четмо до 1835 г., когато отваря първото общинско училище в Батак. Най-ранни писмени сведения за църквата „Св. Неделя“ откриваме в пътеписа на руския монах Партений „Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой земле”. Това е от 1839 г. Искам да кажа, че църквата „Св. Неделя“ става последната крепост по време на потушаването на Априлското въстание.

Водещ: Какво точно се случва в нощта на 21 срещу 22 април 1876 година и в първите дни на май месец? Можем ли да припомним тези толкова драматични събития от историята?
Теодора Пейчинова: Разбира се. Всъщност в Батак Априлското въстание избухва в нощта на 21 срещу 22 април 1876 г. На 21 април Ефтим Пунчев, Георги Христосков и Георги Кавлаков донасят на Петър Горанов, водачът на въстанието в Батак, калпак с лъвче, изпратен от Иван Ръжанков от Пазарджик. В Батак „Кървавото писмо“ не пристига и този калпак с лъвче е единственият знак, показващ на батачани, че въстанието е избухнало. В нощта срещу 22 април се провежда историческо заседание на Революционния комитет в Батак и е взето решение – Батак въстава. Избран е революционен комитет начело с Петър Горанов, главен войвода, Трендафил Керелов – пръв съветник, Ангел и Стефан Керелови – петстотници. Избрани са стотници и петдесятници. В три часа сутринта воеводата Петър Горанов провъзгласява Батак за свободен и независим от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява около 1000-1100 души и конницата на войводата от 50 души. Въстаниците веднага заемат позициите и предните стражи около Батак. Искам да кажа, че следващите 10 дни са наречени „Дните на Баташката република“, когато народът ликува свободата си и се готви да я защитава с живота си. На 23 април на мегдана в Батак се събират въстаници и население и Петър Горанов се обръща към тях с пламенна реч за свободата. Свещениците Нейчо Паунов и Петър Попилиев освещават въстаническото знаме и благославят бунтовното начало. Същият ден Петлешков изпраща от Брацигово копие на „кървавото писмо“ до батачани, но тук вече те са предприели всички действия за въстанието. Искам да кажа още, че на 30 април китното родопско село осъмва обградено от 8 хилядна башибозушка армия. По височините се веят турски знамена, пищят зурли и тягостно думкат тъпани. Първите боеве започват на позициите „Света Троица“ и „Кънева бурика“. Героите се защитават. Освен това други позиции са „Гробето“, „Беглишките хармани“, „Галагонката“. Там падат последователно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Кольо Църпев. Силите са катастрофално неравностойно и обръчът постоянно се затяга. Искам да кажа, че тогава населението на Батак е било около 6-7 хиляди души. От тях около 1000-1200 мъже, годни да носят оръжие и да се бият. И както сами чувате 1200 срещу 8000 – наистина силите са катастрофално неравностойни. При създалата се обстановка революционният комитет взема решение за пробив на отбраната и за спасяване на населението. През нощта опитът им се увенчава с успех. Обръчът е пробит при Пищроневото дере, за съжаление само около 800 души тръгват след Петър Горанов, изтеглят се към гората и се спасяват кой както може. Останалите решават да стоят и да пазят домовете и семействата си. На 1 май 1876 г. Батак пламва от четири страни. По-масивните къщи се укрепват и бранят до последния жив човек. На 2 май се водят тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално изклани са около 500 батачани. Училището крепост „Кирил и Методий“ изгаря заедно с укрилите се в него около 200 жени, деца и учители, за които по-късно Вазов ще каже „и школото наше, чичо, изгоря, и девойки 200 станаха на въглен“. Батачани не се доверяват на Барутанлията и пращат своите първенци да преговарят с него, защото той обещал, че ако хората предадат оръжието си, те няма да бъдат закачани. Наистина отиват първенците още веднъж да преговарят с него. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път вече батачани предават оръжието и се разпръсват да спасяват себе си и къщите си от огньовете. Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци, като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен. И днес всички батачани помним думите на Трендафил Керелов, който казва – „Чеда мои, смъртта за свободата на Отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството.“ На 3 май защитата на църквата „Св. Неделя“ продължава. Тук искам да кажа, че в църквата „Св. Неделя“ отиват предимно жени, деца и старци с идеята, че башибозукът няма да влезе в християнски храм. Трето денонощие укрепилите се в църквата батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, без храна, без вода, а децата постоянно плачели. Старец дава съвет на майките, че вън до стената на църквата има дърво, един млад орех. Той е единственият жив все още свидетел на събитията, за съжаление ням, и в корените му би трябвало да има вода. Майките с голи ръце копаят кладенец, който стои и до днес в църквата „Св. Неделя“, но пролетта е била суха, вода така и не потекла. Тогава започват да дават на децата си олиото от кандилата, а когато и то свършва, понеже отвън постоянно се е стреляло, започват да квасят устните на децата с кръвта на убитите. На третия ден башибозукът докарва с каруци кошери с пчели, слама и газ. Палят сламата и хвърлят кошерите с пчелите през прозорците вътре в църквата. Всичкото това жилене на пчелите, пламъци, огън, карат хората да отворят трите врати на църквата за въздух и тогава започва масово клане. Тогава всеки се е борил буквално кой с каквото намери в тази страшна и ужасна борба – с камъка, с Библията, с дървения кръст. Провеждат се последните отчаяни боеве и на 4 май Ахмед ага получава заповед от пазарджишкия каймаканин Али бей да пресуши баташкия корен, за да не останат живи свидетели на нечуваните злодейства. Последните оцелели са отведени при училището на дървения мост и там става последното клане и няколко дни Стара река тече кървава. На 5 май богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са над 700 къщи. Загинали са около 5000 от 6-7 хилядното население на селото. Остава да стърчи само църквата „Св. Неделя“. Запаленият в нея пожар поглъща красивия иконостас. Овъглява дървените детайли, но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха. Това е краят на Баташката кървава пролет. Слънцето се скрива зад облаци дим. Тази пролет батачани не засяват нивите си. Напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството. Накратко това е историята на Баташката кървава пролет от април 1876 г. и вече 141 г. в навечерието на годишнината, аз смятам че трябва пак да говорим за геройството на дедите ни.

Водещ: Госпожо Пейчинова, как наистина Батак възпоменава днес тези жертви? Предстои ли нещо в следващите дни, свързано и с отбелязването на Априлското въстание като инициативи?
Теодора Пейчинова: Разбира се. Имаме планирани образователни програми за месец май с нашия музеен педагог. Тя ще говори с децата за няколко важни неща и искам да ги спомена, наистина. Ще имаме беседи за същността и смисълът на вечния огън, защото в днешно време децата и младежите не знаят смисъла на вечните огньове, които се намират на много места в България. Освен това музейният педагог ще говори с децата от Батак и с гостите на Батак за хрониката на безсмъртна пролет, за стихотворението „От Батак съм, чичо“. На 14 май вече доста години провеждаме литийно шествие-поклонение по паметните места от април. И каним всички родолюбиви българи да присъстват на това шествие. Поднасяме венци и цветя пред всички паметници навсякъде в Батак и всъщност така музеят открива честванията всяка година. Поднасят се цветя и венци на паметника на Богдановия хълм, на църквата „Св. Неделя“, на паметника на загиналите в Априлската епопея, издигнат от признателния арменски народ, на бюст-паметника на Трендафил Керелов, на паметника на Церетелев, на паметника на Драган Манчов, Емили Странгфорд, също на паметника на Макгахан и на Виктор Юго и на Беглишките хармани. Обикаляме всички паметни места. Поднасяме венци, прекланяме се пред родолюбието, пред силата на батачани, загинали за свободата на България и така всъщност започват честванията.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка