160 години от въстанието, обявено от капитан дядо Никола

Pan.bg 29 юли 2016 | 07:00 views (2874) commentaries(0)
img td-akademik.com

Никола Филиповски – живот отдаден за България (1800- 1856 год)


Никола Филиповски / Капитан Дюдо Никола/ е роден около 1800 год. Точни сведения за рождението и първите години от живота му не са известни. За родно място на поборника различните биографи сочат Русе, Силистра, Сливен, Търново, но най- вероятно той да е от добруджанските села край Дунав, между Силистра и Тутракан. Ранните години от живота му са неясни, съществуват и противоречиви свидетелства за годината на неговото рождение. Към 1828 год. по време на Руско-турската война се предполага , че Никола е командир на чета към доброволческата дружина на капитан Георги Мамарчев, която участва в превземането на силната Силистренска крепост. Следващите години от живота му се преплитат между Русе и Силистра. При отеглянето на руските войски Филиповски навярно се изселва на север от Дунав , както постъпват неговите родственици , като навярно се установява в Букурещ, където по-късно се препитава като майтор шивач на модни /френски/ дрехи.
При първите опити за български бунтове във Влашко 1841-42 год./ ивестни като Браилските бунтове/, Никола Филиповски сигурно взема участие като съидейник или редови участник. Събраният опит и доверие сред българската емиграция го извеждат сред една от най-дейните фигури при подготовката на третия от Браилските бунтове. През октомври 1842 год. го виждаме като един от организаторите-“капитан” , както са наричани тогава организаторите на бунтове и въстания наред с Петър Гаров, Станко Радев и стоящия начело на заговора Андрей Дешев. Края на 1842 год. Капитан Никола изпълнява една от първите си революционни мисии край гр. Кълараш, където са заселени неговите родственици, вуйчо му – Драгостин , братовчеди и други роднини. Среща се с капитан Димитър, привличат десетки съмишленици,посещава поп Христо в Плоещ и го ангажира за делото. Организира събирането на хора и оръжие, използва прикрития, пароли и явки за срещите което показва опитността и умението му като професионален революционер. По това време Филиповски се подвизава във Влашко като гръцки поданик, което спестява част от неприятностите му с полицията. Обезпечен материално от организацията в следващите месеци той обикаля районите Ришори де Ведя, Александрия, Каракал, Бекет, Крайова , формира отделни групи, определя куриери и др. което показва доверието с което се ползва и порасналия му организационен опит и авторитет. Лятото на 1843 год. Филиповски получава 1000 леи за закупуване на оръжие, което своевременно е набавено и укрито. По негова идея са ушити и специални униформи с които въстанниците да преминат в България. Дейността му е мащабна и дава големи резултати. Най- вероятно от това време остава и прозвището му “капитан”/отговарящо на “организатор”/, което за пръв път се среща в съдебните документи на Третия браилски бунт.

В началото на м. септември 1843 год. румънската полиция разкрива и задържа част от заговорниците. За задържането на Никола Филиповски е издадена специална заповед. Нужен е повече от месец и нарочни , повторни заповеди Капитан Никола да бъде задържан, което става едва през м. ноември 1843 г. На 1март 1844 год. с присъда № 5 Никола Филповски с още над 10 заговорници е осъден на 15 години каторга в Голямата солница край град Румникул Вълча. Преживял над четири години при ужасни условия през лятото на 1848 год. българите – каторжници, осъдени по политически причини са освободени от временната революционна влас в Румъния. Никола Филиповски се установява в Букурещ при жена си Магриола и семейството си. Само две години по-късно Никола отново е под полицейски надзор , а на 8.10.1851 год. е издадена заповед за изгонването му с още 15 българи извън пределите на княжеството. Къде преживява през следващите месеци е неясно но в началото на Кримската война през 1853 год. той отново е във Влашко. През лятото на същъта година Капитан Никола напуска Букурещ и се установява в Търново отново практикувайки стария си занаят на шивач на съвременно облекло / панталонджия/ . Началото на войната, създаването на българското “Настоятелство” /Епитропия/ в Букурещ в което участва установилия се в Търново д-р. Васил Берон и родения в близкото до Търново ,Арбанаси – Константин Чокан, записването на волентири/доброволци/ през 1853-54 год. и създаването на революционната организация на Г.Раковски – “Тайното общество” едва ли са били тайна за Капитан Никола и не са ангажирали вниманието и чувствата му. По-скоро неговите действия и реализирането на опита за въстание говорят , че той най-малко е бил запознат добре с тогавашните идеи за освобождаване на отечеството, ако ли не е изпълнявал и високо отговорна мисия отново на профисионален революционер и апостол действащ вече в пределите на Отечеството . Установяването на Капитан Никола в Търново сам, без семейтвото му, започването на организационна дейност по съставянето на групи в близките до Търново селища още през 1854 год. издават мисия на Капитана като специална въпреки че, няма преки свидетелства за това. Много вероятно той да е бил в близки отношения, да не кажем в единодействие с Г.Раковски, който през 1855 год. също обикаля Търновско, Габровско, Свищовско от където се прехвърля във Влашко.Същата година Капитан Никола крой мащабни планове за превземането на Търновския гарнизон, блокиране на Старопланинските проходи и настъпление на въстаниците към Шумен за оказване помощ на руската армия. Въпреки отстъплението на русите Никола Филиповски продължава организирането на започнатото дело.В заговора на Капитан Никола в Търново се включват учителя Кънчо Кесариев , родом от Габрово и ученика Ради Колесов,от Ямбол,търговеца Пандели Кисимов и др. в Лясковец ръководител е учителя Никола Козлев и х.Тодор х.Атанасов с привлечени около 200 души,в Трявна съратник е Петко Р.Славейков и чорбаджи Кънчо Генков, в Габрово в подготовката участват заможните първенци Христо Дюстабанов /синът му Цанко става един от главните организатори на Априлското въстание през 1876 г./, Илия Виденлиев, Иван Калпазанов, както и останалите до край верни на делото Петър Паскалев , Христо Цвъркалев. Въстанически групи са формирани в Елена, в Беброво Станчо Карагьозов подготвя местна чета, комитети са изградени в села и махали в региона.Опита за въстание през лятото на 1856 год. е венеца на дългогодишната самопожертвователна революционна деиност на Никола Филиповски в името на свбодата на България. Крайната, граничеща с авантюризъм политическа стъпка,за привличане на вниманието на световната общественост за решаване на Българския въпрос, породена от надеждите за освобождение с избухването на Кримската война, осъществена след нейното приключване и след обявяването на местните чорбаджи против въстанието е един от най- впечатляващите актове на жертвоготовност за родината. Това личи и в словото, което Капитана държи пред множеството в Нава махала - Габровско: -“ Свободата без жертви не може. Може и да не сполучим, но ще посеем поне семето, от което ще изникне чистата свобода.”
Тръгнал с малкото съзаклятници, останали верни до край на делото, на 29 юли 1856 год от Петропавловския манастир, Дядо Никола увлича след себе си над 40 въстаника въоръжени с огнестрелно оръжие и стотина с брадви и ножове. Предателството на местните чорбаджии, изпращането срещу четата на българи от Габрово и габровските колиби, изолират въстаниците и принизяват целта им, стараят се да омаловажат случилото се като “чапкънска работа” и да потулят всичко пред властите за да запазят превилигированото си обществено положение. Краткото сражение дадено над Габрово на 01 август разколебава част от участниците. Капитана останал сам търси подслон към Трявна, където в махала Дончевци е предаден и убит на 02 август 1856 год. Остават пророческите думи при отеглянето на Никола Филиповски: “Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана”, и тази камбана бе чута след 20 години , когато през април 1876 год. множество патриоти положиха живота си по подобие на Капитан дядо Никола за да извикат свободата на родината.
Капитан дядо Никола Филиповски – Панталонджията остава в спомените на търновци в зрялата си възраст над 50 год. като добре сложен, среден на ръст, леко пълен, плещест, с черна коса и дълги мустаци засукани нагоре, пъргав с леко и напето ходене, с пълно лице, бяло - червендалесто, със сини очи и ясен поглед , винаги чист и спретнат , решителен с пъргав и буден ум, природно интелигентен , въпреки липсата му на образование, завладяващ и увличащ събеседниците си, останал като пример за последващото поколение будни българи продължили борбата за освобождение на България.


Хроника на въстанието на Капитан дядо Никола

Въстанието е определено да избухне на 15 август 1856 год. но поради опасност от провал въстаниците се събират по-рано.
28. юли 1856год. в гората край монастира “Св.Петър и Павел” над гр. Лясковец излизат:
1. Капитан дядо Никола , организатор и войвода ,облечен в капитанска, руска униформа, на кон
2.Ради Иванов Колесов – от гр. Ямбол,учител в Търново, писар на четата,
3.Йорго/Георги/ Н.Бояджиев , от Лясковец ,бояджия и търговец, знаменосец на четата,
4.Свещеник Стоян Брусев – 42 годишен, от Лясковец, свещеник в четата,
5.Иван Търновски , от Търново
6.Семко Суровичков, от Търново
7.Иван Николов Слабаков -31 год., от Лясковец, земеделец,
8.Илия Пеев, от Лясковец, заловен при сражението , съсечен в Търново
9.Йорго /Георги/ Х.Николов , от Лясковец, занаятчия
10.Никола Цанев Шукилов , от Лясковец, земеделец
11.Петър Д.Манолов , от Лясковец
12.Стоян Н. Мръцмустаков от Самоводене, преселник в Лясковец, цигулар
13.Христо Иванов Топалов, от Лясковец, земеделец
Капитан Никола моли организатора за Лясковец , учителя Никола Козлев да проводи поне 50 въстаника но с изненада научава, че бившия съзаклятник , чорбаджията х.Тодор х.Атанасов е поставил кордон край града и не разрешава излизането на въстаници.
29.07.1856год.- Рано сутринта четата потегля на юг към Стара планина.
Писарят Ради Колесов съставя списък на четата, наброяваща 13 души. Войводата и писаря са на коне.С развято знаме, представляващо правоъгълник, съшито предварително от войводата от бял, син и червен плат с голям черен кръст в средата и с бърз марш ,четата преминава край селата Драгижево, Церова кория и р.Веселина ,заобикаля Капиновския монастир и излиза на юг към Хърваловци, отклонява се на изток до Йовковци, където се присъединяват Стоян Камбуров, 31 год. преселник от Ямболско, ханджия в махалата с още 4-5 еленски колибари/пъдари, вардачи в района/. Четата продължава на запад над Средни колиби, край днешното с.Вонеща вода и вечерта достига и нощува в Дръндарските воденици, източно от с.Белица.
30.07.1856г. С четата тръгва на запад към Трявна сина на воденичаря, Никола Трифонов Атанасов. Югоизточно от града от колиби Милевци се присъединява въоръжен и Бойчо Петров. Тревненските чорбаджии осуетяват включването на повече въстаници от града, като отсъствието на П.Р.Славейков спомага осъществяването на намеренията им.Четата обикаля Трявна от юг и минава през горната извън градска махала, ”Тепавиците” от където се присъединява Маньо Цонев, въоръжен и на кон. Следобед четата влиза в с.Енчевци, като знаменосеца забива знамето на площада. Надвечер четниците се отеглят към билната поляна над колиби Котовци, където и нощуват.
31.07.1856г. сутринта четата наброяваща над 22 души, трима на коне, всички въоръжени с пушки, пищови и ножове, се спускат през Немски дол и влизат тържествено с развято знаме в Нова махала. Съзаклятниците, учителят Иван Чомаков и ножарите Райко Николов , и Кольо Тодоров вдигат цялото село да посрещне тържествено четата. Организира се обща трапеза с участието на цялото село.Учениците организирани от учителя си поздравяват въстаниците с песни, а Капитан Никола им дарява 2 рубли, като заръчва на свещеника на селото, поп Пенчо Йонев да отслужи литургия за покойния цар Николай І. Силно впечатление прави униформата на войводата и красноречието му при тържественото слово с което внася респект и увлича местното население. Към четата се присъединяват още десетина въстаници, всичките ножари от Нова махала. През колиби Чаркове, Бойчета, Червена локва въстаниците превалят към Соколския монастир, където се разполагат в двора и отпочиват. След завръщането на игумена на монастира , Йосиф Соколски е осветено знамето, вечерят и за да не навредят на монастира се връщат към ливадите на превала между колиби Чаркове и Нова махала в местността “Гаревското”/”Пищовите”/ където нощуват. През този трети ден от въстанието местните колибари посрещат въодушевено четата, според някой съвременици тя достига до 40 въоръжени с пушки и пищови и стотина с брадви и ножове въстаници.
Същият ден се организира и съпротивата срещу въстаниците за подтискане на бунта, инициативата отново е от страна на местните чорбаджии подпомогнати вече и от Търновския гръцки владика, които предприемат мерки да дезинформират местното население или да го организират и настроят срещу въстаниците, като пускат слух че четата е от арнаути-разбойници, искащи да запалят и ограбят града или че Никола Филиповски е изпратен от власта да провери лоялността на българското население към султана. Власта също взема мерки като изпраща към Габрово заптии и башибозук със заплахата , че ако не се справят с четата местните първенци , то те ще разгромят града.
01.08.1856г. рано сутринта габровския бюлюкбашия с дестина заптиета, придружен от местните чорбаджии, част от тях бивши съзаклятници, вдигат потеря от местното население да търсят четата. Въстаниците са открити по високото било в посока на Ниския предел. Нарочно изпратен селянин предава на войводата, че габровските чорбаджии го викат в Габрово да направят общо прошение до султана. Капитан Никола неподозиращ измамата изпраща писара
на четата Ради Калесов да запознае чорбаджиите с предварително подготвеното възвание, който пристигайки в Габрово веднага е арестуван и затворен но успява да унищожи списъка на въстаниците. Усъмнявайки се в намеренията на чорбаджиите Капитан Никола повежда четата към билото на планината. В местността “Златева бахчия” въоръжената потеря от местното население и заптии им препречва пътя. Лошо въоръжените въстаници присъединили се в последния ден постепенно се разпръскват. Бюлюкбашията виждайки малобройния състав на четата предлага въстаниците да слязат в Габрово за да преговарят. Капитан Никола оценявайки ситуацията приема като поставя условие заптиетата да вървят напред а те да ги следват. В село Недялковци/ днес част от Шумели/ Капитана опитва безуспешно да се срешне с чорбаджиите. По поречието на Янтра се проточва невиждана процесия, водена от заптиите, след които крачат въстаниците с развято знаме пеейки юнашки и хайдушки песни, следвани от местните селяни и чорбаджии. В ранния следобед шествието пристига в горния край на Габрово, минават гърбавия мост “Шипка” и се установяват в местността “Михалевото”/ днес стадион Хр.Ботев/ Целия район се изпълва с народ. Капитан Никола води преговори с Йонко Дечков, Лазар Видинлиев и Петър Паскалев, като последния верен на делото предупреждава войводата за провала и предателството на чорбаджиите. Надвечер Капитан дядо Никола се обръща към събралото се множество :”Запомнете дядо си Никола Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана!” и изненадващо повежда четата си към Балкана. Заптиите се опитват да спрат с огън въстаниците, на което те отговарят. В престрелката са убити няколко заптии, ранени са знаменосецът на четата Йорго Бояджиев и Стоян Мръцмустаков , които по-късно погиват. В последствие е заловен и Илия Пеев , отведен и съсечен в Търново. Четата се разпилява. Капитан Никола яхнал коня си се изтегля към местността “Тепавиците” но конят му е ранен и той го изоставя. През колиби Пройновци, Стойковци, Пайнавелското кладенче, Хаджиикиното, Рачковите урници и Боженския кръст се озовава на горния край на с. Жълтеш, като достига колиби Драганчетата, където замръква. Намира подслон при Петко Рачев –Бумбала където нощува изпълнен с тревоги и покруса от неуспеха на въстанието.
02.08.1856год. Сутринта Капитан Никола воден от Петко Бумбала поемат към Трявна. През “Бабини Пенини вишни” и “Бабката “ достигат “Сечен камък”, където се разделят. Войводата се спуща към виждащите се в ниското колиби Дончевци, където се установява при съзаклятника Дончо Стоянов -Казака. Дончо изпраща жена си до Трявна за най-необходимите неща и да дири връзка със съзаклятници. Среща се с Георги Радков , който взема всичко необходомо и го доставя на войводата. Междувременно предателството и страхът от провал в Трявна кара местните чорбаджии Кънчо Генков и Белчо Цанев, подочули къде е войводата да го предадат и да искат от местния чауш да донесе главата му. Потерята водена от Исин чауш бързо стига Дончевци в рания следобед, и обикаля двора в който спи нищо не подозиращия Капитан Никола. Със първия залп войводата е убит. Изпълнявайки заръката, заптиите отрязват главата и я отнасят на кмета в Трявна, който ги наругава, че не са заловили жив Капитана. Тялото на Никола Филиповски е погребано по християнски обичай в колиби Дончевци. Завършва живота на един голям патриот, професионален революционер, апостол на българската свобода, по който път след дестина години ще тръгне Апостола Левски. Един светъл лъч от първите зари на българската национална революция угасва за да изгрее чрез спомена за това велико дело в съзнанието на следващите поколения.
Евгени КоевВ.Търново

Повдигнал ми са й, Капитан Никола
/народна песен/

Повдигнал ми са й, Капитан Никола
Капитан Никола, мамо, капитанско чедо,
Аскер да събира, мамо, все отбор юнаци,
все отбор юнаци, мамо с пушки и маждраци.
След него се пишат млади търновчени,
млади търновчени,сербез лясковчани
сербез лясковчани, джамбаз ряховчани,
джамбаз ряховчани, луди еленчени,
луди еленчени, голи дряновчени,
голи дряновчени, фудул тревненчени,
фудул тревненчени, хайдут габровчани.
Че си ги повежда, в планина габровска,
в планина габровска, във сред манастира
байрак си тактиса, Капитан Никола,
каракол курдиса на четери страни.
Под байрака седи Капитан Никола,
ракия напива и мезе похапва.
Отгде го зачули габровски заптии,
че са се стегнали с пушки и пищови,
и на път трънали, за към манастиря.
Ето че ги посреща Капитан Никола,
па се виком той провикна към турци-заптии,
-Що дойдохте, мръсна вяра, кучета гнуснави,
вълци ли сме ние или христиени,
кои права нямат, а търсят права си!
Па си дигна пушка, пушка гарабиня,
па замери сред читаци и гръмна отгоре,
Един гърмеж гръмна, две чалми паднаха
и към своите другари, капитан Никола,
обърна се и им рече:- Гърмете момчета!
Били са се, що се били, горе над Габрово,
че се пръснаха момчета на дядо Никола,
сам остана саменичък Капитан Никола,
че се дръпна из боаза, към Трявна опъти.
Стигнал ми е на Дончовци, близичко до Трявна,
кундисал е Капитан Никола, във малка градина,
че изпраща човек в Трявна, човек да обади
на тревненски чорбаджии, негови ятаци:
Кънчо, Генко, дядо Чушко и чорбаджи Велчо,
да му пратят върла сливова ракия,
да му пратят тютюн ески захарлийски.
Тревненските чорбаджии хабер му изпращат,
Георги Радков му занася тютюн и ракия.
От конака в Трявна сеймени изпращат,
три сеймени грозни, с пушки бойлии.
че са го в градинка турци заградили
И тук са го мила мамо, пустодан убили.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка