На тази дата през 1279 г. войските на цар Ивайло разбива 10000-на византийска армия

Pan.bg 17 юли 2016 | 09:12 views (1944) commentaries(1)
img http://focus-news.net

1279 г.
Войските на цар Ивайло разбиват в Котленския проход изпратената от император Михаил VІІІ Палеолог 10 000-на армия, начело с пълководеца Мурин, която трябва да стабилизира властта на Иван Асен ІІІ в Търново.
Разширяването на въстанието на Ивайло през лятото на 1279 г., освобождаването на големи области от византийски завоевания и надвисналата над Търновград заплаха принуждават император Михаил VIII Палеолог да изпрати срещу въстаническата армия 10-хилядна армия начело със стратега Мурин. Тя се разполага под стените на крепостта Диавена, доминираща Котленския проход. Разчитайки на изненада, Ивайло подхожда с войските си от север и скрито ги разполага около византийския лагер. Атакувайки ромеите, той успява да ги разгроми напълно.
Ивайло (Бърдоква, Лахана) е водач на селско антифеодално въстание в България. Биографичните данни за него са оскъдни. Знае се, че той е селянин от Североизточна България. Като се възползва от сложната политическа ситуация набезите на татарите, слабата царска власт и феодалните междуособици, Ивайло организира селяните за бунт. През пролетта на 1277 г. образува първата въстаническа дружина, която разбива татарите и ги прогонва отвъд Дунав. През есента на същата година войската му се разраства и Ивайло я повежда към столицата Търново. В сражение с войската на Константин Асен (1257-1277 г.) царят е убит. Ивайло се жени за съпругата му Мария и е признат за цар. През лятото на 1278 г. отбива настъпващите от юг византийски войски, а през есента се насочва на север срещу нахлуващите татарски дружини. В продължение на 3 месеца войските му са обсадени в Дръстър (Силистра) от татарите. Там Ивайло научава за извършения в Търново преврат, в резултат на който на престола е поставен Иван Асен III. След разгрома на татарите се насочва с войските си към Търново. През лятото на 1279 г. разбива византийските армии в старопланинските проходи. През 1280 г. Ивайло е разгромен от обединените сили на болярите. Търси съюзничество при татарите. Убит е по време на пир по нареждане на хан Ногай.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Fishbed 17 юли 2016, 09:18
     
    0
     
    0

    http://focus-news.net

    813 г.
    История Българската войска обсажда Константинопол. В хода на масираното настъпление в Тракия хан Крум поверява обсадата на Одрин на своя брат и продължава военния марш към византийската столица. Огромна българска армия обгражда града от Влахерните до Златните врата. От крепостните стени уплашените жители на Константинопол наблюдават ритуалните жертвоприношения, които българският владетел извършва в качеството си на върховен жрец на бог Тангра. По време на започналите преговори ромеите устройват засада и правят опит да убият българския владетел. Разярен от това, хан Крум нарежда да бъдат опожарени и разграбени околностите на Константинопол.
    Хан Крум управлява в годините между 803-814 г. Той е считан за родоначалник на нова ханска династия и голям пълководец. Първоначално води политика на мир с Византия и насочва своето внимание към северозападните граници на българската държава, които са застрашени от франките. През 805 г. се възползва от тяхната победа над аварите и успява да включи в пределите на България източната част от държавата им. Разширяването на българските владения на запад предизвиква сериозно безпокойство в Цариград и през 807 г. император Никифор I Геник предприема поход, като стига с войските си до Одрин. Като се възползва от нарушаването на добросъседските отношения, хан Крум на свой ред потегля на юг. През 808 г. се насочва по долината на р. Струма и разгромява посрещналите го там византийски войски, а през 809 г. превзема Сердика (днес София). Обезпокоен от неговите успехи, през 811 г. византийският император нахлува в пределите на България с голяма войска. Като отхвърля предложения му от хан Крум мир, Никифор I Геник преминава старопланинските проходи и стигна до столицата Плиска. След като взима със себе си съкровищата на българския владетел, я опожарява и потегля назад. По пътя неговите войници ограбват и опустошават българските земи. Хан Крум успява да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Той посреща византийския император при Върбишкия проход. В сражението на 26 юли 811 г. византийските войски са напълно разбити, загива и Никифор I Геник заедно със своите военачалници. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, отново по заповед на хан Крум, черепът на императора е обкован със сребро. От него хан Крум пие в чест на своята победа. През следващата година българският хан предприема нови действия против Византия. Тъй като не разполага с достатъчно сили, за да я разгроми окончателно, той предлага мир на новия византийски император Михаил I Рангаве. От Цариград следва отказ. Византийският владетел потегля на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, неговите войски претърпяват поражение (22 юни 813 г.). След тази победа българският владетел стига безпрепятствено до Цариград. Той отново предлага на византийския император мир. Но след като разбира намерението на византийците да го ликвидират, се оттегля и започва да се готви за окончателното завладяване на византийската столица. По време на тази усилена подготовка внезапно умира.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка