Следи на първите носители на цивилизацията в Европа бяха разкрити от археолозите при разкопки в столичния квартал "Слатина". Необичайно голяма къща от времето на неолита изненадва със сложна конструкция и странни ритуали отпреди 8 хиляди години. Прахората, преселили се по земите ни от средна Азия, са и първите земеделци и животновъди в Европа.„Опожарявали са къщите си. Домът за прачовеците носи душа и само чрез огъня тя може да се освободи. Намерихме доста късове от стопена глина при над 1200 градуса, което може да се получи само при внасяне на голямо количество дървен материал и при осигуряване на тяга”, поясни проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки.

Странният огнен ритуал от неолита е спекъл глината и затова днес учените могат да разчетат тяхната култура, необичайни вярвания и технически умения от преди 8 хиляди години, предаде БНТ. Когато тук явно са строили огромни къщи като разкритата току що - три стаи в 150 квадрата. При това с дъговидни стени.

„За първи път срещам такова нещо и никъде в литературата няма такова нещо описано. След известни разсъждения се оказва, че те са успоредни на оста на рова, който е съществувал тука. Древните ограждали селището си с магичен ров, част от мирогледа им. Но са се разрастнали и се наложило да направят нов магичен кръг. Къщата е построена върху стария. А множеството делви със зърно подсказват, че са се радвали на богата реколта, запазена и до днес”, поясни проф. Васил Николов.

„Ето го опожареното зърно, овъгленото зърно. Има и леща, има и ечемик, лимец, разбира се, е основното зърно. Това е най-вероятно е някаква жертва при опожаряването. Оставили са делвите със зърно, но са си изнесли хромеловите камъни за мелене на брашно. Преди да подпалят къщата, са си взели и характерната бяла рисувана керамика, но пък са принесли в жертва всичките си брадви и секири”, заяви професорът.

Селището им е било поне 300 декара. Но учените, за сега имат само две къщи на първите откриватели на земеделието, заради което се наложило да напуснат родните си земи в предна Азия.

„Засушава се климата и тръгват към Мала Азия, от Мала Азия също климата се променя и тръгват към Балканите. И Балканите са първата зона на Европа, която приема това велико откритие и българските земи са в центъра именно на тази зона. А място тук оказва се е избирано не толкова заради плодородната земя и вода. Прехранвайки се от земеделие, най-ценното за древните започва да става солта”, каза проф. Васил Николов. .blitz.bg