Военният музей е пресечна точка на миналото, настоящето и бъдещето

Pan.bg 27 юни 2016 | 14:46 views (1748) commentaries(1)
img
Спирдон Спирдонов

На 4 юли Националният военноисторически музей (НВИМ) навършва 100 години. По този повод разговоряхме с неговия директор доц. д-р Соня Пенкова. На следващия ден вратите на музея ще бъдат отворени и ще покажем експонати уникати, казва тя.


Г-жо Пенкова, как ще отбележите 100-годишнината на Националния военноисторически музей?

„Първите 100” сме нарекли изложбата по този случай. Разбира се, в очакване на следващите много пъти по 100. Тя залага на два основни акцента. Първият е нашата почит към всички онези, благодарение на които музеят съществува. Това са нашите дарители. Като се започне от основния дарител на музея – военното министерство, както и да се е наричало то през годините, всички структури на министерството и армията, благодарение на чиято подкрепа НВИМ има днешния си облик. За нас са важни всички дарители, без значение дали са големи или малки. Втората линия на тази изложба ще бъде любопитно отваряне на една от по-скритите страни на музея. Ще се опитаме да покажем нещо от мястото, т.е. от фондохранилището, където е всичко онова, което не е в експозиция.

Ще покажете ли нещо уникално?

Посетителите ще могат да видят културни ценности, както от познати, така и от непознати колекции. Ще покажем в рамките на един ден – 5 юли, изключително редки експонати уникати. Това са жезлите на цар Борис III и държавния печат на Княжество България, нетипични за нас, невоенни, но много интересни артефакти – бижута, които са изключително ценни, предмети на бита и други неизвестни, но твърде любопитни експонати. За това музеят отваря врати на 5 юли от 10 ч. сутринта до 10 ч. вечерта. А за всички от Българската армия и Министерството на отбраната и техните семейства музеят ще работи безплатно през целия юли. Това е нашата почит към институцията. Разбира се, имаме богата програма, която ще продължи до края на годината. Събитията, посветени на годишнината започнаха още от началото на тази година. Ще имаме още една голяма изложба.

Ще излезете ли в чужбина?

Да, с две много интересни изложби. Едната е в Кремона, Италия през септември. Тя е посветена на армиите през Първата световна война. Участват сродни музеи от Австрия, Германия, Италия, Турция и САЩ. Другата е във Варшава, която е на същата тематика.

На 4 юли музеят навършва 100 години. Това ли е обаче началото?

Да, музеят е създаден в разгара на Първата световна война. Има обаче дълга предистория четвърт век назад във времето. Вероятно много от сложилите се исторически събития преди това, както и обстоятелства, свързани с личностите в българската военна история, са една от причините музеят да не се създаде по-рано. И Министерството на войната, като че ли доста късно осъзнава ползите от това да има свой музей. Важно е обаче да се знае, че нашият музей възниква като третата общонародна музейна институция в страната след археологическия и етнографския. Той е и първата общонационална музейна експозиция и така остава до края на 70-те годни, т.е. до появата на Националния исторически музей.

Днешният адрес на музея не е първият?

В тези 100 години нашият музей има нерадостната съдба да се намира на много адреси. Не знаем дали и този ще бъде последен, но се надяваме да бъде такъв. В началото фондовете му са разположени в една частна къща на д-р Горанов, реквизирана от военното министерство. Тя се е намирала на ъгъла на бул. „Дондуков” и ул. „Раковски”. След това започва борбата за изграждане на собствена сграда, която е била в Градската градина, недалече от двореца. Войната обаче слага край на строителството. В цялата тази задача за изграждане на сграда на музея влагат творчески усилия и енергия всички големи имена от художествения елит на България. Много от тези хора са военни художници. Ньойският договор слага край и на илюзиите музеят да има собствена сграда. Отново се използват няколко частни помещения. В една стая на военното училище също битува доста дълго време.

Кога идва доброто време?

В началото на 30-те години. Тогава се решава музеят да отвори експозиция в Софийското офицерско събрание. Това е днешната къща на ул. „Московска” 15. (Ресторант „Къщата с часовника”) Там музеят отваря врати в края на 1937 г. и остава там до 1951 г. Това е било любимо място на старите софиянци. Следват дълги години на бул „Скобелев”. На днешния си адрес – ул. „Черковна” 92, се премества през 2000 г. Във всичките тези години музеят бавно и сигурно увеличава своя фонд. Когато отваря врати на на ул. „Московска” в неговия фонд има около 28 хиляди експоната, а в експозицията – около 2 хиляди, то днес има около милион експоната и почти 28 хиляди в експозицията си, които са достъпни всеки ден на широката публика.

Какво характеризира днес НВИМ?

От една страна ние имаме най-голямата вътрешна и външна експозиция в страната. От друга, това са многобройните инициативи, насочени, както към структурите на Министерството на отбраната и Българската армия, така и към широката публика. В голяма степен сме обърнати към децата и учащите си. В последните години и към най-малките, които все още не са обхванати от училищното образование. За наша радост образователните ни програми са търсени и много посещавани. Те подпомагат учебните програми, но са свързани и с чисто военния профил на нашия музей. И през тази година Денят на бащата, например, събра хиляди деца и родители. Искаме децата не само да разберат нашата история, но и да ги научим на това, че конфликтите могат да бъдат преодолявани и без война. Това е основната идея на детския ни музей.

Очевидно, музеят има принос към образованието на подрастващите, особено в историята?

Каквито и учебници да се пишат, войните са дадена като низ от факти или няколко дати. Децата не се учат на историческо мислене, не разбират логическите връзки за случващите се войни в историята на България. Нашата роля е точно това да им разкрием. Смятам, че и деца, и учители, и родители разбират ползата от това, което се случва при нас.

Като че ли НВИМ е своеобразна образователна институции за хората от различни възрасти и професии?

Да, бих добавила, че са много и успехите на музея в представянето на културното наследство с военен профил. Във връзка с това всяка година организираме около 15 изложби в страната и чужбина. Освен представяне на военната история, те създават възможност и за дебатиране на различни въпроси в тази област. Целта ни е да намерим пресечната точка на миналото и настоящето, за да разберем какви сме, защо печелим толкова битки, но нито една война, защо в миналото много често се е казвало, че граничим със себе си, но това по никакъв начин не ни е помогнало. Сериозна е и научно-изследователската ни дейност, чийто плод са много монографии и други научни публикации, участие в редица научни конференции, както в страната, така и в чужбина, както в областта на музеологията, така и на военната история.

Ще поканите ли на празника старите музейни работници?

Разбира се, всички, които са в състояние. Дори за тези, които имат проблеми с придвижването, ще изпратим кола. Те знаят, подготвили са се с поздравления, измислили са стихотворения. Живеят от доста време с този юбилей. Дори питат с какво могат да бъдат полезни. Често идват при нас. Те са и нещо като обществен коректив, което, разбира се, само ни помага.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Йово 27 юни 2016, 15:02
     
    0
     
    0

    Сонче, я кажи кой открадна знамето на Принц Ойген от витрината?
    Сонче, я кажи как изгни полуверижния влекач и даже сега го скрихте?
    Сонче, я кажи как изгорихте Лаз-а?

    Гнусна патица!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка