Полковникът от запаса Тодор Груев:95-и полк бе моят живот

Pan.bg 13 юни 2016 | 10:26 views (2028) commentaries(0)
img АВТОР ЦОНЧО ДРАГАНСКИ
БА


Полковникът от запаса Тодор Груев е роден през 1927 г. Завършил е НВУ „Васил Левски“ в София през 1949 г. и Военнотехническа академия през 1953 г. Служи в 95-и свързочен полк като взводен, ротен и батальонен командир. От 1954 г. е на различни длъжности в свързочния отдел на 2-ра армия, а негов началник е от 1967 г. до 1977 г. С помощта на съавтори полковникът от запаса издаде книгата „Свързочни войски във 2-ра армия – 1945-2005 г.“ Преди дни се състоя теоретична конференция за историята и развитието на формированията в Пловдивския гарнизон. Полковникът от запаса Тодор Груев представи резюме на доклада си за 95-и свързочен полк, който беше закрит на 1 юни 2008 г.

– Господин полковник, какво Ви накара да се върнете отново към историята на 95-и свързочен полк?

– Предизвика ме обстоятелството, че 95-и свързочен полк, преди това – 2-ри армейски свързочен полк, бе едно елитно формирование и аз съм дълбоко свързан с него. Може да се каже, че този полк, който осигуряваше свръзката за управление на войските на 2-ра армия, бе моят живот като офицер. Със закриването на формированието не остана следа и от музея в него. И това ме накара отново да се върна на историята на полка. Преди години издадох „Свързочни войски във 2-ра армия – 1945-2005 г.“ и от тази книга сега прилагам основното – събитията от създаването на полка до ликвидирането му. Сега правя известни допълнения. Новото е също, че се спирам на самото създаване на свързочните войски.
– Как издирихте всички тези факти?
– Ползвах различни документи, но преди всичко, в главата ми е цялата история на полка от 1943 г. до ликвидирането му. Служих в него дълги години – като взводен, ротен и батальонен командир. След това бях в Свързочния отдел на 2-ра армия и в моите задължения влизаше цялото развитие на полка във връзка с новата техника, обучението на личния състав, ръководство и организацията на свръзките по време на ученията. Минал съм през всички длъжности на този отдел, а десет години бях и началник свръзки на 2-ра армия.
– Ще издадете ли труда си в отделна книга?
– Такъв ми е замисълът. Но ако се издаде обща книга за формированията в Пловдивския гарнизон, трудът ми ще бъде включен в нея

Фрагменти от историята.SVURZOCHNI-1

С министерска заповед № 460 от 30 ноември 1943 г. се заповядва към 2-ра армия да се сформира 2-ри армейски свързочен полк в състав от две дружини. Но реално това се случва на 15 декември 1943 г. Първата дружина е предназначена да осигурява свръзката за управление на войските на армията, а втората е за сформиране при мобилизация свързочни роти към подчинените съединения.
Полкът участва в Нишката и Косовската операция по време на Втората световна война. Личният състав проявява висок дух и чувство за отговорност. На свързочниците от линейно-строителните подразделения често се налага да работят под въздействието на противника, а понякога и да отстояват овладения от противника рубеж. Такъв е примерът с действията на подпоручик Никола Стефанов Бардов – началник на свързочна група. При контраатака на противника той разбира, че, ако отстъпи, ще остане без свързочни средства и решава да организира отбраната на място. Води бой в продължение на три часа, поемайки командването на свързочниците и пехотинците, намиращи се в момента в района. И отбива контраатакуващия противник, нанасяйки му значителни загуби. Впоследствие е награден с орден “За храброст“.
След завършване на Косовската операция (30 ноември 1944 г.) реално от 27 ноември 1944 г. започва изтеглянето на 2-ра армия към мирновременните гарнизони. 2-ри армейски свързочен полк остава в района на Прокупле до изтеглянето на основните сили на армията, осигурявайки радиосвръзка с изтеглящите се щабове на съединенията до тяхното прибиране в съответните им гарнизони. След което по ешелонно с влак и с моторни средства се прибира в Пловдив в района на „Гладно поле“. От 1947 г. полкът се премества на ново място в квартал „Съдийски“.
При следвоенното развитие през ноември 1953 г. полкът е бил редуциран в батальон. И през следващата година е отново развърнат, като 95-и армейски свързочен полк. Постепенно са подобрявани условията на бита, учебно-материалната база, съхранението на техниката. Усъвършенствана е бойната и мобилизационната подготовка. Изградена е нова мобилна база с гаражни клетки за повече от 240 машини и складови помещения. Почти няма учение, в което полкът да не участва. Помнят се най-големите – „Родопи“ през 1967 г., „Щит-82“, „Зима-84“, поредицата „Гранит“, „Балкан“, „Родина“, „Тунджа“ и „Марица“. Незабравими са и някои от по-малките учения, многобройните свързочни тренировки и полевите лагери.
От 21 септември 1984 г. до 21 септември 1989 г. командир на 95-и армейски свързочен полк е полковник Димитър Михов. По това време окончателно е завършена мобилизационната база край с. Мулдава. През 1985 г . е проведен мобилизационен сбор на полка с участие в стратегическото учение „Гранит“ и фронтовото командно-щабно учение „Балкан-85“.
Пристигат на въоръжение апаратни П-246 и радиостанции Р-161 „Екватор“ (радиостанции за т.нар. адаптивна свръзка).
24 офицери и 23 сержанти покриват нормите за „майстор“.
На 24 май 1987 г. е открита за пръв път космическа свръзка с радиостанции Р 440. Полкът участва в ученията „Родина-86“, ”Тунджа-87“, „Марица-88“ и „Съюз-89“.
През 1989 г. полкът е съкратен до батальон. От 80 офицери остават 20, от 140 сержанти – 20, от 520 войници – 100. Три години по-късно батальонът пак става полк. През 1998 г. щатът му отново е свит до батальон. От 14 юни 2002 г. свързочният батальон в Пловдив преминава по нов щат и пак е полк. На 1 юни 2008 г. приключва историята на 95-и свързочен полк. Така на последния командир полковник Цветан Рашков се падат последните задължения да сдаде знамето в Националния исторически музей.SVURZOCHNI-2

Началото на Свързочните войски

Началото на българските свързочни войски е поставено с обявената заповед по управлението на инженерните части в земската войска № 12 от 1 октомври 1878 г. Параграф 4 на заповедта разпорежда сформирането на учебно-сапьорна рота, в която един от взводовете е телеграфен. Със заповед № 63 от 4 юни 1885 г. по военното ведомство е сформирано първото бойно свързочно подразделение – телеграфна рота с личен състав 80 души за мирно и 200 души за военно време.
На 30 декември 1908 г. е сформирана първата телеграфна дружина с три телеграфни роти. От 1 януари 1912 г. към дружината е създадено първото радио-телеграфно отделение. По време на Балканската и Първата световна войни свързочните войски имат на въоръжение: телеграфни апарати „Морз“, „Манс“ и „Цайс“; телефонни апарати и номератори „Бойо“, „Сименс-Халске“ и „Ериксон“; полеви кабел и постоянни въздушни Т.Т линии; возими и товарни радиостанции „Пилзен“ и „Телефункен“. Съгласно Ньойския договор след края на Първата световна война телеграфните формирования в българската войска са почти ликвидирани.
Първото отделяне на свързочните войски от инженерните е от 2 март 1938 г. и е продължило до 12 февруари 1942 г.
От тази дата до ноември 1943 г. свързочни войски отново са в състава на инженерни войски. От 30 ноември 1943 г. се осъществява второто и окончателно отделяне.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка