Проф. Пламен Павлов: Александър Стамболийски е може би една от най-противоречивите личности в новата история на България

Pan.bg 10 юни 2016 | 09:01 views (1877) commentaries(0)
img
Агенция „Фокус”

Проф. Пламен Павлов, историк и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, в интервю за Агенция „Фокус” по повод Деветоюнския преврат и убийството на Александър Стамболийски.

Фокус:Проф. Павлов, на 9 срещу 10 юни е извършен Деветоюнския преврат, в резултат на който е убит тогавашният министър-председател Александър Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко. Какво място заема фигурата му в българската политика и какво довежда до неговото убийство?
Пламен Павлов:Александър Стамболийски е може би една от най-противоречивите личности в новата история на България. Това е един човек с несъмнени качества, народен трибун, водач, един умерен популист в много отношения. Човек, който е смел, прави реформи без особени колебания. Много ловък е в политиката на своята собствена партия БЗНС, която е съставена от доста противоречиви слоеве. Тя съвсем не е еднородна, както се мисли обикновено. Така че той заема едно много предно място в новата история на България, но за една такава личност оценката трябва да бъде много внимателна, тъй като превъзнасянето му като един от най-великите българи на всички времена несъмнено не отговаря на истината. От друга страна пък и принизяването му и превръщането му в един диктатор и в едва ли не национален предател, също би трябвало да бъде малко по-внимателно произнасяно.

Фокус:Какво довежда до неговото сваляне?
Пламен Павлов: БЗНС до голяма степен е необичайна партия на фона на другите в България. Такива партии се раждат и в други европейски държави - и на Балканите, и в други страни. Самата история на БЗНС е изпълнена с противоречия, тя възниква като една партия, която стои в ляво от центъра, но в нея все пак има и десни крила, да речем Димитър Драгиев БЗНС „Стара Загора”. Самият път на БЗНС към властта е доста странен и противоречив и независимо, че селячеството е огромната маса от тогавашното българско население, идването на власт се дължи преди всичко на националната катастрофа с поражението ни в Първата световна война. За това поражение обаче без така открито може би да обвиняваме, да заклеймяваме Ал. Стамболийски, той все пак не е съвсем невинен. Той е от тези сили, които гравитират към Антантата. Още повече, че БЗНС има и много сериозни връзки със Сърбия, въобще с една по-особена линия в българската политика. Александър Стамболийски несъмнено се противопоставя на влизането на България в Първата световна война, но попада в затвора не толкова заради това, а заради така наречената Деклозиеровата афера, в който макар и не съвсем пряко е въвлечен и самият той. Това е един опит на Антантата, най-вече на френски банки и финансови интереси да изкупят българското жито и да предотвратят влизането на България във войната на страната на Централните сили. Тази афера обаче е разкрита от българската полиция и основните играчи в нея влизат в затвора. В затвора попада и Александър Стамболийски. След подбива при Добро поле той е освободен, има среща с видни политически фактори, включително с цар Фердинанд и заедно със своя съмишленик Райко Даскалов потеглят към фронта, за да убедят войниците да прекратят своя стихиен бунт, който е останал в нашата история като Войнишки метеж. Владайско въстание наричаха това събитие, наричат го и досега хората от Левицата и комунистическата историография. Превръщаха го в едно епохално събитие. Всъщност става дума за един метеж, който дестабилизира допълнително страната в една изключително тежка ситуация. Именно Райко Даскалов се оказва, че дърпа конците на цялата афера. Райко Даскалов и Александър Стамболийски вместо да изпълнят обещанието си и да убедят войниците да спрат метежа, те на практика го овладяват и обявяват Народна република. Самият Стамболийски е обявен за президент, Райко Даскалов за главнокомандващ. Както знаем Войнишкият метеж 1918 г. е потушен. За Стамболийски и Даскалов обаче преки последици няма, тъй като ситуацията е крайно объркана. Вече с избори Стамболийски идва на власт, но няма достатъчно мнозинство и прави коалиционно правителство. Вече през 1920 година той постига мнозинство с цената, разбира се, на касиране на избори и на груби нарушения. На практика изгражда един режим на селска диктатура. Сега разбира се привържениците на БЗНС, които не са никак малко в историята на България, такива има и днес, героизират ситуацията, превръщат Стамболийски в борец за социални реформи. Разбира се, той реформи прави и те са наложителни до голяма степен от самата ситуация. От друга страна обаче той налага и много широк режим, който наистина граничи с диктатура. Има посегателства върху българските генерали и офицери. Това много вълнуващо е описано в дневника на ген. Владимир Вазов. Има много груб популистки привкус неговото управление. Изобщо една тенденция, която може да се оценява изцяло като негативна. От друга страна част от тези реформи, оземляването, преразпределението на земята, въпреки че е левичарско за момента все пак има някакъв ефект донякъде позитивен. Тази груба намеса в икономиката като цяло не може да се оцени положително. Колкото и странно да изглежда едни от големите противници на БЗНС и на Стамболийски, а тя антипатията е взаимна са българските комунисти. След 9 септември разбира се, по силата на изградения режим тези противоречия бяха прикривани. Говореше се за някакъв работническо-селски съюз. Истината е, че на 9 юни, когато Стамболийски е свален, включително и комунистическите вестници са във възторг от това, че е станала тази промяна. Деветоюнският преврат води до така нареченото Деветоюнско въстание. То беше оценявано от нашата историография до 1989 г. като първото антифашистко въстание. В България по принцип фашизъм не може да се каже, че е имало някога.
Фокус:Какво довежда до така нареченото Юнско въстание и как е оценено то от съвременната историография?
Пламен Павлов:То е военен преврат. Извършен от Военния съюз, от такива класически фигури за преврата, като Кимон Георгиев, Дамян Велчев. Там участва разбира се, социалдемократът Димо Казасов. Разбира се, главната фигура е проф. Александър Цанков. Той е една много авторитетна фигура, ректор на СУ, специалист по политическа икономия, човек с доказани качества. Той пък е превърнат на свой ред по-късно от пропагандата в кръволога на България, в едва ли не олицетворение на фашизма в България. Всички тези елементи не отговарят на обективната картина. Фашистки елементи има в движението на самия Стамболийски по-скоро. Той създава така наречената Оранжева гвардия, т.е. той има паралелни формации, в които има въоръжени непартийни членове, които имат дори артилерия. Той прави много груби грешки по националния въпрос. Дипломацията му е под всякаква критика. Неговите участия в международните конференция са много неубедителни. На него му липсва нужната подготовка. Той се държи наистина понякога достатъчно смело и се опитва да щади достойнството, но от друга страна много често изпада в нелепи ситуации. Да речем контактува със Съветската делегация, което определено дразни Западните сили. Разчита на някаква помощ от Югославия, от най-големия враг на България. Така едно от най-възмутителните неща, които той договаря това е Нишката спогодба, в която на практика Македония е харизана и то по един брутален начин на Югославия. Той казва да си вземат тези македонци и се ангажира да спре четите на ВМРО. Стамболийски изобщо има много сложни отношения с тях, които ескалират по негова вина. Той е много нелоялен с ВМРО и това влияе на неговата съдба, и на гибелта, която е една злокобна страница в нашата история - това, че Александър Стамболийски е убит след издевателства, след поругаване на честта му и на неговото достойнство. Като цяло в обществото има доста сериозен консенсус и доста голяма недоволство от мерките, които предприема режима, защото това си е наистина един режим, дошъл по демократичен път. Външната политика това си е бъркане в раната - страната преживява трагедията на Ньойската катастрофа, а виждаме че Стамболийски действа най-малкото меко казано неадекватно. В някои отношения неговите действия могат да бъдат квалифицирани като измяна. Истината е, че Нишката спогодба не е ратифицирана от българското правителство и парламент, което показва, че самият Стамболийски е в общи линии български патриот. Освен това известна е историята как той счупил писалката, когато на него се пада тежката участ да подпише Ньойския договор. Има противоречиви коментари дали е счупил писалката, но несъмнено той подписва с огромна скръб и мъка, характерна за всеки българин. Този странен политик, този екзотичен представител на българския политически живот е един несъмнено талантлив човек с качества. Той си остава все пак и български патриот, но тези компромиси, които прави по Македонския въпрос са превъзприети крайно негативно от масата от българското общество и те не могат да бъдат простени, независимо, че той не ги довежда докрай и все пак се опитва нещо да прави.
Фокус:Какви реформи прави Александър Стамболийски и доколко защитава „общоселските интереси”?
Пламен Павлов:Интересна е неговата реформа с трудовата повинност. Тя освен, че малко в духа на по-късните комунистически действия се стреми да вкара цялото общество в някакви трудови форми на участие .Все пак тя е опит да се заобиколят тези изключително тежки клаузи на Ньойския договор по отношение на българската армия. Дори и Стамболийски, който няма като приоритет армията, все пак се опитва по всякакъв начин да съхрани и да заобиколи най-тежките клаузи на Ньойския договор и да подготви българската младеж и да създаде у нея способности за отбрана, за участие във бъдещата армия. Това е нещо, което сега не се прави. Ако тръгнем да правим паралели между нашето време и Стамболийски, ние можем да критикуваме Стамболийски, но в момента нашите политици са още за по-голяма критика. Армията на практика без Ньойския договор е оставена в много тежка ситуация. И сега се умува дали да се купуват изтребители. Несъмнено България днес е в много по-добра ситуация отколкото по времето на Стамболийски, а виждаме, че той макар и притиснат от тежките клаузи е търсил опити да подобри военната подготовка на младежите и въобще на широки слоеве от населението, да съхрани каквото може от армията, да търси някакви заобиколни пътища, за поддържане на една определена степен на способности за отбрана, така че даже и в това отношение може да се потърси положителен опит от това управление. Сега разбира се, неговото сваляне става с един класически военен преврат, но той показва колко на практика е слаба и въображаема неговата авторитарна власт. Той има елементи повлияни от италианския фашизъм, специално Оранжевата гвардия, и други опити за социално инженерство, но като цяло можем да кажем едно Бог да го прости на Александър Стамболийски. Все пак той е един политик, който е оставил трайни следи в българската история. Независимо от много критики, които можем да посочим по негов адрес, те на са му спестявани от неговите съвременници и то в много широк спектър от десница до левица. Въпреки всичко този човек има едно запазено място, достойно даже бих казал в нашата нова история. Аграрната реформа, която прави с опити да се дирижира селското стопанство като цяло може да се каже, че има известни основания, но тя си е груба намеса в социалната сфера. От друга страна не можем да не признаем, че в едно тежко следвоенно време подобни опити са оправдани и те са правени от други държави и други режими, които съвсем не са левоцентристки, какъвто е този на Александър Стамболийски. Той се опитва да осъществява и други намеси в икономиката, но като цяло неговото управление е твърде кратко. В рамките на тези около три години, в които той управлява, някакъв особен ефект глобален да се търси от тези реформи, не бих казал, че има основание. Те бяха твърде много хиперболизирани от историографията след 9 септември до 1989 г. , тъй като трябваше да бъде търсено най-лявото в БЗНС, независимо, че той има много сложни и най-често обтегнати отношения с комунистите. Въобще да се мотивира тази фиктивна коалиция БКП – БЗНС. Голяма част от тези негови стъпки все пак са един опит да се стабилизира държавата и това не може да не бъде признато. От друга страна той има както казах една линия на сближение със Съветска Русия. Разбира се, в това има известен резон, тъй като тя е победена страна. Знаем, че кемалистите в Турция също бяха съюзници със Съветска Русия. Даже от това имаха много голяма полза. У нас обаче не е точно така. У нас има огромна белогвардейска емиграция, Стамболийски допуска една мисия на Руския червен кръст, което на практика е една маскирана мисия на съветските тайни служби. По този начин се започва една обработка на обикновените войници, което пък води до негативната реакция на офицерите на генералитета, на интелигенцията, която е дошла в България. Тук той много често действа прибързано, импулсивно, без сериозен анализ, без сериозна преценка, играейки тази роля на човека от народа ,която ние сме запомнили най-вече с Тодор Живков. На практика в предходни времена тя е играна до голяма степен от Стамболийски. Той е човек образован, в никакъв случай не може да бъде подценяван, но популизмът му е извън всякаква мярка. Той понеже е съвместявал поста на премиер и министър на отбраната е имало случаи да вдига войниците под тревога посред нощ и да им държи речи против буржоазията. Знаете, неговата съсловна теория, която се опитва да търси някакъв паралелен на марксизма прочит на обществените отношения, който също е доста наивен, но от друга страна съдържа точно такива да не са фашистки, но сходни с фашистките идеи и постановки. Българската историография по принцип е дала своята обективна оценка за този период от българската история ,но според мен е наложително в съвременен план в обществен план да бъдат обсъдени и положителните и отрицателните страни от управлението Александър Стамболийски в най-новата ни история.
Фокус:След деветоюнския преврат през септември избухва Септемврийското въстание, защо закъснява толкова то и каква цена плащат организаторите му за това закъснение?
Пламен Павлов:Значи много е спорно, доколкото и Деветоюнското. Първо има Деветоюнско, в което участват отделни комунистически организации. Вече през есента е така нареченото Септемврийско въстание. И двете така наречени въстания са по-скоро едни военни метежи, едни експерименти на БКП. Деветоюнският разбира се е преди всичко на земеделците, които са свалени от власт, които на места са подкрепени от комунисти и анархисти. Вече деветосептемврийското въстание, така наречено въстание, защото не отговаря на класическите дефиниции за спонтанно въстание, което има дълбоки социални причини. То е поръчано буквално от Коминтерна. Васил Коларов идва в България, той е задържан от полицията, но тъй като има редовни документи е освободен при все, че полицията има информация, че той на практика идва да подготви въстание. Това закъснение, за което толкова се тюхкаше комунистическата историография на практика е един плюс, тъй като в крайна сметка то е едно изключително опасно действие, пролива се кръв, и от двете страни разбира се. Става дума за една страна излязла съвсем скоро от война, с огромни психологически поражения върху цялото общество, в една епоха, когато човешкият живот до голяма степен е загубил своята стойност от общохуманна гледна точка. От друга страна Септемврийското въстание, поръчано от Коминтерна, дирижирано от Москва поставя страната в много тежка ситуация. То има частичен ефект единствено в Северозападна България. Знаем от поемата на Гео Милев за Мъглиж, за Нова Загора и за други места ,но най-масово то е в Северозападна България и това създава заплаха страната ни да бъде окупирана от Югославия и да се изпълни мечтата за така наречената Интегрална Югославия, т.е. под властта на Белград да паднат всички територии до Черно море. Слава Богу, че това е осуетено подобно развитие и от българското правителство, а и самата международна обстановка не допуска подобно нещо. Септемврийското въстание си е една авантюра. Опитите то да бъде представено от БСП в носталгичен и анахроничен план като много голямо епохално събитие, за мен са изключително спорни и неверни. От друга страна не може да се отрича, че се пролива много кръв, че има много насилие. Може само да се съжалява, че една така набрала мощ партия, каквато е БКП поставяйки се в услуга на чужди интереси, най-вече на тези на Коминтерна, предизвиква такава кървава криза в собствената си страна.
Деница КИТАНОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка