Warning: getimagesize(http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/520/201604/20160331.opnqhhgflh.jpg): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 404 Not Found in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Случаят „Сергей Антонов” струва $ 4 млн. на Италия

Pan.bg 01 апр 2016 | 07:43 views (2405) commentaries(2)
img 30 години от края на процеса за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори
На 1 април 1986 г. аерогара София е особено тържествена. Развълнувани и нетърпеливи, с огромни букети в ръце, група посрещачи са вперили поглед в блестящия на слънцето самолет, който бавно пълзи към тях. Огромната машина каца, вратата се отваря и на стълбичката застава слаб, елегантно облечен мъж, чиято измъчена усмивка трудно прикрива тъгата в очите. Еуфорията мигом грабва чакащите. Те го прегръщат, целуват, а човекът гледа изненадан и неразбиращ, сякаш в главната роля на целия този спектакъл не е той, а някой друг.

Красива жена, неговата съпруга, се приближава и хладно проронва: „Добре дошъл, Сергей!”. Миг след това изчезва - както от камерите на телевизията, която предава на живо, така и от живота на героя. „Щастлив съм да се върна в своята родина и при своето семейство”, повтаря няколко пъти мъжът. Говори бавно, трудно, неадекватно, видимо много притеснен.

С това официалното посрещане на един достоен български мъченик приключва. На другия ден той е на първите страници на всички вестници. Въпреки че никога не е мечтал за подобна слава.




Два-три дни по-рано, на 29 март 1986 г., римският наказателен съд постановява: „ Поради липса на доказателства издава оправдателна присъда срещу Сергей Иванов Антонов, обвинен за участие в атентата срещу Йоан-Павел Втори”.

Оттогава минаха точно 30 години. Килърът, който в действителност стреля срещу светия отец, е посетен от жертвата си в затвора и тя лично ходатайства да бъде освободен. Сценаристите на тази зловеща драма запазиха анонимността си. Никой вече не измисля нови версии около „Атентата на века”. Книгите са написани, приказките изприказвани. Сергей Антонов не е между живите. Папата, а може би и повечето от останалите в сянка кукловоди - също. „Случаят е приключен. Забравете” като заглавието на един стар италиански филм, посветен на мафията.

Но да забравим Сергей Антонов нито е редно, нито е морално. Веднъж вече го направихме - докато беше жив.

Денят на неговото освобождение от италианските зандани е повод да се върнем към тъжната му история. Антонов не е герой, не е извършил подвиг, не е борец като лежащите по площадите в палатки, но е невинна жертва. Животът му бе оглозган от железните челюсти на голямата политика, от световното противопоставяне и битката за надмощие на великите сили. Невинен, честен, тих и достоен - такъв си отиде. Заради всичко това, трябва да си спомняме за него.


На 25 ноември 1982 г. около 10 ч. сутринта в двора на посолството на Народна република България в Рим се разнася странен слух: „Арестуван е Сергей Антонов”. Сред хората, които го познават, мотивите за ареста са повече повод за шеги, отколкото за размишления: скромният служител на авиокомпания „Балкан” е нарочен за съучастник в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори.

Наистина какъв майтап! Още на другия ден обаче място за смях вече няма. Италианската преса започва мощна обвинителна канонада. На мушката са българите, на които мигом се лепват етикетите: „Атентатори, убийци, комунисти, безбожници, имали наглостта да посегнат на най-святото за католическата църква!”.

Асен Марчевски е човекът, който може би най-добре познаваше всички детайли около делото „Антонов”. Той е превел 12 000 машинописни страници, свързани с него, бил е в кабината на симултантния преводач през всичките заседания на съда. Интерпретирал е на български обвинителната реч на прокурора Антонио Марини, продължила 31 часа. Пред автора на този текст, в едно от последните интервюта преди смъртта си, Асен Марчевски каза: „Обвинението се крепеше единствено и само на показанията на турския терорист Мехмед Али-Агджа”. В края на процеса защитата изброи 116 негови лъжи, които той постепенно отказа.

Но нека се върнем още малко назад, към фаталния майски следобед на 1981 г. Денят е сряда, мястото площад „Свети Петър” във Ватикана. 20 хиляди почитатели и туристи очакват появата на светия отец. Интересът към наскоро коронования папа Йоан-Павел Втори е огромен. Преди той се е казвал Карол Йозеф Войтила. Роден е в малко градче близо до град Краков и е относително известен само в родината си Полша. На избора му за папа се гледа като на сензация. След 455 години за първи път неиталианец се възкачва на светия престол. Двата свята: съветският блок и Западът са се хванали гуша за гуша. В решителната схватка на 58-годишния поляк, който някога е играл футбол и отлично кара ски, е поверена ключова роля.



Денят е 13 май. Папата излиза за редовната си седмична аудиенция на площада пред катедралата. Качва се на открития автомобил и той бавно пърпори сред множеството. В този момент проехтяват изстрелите. Часът е 17.17. Куршумите го улучват в гърдите и корема, преминават през тялото му и раняват още две туристки. Духовникът, макар и след огромната загуба на кръв, е спасен.


Килърът е заловен на място. Мехмед Али-Агджа е член на дясната терористическа организация „Сивите вълци” и платен убиец. Самоуверен, странен или луд? А може би и от трите по малко. Само след три дни стрелецът получава доживотна присъда. Около половин година след това, от килията му се разнася новина, която цял свят напряга слух да чуе: „Зад покушението стоят българите”, казва той.

Обвинението се стоварва върху трима наши сънародници: служителите на посолството Тодор Айвазов и Жельо Желев, и представителя на националната ни авиокомпания Сергей Антонов. Първите двама в този момент са в София и се спасяват. Сергей е арестуван веднага. Следва очна ставка с Агджа, в която турчинът твърди, че двамата се познават отдавна, че заедно са подготвяли покушението и че именно Сергей го е чакал с колата си, за да го измъкне след атентата.

Заради ареста му обаче това не е станало. Лъжите на терориста се превръщат в основни доказателства на обвинението. В неговото скалъпване главната роля изпълнява един човек, чийто съвест трудно би могла да понесе угризенията, които носи: съдия-следователят от римския наказателен съд Фердинандо Импозимато. Всяка дума на Агджа, добре украсена и раздута от него, веднага се превръща в коз срещу българина. Дори на видимите факти в негова полза се обръща гръб. Свидетелки декларират, че в деня и часа на атентата, Сергей Антонов е бил в службата си, издавал билети и отговарял по телефона на въпроси на клиенти. Заедно чули по радиото съобщението за покушението срещу главата на Римо-католическата църква. И трите жени, които твърдят това писмено и устно, са българки, омъжени за италианци и работещи за авиокомпанията ни. Никой обаче не взема под внимание казаното от тях. Може би защото то мигом би трябвало да оневини Антонов. В същото време по световните медии непрекъснато се развява една снимка от площада в деня на атентата, на която в тълпата се вижда мъж с мустаци и очила. Според следствието това е българинът.

Сергей Антонов е осем години несменяем служител на авиокомпанията ни в Рим. Фин, интелигентен, кротък, работлив, точен, честен, такъв го описват колегите и малцината му познати. Живее сам, лесно могат да го следят, няма дипломатически имунитет и това са основните фактори, които насочват италианските тайни служби към него. Той е идеален да бъде жертва. И става.

Но преди това нека си зададем въпроса: Защо в този световен сценарий за изпълнители на ролята на лошите са избрани Сергей и България? Според Асен Марчевски основната цел на цялата старателно подготвяна акция е да се удари Съветският съюз, империята на злото, както го нарича тогавашният американски президент Роналд Рейгън. Прякото обвинение обаче би влошило и без това изострените отношения между двете най-силни държави в света: САЩ и СССР. Това значи скъсване на дипломатическите и икономическите отношения, от което ще пострадат и големи американски компании. България е отличната мишена. Тя е малка държава и най-близката съюзничка на Съветите. Гиганти като „Фиат” и майсторите на пишещи машини „Оливети” гледат на нея като твърде подходящо място за новите си заводи. Значи редно е да се удари.


През 1984 г. излиза книгата „Време за убийци”, посветена на ролята на социалистическите тайни служби в покушението срещу папата. Тя ражда и твърдението за „българската следа” в него. Автор е родената в Ню Йорк журналистка Клеър Стърлинг, която до края на живота си не се отрича от него. Въобще пропагандата срещу родината на Антонов по време на процеса се е развихрила на пълни обороти. Италиански журналисти по-късно признават, че са работили усилено по темата срещу доста добро заплащане.

Сергей Антонов е арестант №1 в света в продължение на близо четири години. Никой не знае какво са правили с него в затвора. Факт е обаче, че излиза от там друг човек. По време на делото е развалина. Повторя само, че е невинен. Онези нашенци, които постфактум го упрекват, че не се е държал твърдо като Георги Димитров на Лайпцигския процес, трябва да си поръсят главите с пепел. Няма съмнение, че в зандана той е бил измъчван психически и с психотронни вещества. Решението на съда е да го оправдае поради липса на доказателства. Това е поредната подлост спрямо един почтен човек. Защото, ако бяха го оправдали напълно, магистратите от Ботуша трябваше да признаят провала си. А той струва 4 милиона долара. Толкова са платили италианските данъкоплатци за съда, полицията и службите, за процеса...

Ако Антонов бе обявен за напълно невинен, някой трябваше да отговаря за това. Сметката плати българинът. С живота и здравето си.

Самият папа Йоан-Павел II поне три пъти пред официални наши делегации, в тесен кръг е заявявал, че не вярва страната ни да има каквото и да е участие в това престъпление, твърдеше Марчевски. Уверен съм, че българин не може да стреля по поляк. Защото българите знаят, че крал Владислав Варненчик е дал живота си в битка за свободата на страната им.

По време на посещението си у нас, пред 24 телевизии от цял свят папата потвърждава: Аз никога не съм вярвал в българското участие в атентата срещу мен. Това беше една инсинуация. Мястото, където са изречени тези думи, е президентството на Република България, а денят 24 май 2002 г. - празника на братята Кирил и Методий.


На 18 януари 2010 г. Мехмед Али-Агджа излиза от затвора, след като е излежал и присъда за убийство в Турция. Вече на свобода той казва, че атентатът му е бил поръчан от външния министър на Ватикана Аугустино Казароли, а българската следа била измислена, за да се дестабилизират СССР и комунистическият блок.




Мъченикът умира в мизерия

След завръшането си Сергей Антонов работи като куриер в БГА „Балкан”. Развежда се. Жилището, предоставено му от държавата, отстъпва на жена си. В своята книга „Погребаните тайни на Сергей Антонов” рано отишлият си от този свят изключително талантлив български журналист Крум Благов пише: „За пръв път срещнах С.А. през октомври 1990. Отидох в апартамента на улица „Сердика” 30, където е роден. По онова време, четири години след завръщането си от Италия, той бе на 42. Жена му го беше напуснала и той вече даваше явни признаци на психическо разстройство. Направи ми впечатление неговата елегантност. Поздрави, предложи ми кафе и цигара. Седна, но нито отговаряше на въпросите ми, нито каза нещо друго освен довиждане”.



В мизерия мъченикът изживява последните години от живота си. Остава без доходи, спи върху продънена кушетка, но пред хората се явява винаги с костюм и вратовръзка. Дъщеря му и приятелите му събират пари за легло. Издават две негови стихосбирки.

През 2002 г. парламентът му отпуска персонална пенсия от двеста лева. Антонов няма ликуващ лекар, не пие лекарства, страда от болки в стомаха и гърдите. Всяка вечер пуска химна на любимата си родина и стои прав. На 1 август 2007 г., след като два дни напразно е звъняла, дъщеря му Ани, отива да го търси. Звъни. Напразно. Няма кой да отвори. Зад вратата баща й е мъртъв. Напуснал е този свят, отнесъл се така несправедливо към него. На погребението речи няма.

Изпраща го гласът на Лили Иванова, която пее „Ветрове”.

Исак ГОЗЕС bliz
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Илюминат - ренегат 01 апр 2016, 13:05
     
    3
     
    0

    Просто не намирам думи да изкажа съчувствие! Колко ли още страдания ще ни причини "бленувания от промитите мозъциЗАПАД"То не бе бомбардировки,замесване в убийства и какви ли не простотии скалъпени от западната пропаганда! И до кога българинът ще търпи униженията и мачкането от страна на запада?Къде е националната гордост, патриотизма и българското самосъзнание?Измираме бавно,първо духовно а после и физически.Останаха ли,има ли още истински българи да кажат на света,че ни има и че тук е България?Май вече няма?!?

  2. #2
    Колкото толкова 01 апр 2016, 15:35
     
    1
     
    0

    За Бога, прав си човече!!!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка