Проф. Пламен Павлов, историк и преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, в интервю за предаването „Добър ден, София“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Продължаваме в дневния блок по темата принадлежи ли фразата „Който ни освободи, той ще ни пороби“ на Васил Левски и има ли исторически доказателства в подкрепа или против тезата? Наш събеседник сега е проф. Пламен Павлов, историк и преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Проф. Павлов, има ли достатъчно документация, която би могла да потвърди или отхвърли твърдението, че Апостолът е произнесъл тези думи?
Пламен Павлов: Няма такава фраза в документалното наследство на Васил Левски. Не би могло и да има точно такава конструкция, тъй като тя показва едно мислене в ретроспекция за след като България вече е била освободена по начина, по който знаем. Така че кога е създадена тази фраза, как тя се появи – на това могат да отговорят вероятно текст-критиците на наследството на Левски, по-скоро не на наследството на Левски, а написаното за Васил Левски. Факт е, че тази фраза се появи в едно така наречено предсмъртно писмо на Васил Левски, което е абсолютна мистификация. И това беше доказано много пъти, от много колеги. Пръв беше д-р Георги Владимиров в една статия във вестник „Култура“ преди много години, повече от 10 г. Колегата проф. Пламен Митев и много други специалисти са показвали, че става дума за една мистификация, вероятно с благородни цели създадена, но просто няма такова нещо от това, което знаем от автентичните документи, свързани с Васил Левски.
Водещ: Казвате, че това е мистификация, но фактът че тази фраза е придобила широка обществена популярност, много хора я употребяват. Трябва ли да бъдем толкова строги към президента, че също се е позовал на нея?
Пламен Павлов: Когато става дума за държавния глава на България, от една страна, и за Апостола на българската свобода, от друга страна, трябва да бъдем строги. Аз не съм запознат с писмото на господин Василев, когото иначе много уважавам. Може би в него има повече емоция, така поне от това, което ми беше препредадено като текст. Извинявам се, че не съм го чел, но несъмнено когато сътрудниците на президента на Република България подготвят подобни слова, изявления, интервюта и подобни, те трябва да бъдат много отговорни. В крайна сметка не става дума за някакъв фриволен текст, а става дума за наследството на Васил Левски. Що се отнася до това, което ме попитахте, тук трябва да ви отговоря утвърдително. Във вижданията на Апостола, наистина има една последователна линия на суверенитет на Българското национално движение, на независимост от когото и да било. И тя тази подчертана линия на отстояване на българската независимост, на самото българско освободително дело, даже не е толкова срещу Русия, тъй като в конкретната историческа обстановка до смъртта на Левски, реално погледнато Русия няма сериозни шансове да предизвика поврат на Балканите и въобще в Източна Европа, а по-скоро срещу Сърбия. Тъй като Любен Каравелов, Панайот Хитов, други от активните, големите имена на българската революция обвързват българското освобождение със сръбско-турска война, с някакво общо действие, с балканска или южнобалканска федерация. Именно тук Левски е изключително последователен, той казва че „чак когато съберем от четирите краища на Българско в едно и направим нашите изчисления, да видим какво имаме пред нази, че тогава хора да пратим в Сърбия е лесно“. Т.е. ние можем да водим преговори със Сърбия, с когото и да било, само ако имаме достатъчно автономна и добре функционираща революционна организация. Що се отнася до Русия, вярно е че зад тези действия на Сърбия най-често стои Русия. Левски има преки впечатления от своето участие в четата на Панайот Хитов като неин знаменосец през 1867 г. Тази чета е финансирана от Добродетелната дружина, което става с явната подкрепа на Русия. Той не е склонен да хвърля народа си, тези 7 милиона българи, в някаква авантюра пък на руския цар. Той казва нещо, което много по-често трябва да се, аз го препоръчвам и на президента, и на неговите сътрудници, нещо което те може би трябва да изведат, но то е достатъчно добре известно. Ето какво казва Левски „От никого странного нищо не се надяваме и на никого за нищо не се молим. Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили. Против тях не може да се противопостави най-силната стихия, защото туй дело е ДЕЛО ЗА НАРОДНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ“ – той самият го е написал с главни букви „ДЕЛО БЪЛГАРСКО“. Така че става дума за една идея за български суверенитет, за защита на българските национални интереси, виждаме че в това отношение идеите на Левски са актуални и днес. Така че той не е склонен на заиграване и някакви наивни или пък да речем политически сделки нито с Русия, нито със Сърбия, нито със западноевропейските държави. Към тях той има също сериозни забележки. Той иска да има една сериозна българска организация, да има държава в държавата и вече тя на равна нога или поне с достатъчно голям авторитет и потенциал да преговаря с другите страни.
Водещ: Защо, според вас, тази фраза всъщност раздразни толкова много някои общественици, историци, както и вие изброихте, прозирате ли някакъв политически привкус те да се усетили в тази фраза, произнесе-на от президента или трябва да гледаме строго и единствено от гледна точка на историята, че все пак не е коректно?
Пламен Павлов: Не е коректно, разбира се. Според мен това е номер едно, още повече, когато става дума за Левски. Не може да се манипулира това, което е казал Левски. В случая не го е направил президентът, нито неговите сътрудници. Те просто лековерно са повярвали на една фраза, която се вихри в интернет, в разни издания, включително и в сериозни вестници понякога са излизали тези думи. Така че подобна критичност, аз я оправдавам. От друга страна, те може би виждат така определена анти-руска линия в това изказване. То в общи линии съдържа подобен нюанс. И аз съм съгласен, че безпринципната русофилия, това което ни се налага в момента като елемент едва ли не на някаква хибридна война на Русия в България, също не може да се приеме. Левски неведнъж е разяснявал и на своите съратници, и на обикновени хора, с които е контактувал, че ние не можем сляпо да вярваме нито в „Дядо Иван“, нито в братските чувства на сръбския народ и на сръбския княз. Той самият казва „Аз лежах в Зайчар свързан в тъмница от сърбите“, които, цитирам го по памет, които са го арестували, защото той е разяснявал на местните българи да пазят българщината. Левски, който има много богат опит, който има опитът на своя гениален учител Георги Стойков Раковски, просто е гениално отговорен към националните интереси и към това да не бъдем зависими от чужди сили и то от такава лековерна основа, просто в името на някакви абстракции като православие, братство, при все, че той е монах и е вярващ човек. Но той е един голям реалист, той не е наивник, който да смята, че ние можем да се освободим сами. И в самите тези текстове, които цитирах или прочетох, някои цитирах по памет, той казва на едно място, че ние с дявола ще влезем в съюз само и само да постигнем българската свобода на принципна основа. Това може да бъде урок на днешните ни политици. Ние не можем да разчитаме, разбира се ние сме в рамките на международни съюзи, на НАТО, на Европейски съюз, но все пак номер едно трябва да бъдат нашите национални интереси, да отстояваме собствените си позиции, а не да следваме сляпо някаква чужда воля, някаква чужда идея, въобще нещо, което все пак трябва да бъде осмислено и от българска гледна точка.
Водещ: Да, така е. Трябва да следваме историческите завети, но и да внимаваме как ги четем и произнасяме, вероятно.
Пламен Павлов: Точно така. Затова се развихри и тази дискусия за робство, за разни други терминологични на пръв поглед спорове. Самият Левски, който е вътре в цялата тази обстановка, в тази епоха, сам казва и за потурчванията, които продължават, и за отвличанията на девойки. Т.е. самият той също не схваща просто, че сме под Османска власт, независимо че Османската държава се реформира, уж, поне на думи или поне в някои сфери. Той много добре вижда, че тази Османска империя няма бъдеще, но той не може да допусне, че ние можем да станем пък Задунайска губерния. Така че не случайно след Освобождението съратниците на Левски, хората от комитетите, между тях разбира се най-ярко се откроява Стефан Стамболов, който е негов наследник като Апостол, това също не бива да го забравяме, са толкова последователни в отстояването на суверенните български права и на правото ни да водим диалог с тези, с които ние искаме, и на европейския избор, в интерес на истината. Левски е много голям европеец. Това не бива да се забравя.
Цвета ЛАЗАРКОВА