Warning: getimagesize(http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/80/201603/20160310.vjfwguhasd.jpg): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 404 Not Found in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

„Ако Ботев беше доживял до свободата, щеше да се наложи да го обесим!”

Pan.bg 11 мар 2016 | 09:12 views (3519) commentaries(8)
img В последно време твърде много се спекулира с фактите и слуховете около смъртта на Христо Ботев. Кой го е убил и защо поетът е бил разстрелян, са вечните въпроси, на които все още няма точен отговор. Това е поводът да потърсим за разговор един от признатите архивари на България, Марин Караиванов, който говори единствено със силата на документите.

- Г-н Караиванов, кой и защо уби Христо Ботев? Какво казват съхранените в архивите на България документи?
- Всеизвестната трактовка за турски куршум е потвърдена подир Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Тя се насаждаше и през 45-годишния, тъй наречен социалистически възход. Ако се позовем на документите от онова време, ще видим, че куршумите по тялото на Ботев са автентично български: единият в гърдите, другият в челото! Но нека преди ровичкането в евентуалните подбуди за българска следа в Ботевата гибел или пък по-точно казано, екзекуция, си отговорим на фундаменталния въпрос: кой всъщност е Христо Ботев?!

Гениалният поет, пламенен публицист и непоколебим революционер е преди всичко предтеча на българския анархокомунизъм. Той вярва, че както националното, така и социалното освобождение са неразривно свързани. Никак не е случайно, че неговият тогавашен приятел и може би донякъде почти съидейник преди Освобождението Стефан Стамболов изтъква: „Ако Ботев беше доживял до свободата, щеше да се наложи да го обесим!”. Безспорно анархисткият колос Михаил Бакунин беше Ботевият кумир. Най-вероятно под негово влияние бе разработил стратегията на предстоящото Априлско въстание в България. Едва ли случайно в сатирично-хумористичния вестник „Тъпан” от 27 май 1870 г. Ботев изрично и категорично изтъква „че неговите съотечественици няма какво добро да очакват от Московското правителство”.


- Как Бакунин влияе на Ботев?
- Известно е, че земетръсната публицистика на Бакунин е вдъхновила Ботев да напише своето знаменито революционно, антиклерикално стихотворение „Моята молитва”. С фейлетона си „Смешен плач” българският бунтовен бард гръмко и яростно заклеймява кръвожадните палачи на Комуната! В огнедишаща статия пък от 1 май 1875 г. в своя вестник „Знаме” Ботев гръмогласно прокламира: „Основата на всяко едно правителство са кражбата, лъжата, насилието... Ние имаме пълно право да кажем, че всяко правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството”.

- Но фактите говорят, че Бакунин не е единственият вдъхновител на поета.
- Да, така е. В края на юли или в началото на август 1869 г. в Букурещ Ботев се запознава с фанатичния руски анархист Сергей Нечаев, чиято основна идея е абсолютното ликвидиране на деспотичната руска самодържавна монархия. За тази цел през същата тази година безумно метежният руснак нелегално формира конспиративната организация „Народна разправа” за безкомпромисна въоръжена борба с царизма, преди всичко посредством драстични терористични акции. Христо Ботев изцяло попада под магнетичното въздействие на Нечаев и под път и над път разпространява неговата брошура „Катехизис на революционера”. Той всеотдайно участва в някои подмолно-рисковани мероприятия, спретнати от чутовния анархистки терорист и негов съзаклятник. Всъщност двамата са не само връстници, но и идейно кръвни съмишленици и приятели. Именно хипнотичното, тотално въздействие на Нечаев превръща Ботев в абсолютно безкомпромисен революционер, макар че той и преди това е един от най-ревностните адепти на анархо-комунистическия идеал и възторжен почитател на Белински, Херцен, Чернишевски и особено на Бакунин. Той недвусмислено счита, че българският „православен народ е достигнал до такова гнуснаво, скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на света... Българският народ е роб, и роб безусловен... и аз имам пълното човешко право да го прокълна от всичкото си сърце и душа... Ех, проклет да е, ако той не въстане!...” Ботев категорично, изобщо отрича държавата като някаква уж целесъобразна от хуманна гледна точка институция и особено яростно пустосва българската дармоедна, чорбаджийска каста, независимо под каква форма съществува туй угоено, дембелско съсловие. Перманентният бунтар причислява чорбаджиите и висшето духовенство към най-върлите врагове на българския народ и гръмогласно пледира, че националноосвободителната революция трябва обезателно да постигне не само национално освобождение на обезправеното българско население, но и непременно да извоюва повсеместна социална справедливост и равенство между човеците. Той се чувства най-добре в антуража на социалреволюционно анархиствуващи руснаци, като Николай Меледин, Николай Судзиловски и Константин Кац. Ето защо вулканично-бунтовният българин попада приоритетно в полезрението на руската царска тайна полиция „Охранката” - Отделение по охранению общественной безопасности и порядка, и бива лично разпитан в Браила от специално командирован именно заради него през 1871 г. щатен агент от енигматичното Трето полицейско Петербургско отделение.

- Вече говорим за конспиративните срещи на Ботев?
- Разбира се, конспиративно-дружеските контакти на Ботев, особено с Нечаев, не му се разминават току-така и през 1872 г. той е арестуван и лежи повече от три месеца във Фокшанския затвор. Освободен е с личната протекция и съответната парична гаранция на Любен Каравелов. Съвсем логично в края на 1874 г. начело на Българския революционен централен комитет (БРЦК) застава Христо Ботев, защото Каравелов се отказва от революционната си дейност. В началото на месец септември 1875 г. обаче агенти на Азиатския департамент на Руското министерство на външните работи спретват злостен компромат срещу Ботев. Те твърдят, че той уж е злоупотребил с парични комитетски средства. Тотално омерзен и разочарован, Ботев напуска БЦРК на 30 септември същата година. След това така или иначе съвсем закономерно той се превръща в мишена на Азиатския департамент на Руското министерство на външните работи, на Руската царска тайна полиция - „Охранката”, както и на Руското имперско военно разузнаване. Впрочем тези руски имперски институции отдавна стриктно държат под око българския етнос в пределите на Османската империя и картотекират огромен агентурен персонаж между местните поданици на султана в населените с българи земи на Балканския полуостров.

- Ще споменете ли някои от имената?
- Да, според съхранените документи сред вербуваните от въпросните руски тайни служби българи са: Софроний Врачански, Любен Каравелов, Тома Кърджиев, Стефан Стамболов, вербуван през 1872 г., и мн. др. Между впрочем Руското имперско военно разузнаване внедрява свой щатен шпионин и в Ботевата чета. Това е руският княз Арует Загрин, родом от Латвия, капитан от руската армия. Кой знае защо, в един момент той се отделя от четата, макар че е бил член на четническия щаб, и загива при сражение с башибозушка потеря във врачанските лозя на 19 май 1876 г., отнасяйки тайната си шпионска мисия в гроба. А каква ли ще да е била тази толкова секретна мисия, ако ли не физическото ликвидиране на най-бунтовния българин Христо Ботев? И не само защото е съмишленик на осъдения на 20 години каторга и натикан в непристъпната Петропавловска крепост Нечаев, който умира там на 3 декември 1882 г.

- Всъщност кога в четата на Ботев започват раздорите?
- С ходатайство на княз Загрин в четата, а и в нейния щаб, влиза небезизвестният националреволюционер Никола Обретенов. Той съвсем умишлено провокира конфликт между Ботев и четническия военен командир – завършилият юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса поручик от руската армия Никола Войновски. На неговото място войводата назначава Перо Симеонов – Херцеговинецът, оказал се също ходатай на латвийския руснак. Впрочем по време на сражението – 20 май 1876 г., поручикът буквално дезертира, както пише в спомените си участникът в Ботевата чета Димитър Икономов: „В най-големия разгар на битката около 60 души, начело с офицерина Н. Войновски, се отцепиха и тръгнаха да се спасяват в долината, която води към река Искър”. Врачанските пишман помощник-апостоли Обретенов и Апостолов, в качеството си на членове на щаба на Ботевата чета, велегласно заблуждават войводата, че едва ли не Враца е целокупно въстанала, и маршрутът на четата е насочен директно към този град. А в същото време във Враца нито една пушка не пуква, нежели да се вихри някакво въстание.

- И така: на 20 май 1876 г. под връх Камарата във Врачанския балкан е убит Христо Ботев.
- Това убийство, което не успява да извърши руският капитан Арует Загрин, го извършва блестящо вербуваният от царската „Охранка” ербап масон Никола Обретенов. В тази му мисия той е подкрепян всеотдайно от неговите доверени масоновизирани аркадаши Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров – Димитрото, все пишкин членове от щаба на четата. Що се отнася до тежко ранения в коляното Перо, той безцеремонно е ликвидиран от масонската тайфа веднага подир разстрела на войводата. Фразата: „Ботев, ако ти направиш това, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!” не е изречена от Херцеговинеца, а от вездесъщия бамбашка масон Обретенов.

А що ли пък толкоз абсолютно недопустимо и светотатствено бе изрекъл Ботев, който се мотивира съвсем смислено по следния начин: „Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма! Да продължаваме ли, или да се отправим към Сърбия?”. И в отговор на тази съвсем стратегически очевадно-целесъобразна обосновка Обретенов отведнъж изпада в неистов амок и от упор прострелва Ботев в сърцето, след което го гръмва за всеки случай и в челото! Впоследствие пише в мемоарите си:

„Оставихме трупа на Ботев до самия този камък на мястото, където беше убит, и отидохме към Крушовския извор да търсим четата. Като четниците запитаха де е Ботев, ние им казахме, че е напред и ще го настигнем. Нощувахме нейде около извора”. Наистина, какво сатанинско безочие! След като вероломно светили маслото на войводата си, се тръшнали връз шумата и яко си отспали! И ако туй не е перфектно поръчково убийство, какво друго може да е?! Така или иначе, Нечаевият приятел Христо Ботев бил вече мъртъв и руският цар самодържец можел да въздъхне доволно...

- Никола Обретенов е свидетелствал за смъртта на Ботев, запазени ли са в архивите неговите думи?
- Няколко години подир Освобождението е съставена Първата комисия, назначена от Министерството на просветата, с председател литературоведа Леонид Спасов, за да обследва обстоятелствата, довели до гибелта на Христо Ботев. Комисията стига до извода, че Ботев е убит от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен, защото кемерът му бил тъпкан с махмудии и наполеони, демек с паричния ресурс на четата. Всъщност кой знае, може и така да е! И нищо чудно Обретеновата масонска шайка да е измъкнала четническото имане!

През 1927 г. е сформирана нова комисия, оторизирана да разбули мистерията около гибелта на Ботев. Най-главният свидетел, вездесъщият Никола Обретенов, така се оплита в показанията си, че шестима членове от състава на комисията подписват протокола с „особено мнение”. Впрочем няма как Ботев да е бил убит от турски войник и поради обективни обстоятелства, защото след сражение, и то подир залез слънце, надвечер, турците - башибозуци и редовен аскер, винаги са се оттегляли организирано и дори се настанявали в близките села, за да отмарят.

Освен това кой знае защо, Обретенов и щабните му друзя дори не си правят труда все пак да погребат мъртвото тяло на войводата, а го затрупват на бърза ръка с няколко дървесни клонки... До 1927 г. маститият поборник Обретенов изобщо не стъпва на Ботевото лобно място! Дори когато е околийски управител на Враца през 1890-91 г., не се вясва под връх Камарата – местността Йолковица във Врачанския балкан! Отива там едва след половин век по повод разследването на учредената през 1927 г. специална комисия за разследване смъртта на Ботев.

За последен път се изкачва на Йолковица на 2 юни 1937 г. по случай шестдесетгодишнината от Ботевата гибел. Изневиделица из множеството изскача някакъв разярен, побелял старец и с погнуса го заплюва. Стражари се втурват да го арестуват. Обретенов обаче ги възпира с думите: „Оставете го! Той може би има това право!”. Вече на смъртния си одър – 10 октомври 1939 г., когато свещеникът го пита има ли да изповяда нещо недоизказано за Ботевата смърт, той отронва сподавено: „Уви... За честта на българския народ ще отнеса истината на небето!”.


Тодорка НИКОЛОВА bliz
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 8

  1. #1
    хибридно 11 мар 2016, 10:27
     
    11
     
    4

    Да уважаеми дами и господа, не петвековния поробител е убил Ботев, а руският император. Напълно логично, треперел е от страх този зъл руснак, че Ботев може да стане анархист и след като освободи България от турците да поведе четат си срещу руския царски двор. Смешници.

  2. #2
    345 Патриот 11 мар 2016, 12:10
     
    11
     
    0

    Идиоти!!! Няма ли нещо свято за вас? Всичко обругахте и омаловажихте!!!! Продажни подлоги, продадохте се за шепа дребни грошове!!!

  3. #3
    Ботев 11 мар 2016, 12:35
     
    8
     
    0

    „Основата на всяко едно правителство са кражбата, лъжата, насилието... Ние имаме пълно право да кажем, че всяко правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството”.

    Да се е изменило нещо до днес? При насилието само е станало малко по-скрито! Вместо открито да изтребват недоволните, то им организират поръчкови убийства, "нещастни случаи" и подобни...

    Но Ботев още тогава е бил прав! Е, нямаше да го обесят, ами сигурно щяха да го отровят или щеше да загине при автомобилна катастрофа... Нищо не се е изменило, а мислим, че сме напреднала "цивилизация"????
    Много сме далече от това!

  4. #4
    jmas 11 мар 2016, 14:43
     
    4
     
    1

    Ало, "историците", стига яжте лайна!

  5. #5
    Teraflop 11 мар 2016, 15:43
     
    8
     
    0

    "Ботев категорично, изобщо отрича държавата като някаква уж целесъобразна от хуманна гледна точка институция и особено яростно пустосва българската дармоедна, чорбаджийска каста, независимо под каква форма съществува туй угоено, дембелско съсловие." И днес в Бългерията е така,но държава просто няма.Прав е гениалният ни поет.И аз пустосвах преди,но виждам,че това вече не работи.Хората трябва да се събудят вече,а не само да бягат през Терминал 2.

  6. #6
    Основният проблем 11 мар 2016, 16:12
     
    1
     
    0

    Всъщност основният проблем поставен в статията е за ролята на масоните и масонството в националосвобидителното ни движение.Това и досега е гузно премълчавана истина от българската историография.Ботев е бил чиста личност,но косъмът на такива като Обретенов,Апостолов,Стамболов е много съмнителен.Стамболов не вдига въстание,а се изсулва във Влашко.Във войната после Стамболов вместо да се запише опълченец се занимава с далавери и печалбарство като доставчик на фуражи за руската армия.Обретенов е същият боклук.Уж Ботев бил луд,пък го убили низши същества,точно зощото е предлагал най-разумния изход да се изтеглят към Сърбия.Врачанските "апостоли" са се страхували,че Ботев ще им потърси сметка защо са го подвели и не са вдигнали въстание.Масоните винаги са били заговорници и никога не си рискуват лично живота.

  7. #7
    ХиХи 11 мар 2016, 18:45
     
    0
     
    0

    Да не забравите и "масона" Захари Стоянов :-).

    Изобщо масоните и техните традиции са "руска" конспиративна теория и те не съществуват а са измислица на "охранката", която е изфабрикувала и Протоколите :-))))))))))).

    - проверете, колко от "бащите" на американската "независимост" НЕ са масони ;-))).

    Цирка е пълен, естествено Руската Империя ще държи Ботев под око. Това се прави от всяка една империя, която разбира кое е ляво и какво е дясно.

    Ботев, като анархо-"комунист" е десно-лев, какъвто между другото е и писача на речите на Бари Голдуотър, един от най-"десните" американци през 20 век ;-))).

    "Чем же отличился Барри Голдуотер?

    На этот вопрос я попросил ответить американского политолога Эрнеста ван ден Хаага.

    - Он был кандидатом в президенты США от Республиканской партии в 1964 году. В его избирательной программе были два главных пункта: полная победа над мировым коммунистическим движением и значительное ограничение власти федерального правительства. Платформа Голдуотера была консервативной. Впервые представитель консерваторов получил номинацию Республиканской партии на пост президента. Ранее номинации получали представители центристского или более либерального крыла республиканцев вроде Нельсона Рокфеллера. Голдуотер впервые ввел небольшую и до того слабую фракцию в большую политику. И хотя Республиканская партия созрела тогда для консерватизма, Америка - нет. Его кандидатуру поддержали всего 6 штатов. Подавляющим большинством американцев был избран в президенты кандидат от Демократической партии Линдон Джонсон."

    Така, че картината не е ясно праволинейна на пук на левите и десни фин-даменталисти :-))).

    Така е и при Ботев.

    Но, продълважавайте да се пробвате да го сложите в простоватия калъп ляво-десно, за да го впрегнете в политическите си амбиции :-), което между другото постоянно се напъвате да правите и с Левски ;-), може и да успеете, знам ли колко сте "талантливи".

    Ако спрете опитите да вкарвате хора надскочили "битието" си със столетия в тесните си чепици, може и да почнете да разбирате, какво се опитват да кажат.

    Че Обретенов е "поп Кръстъо" не би следвало да е изненада, имайки в предвид нивото на псевдо-масонерията :-))). Един добър пример от по-ново време е Илия Павлов. След "убийството" му в Мултигруп влезе, и установи "легасито" си, една зелена барета от Ранд корпорейшън ;-). Която разбира се е прокси на Путин :-))).

  8. #8
    ХиХи 11 мар 2016, 19:18
     
    0
     
    0

    Проверете между другото и кой от "българските" централни банкери е член на Римския Клуб ;-)))?

    Как беше оня трик с разделянето и владеенето. Делението лево-дясно е една от най-печелившите стратегии :-).

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка