Проф. Пламен Павлов: За средновековните българи битката край Клокотница е била символ на независимост, национално единство и военна сила

Pan.bg 09 мар 2016 | 19:47 views (1785) commentaries(0)
img
Проф. Пламен Павлов, историк и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, в интервю за Агенция "Фокус" във връзка с навършването на 786 години от битката между цар Иван Асен II и епирския владетел Теодор Комнин край Клокотница.

Фокус: Проф. Павлов, навършват се 786 години от битката между цар Иван Асен II и епирския владетел Теодор Комнин край Клокотница. Нека припомним каква е причината за тези сражения.
Пламен Павлов:По времето, когато се води тази битка, Епирската държава е вече с претенции за империя. Теодор Комнин е превзел Солун, самоволно се е провъзгласил за император и претендира да възстанови Византийската империя в някогашната ? цялост. Това не е в интерес на България. Освен това след рухването на Византия през 1204 г. не само остатъчните византийски държави, ако мога да ги нарека така, каквито са Епир, Никея и Трапезунд, имат претенции да възстановят империята. Такива има и българското царство. Царете ни още от времето на Симеон Велики се смятат и за византийски императори. Те имат претенции, че могат да бъдат такива. Българските владетели включително и Иван Асен II се подписват, като „цар на всички българи и гърци” т.е. цар на България, но и на Византия.
През 1218 г., когато заема бащиния си престол, Иван Асен II се стреми към мирни отношения със съседите, тъй като по времето на цар Борил България губи територия и до известна степен военната си мощ. Той се стреми към балансирана политика и разчита повече на дипломацията, отколкото на военна сила. Трябва да признаем, че владетелят се грижи много добре за българската армия и битката при Клокотница го показва. Със своите сили, които са били по-малобройни от тези на Теодор Комнин все пак Иван Асен II печели безапелационна победа. Това се дължи на факта, че тези сили са елитни, много добре обучени, добре въоръжени и тренирани. Те нанасят изпреварващ удар на епирския владетел и го пленяват заедно с цялото му семейство, както и армията му.
По това време между Епирската държава и България има официален мир, има династичен брак. Мануил Комнин - братът на Теодор, е женен за една от дъщерите на Иван Асен II. Българският владетел очевидно е имал и много добро разузнаване и не е бил изненадан от обстановката. Теодор Комнин се отправя към района на Константинопол, прави действия в района на Одрин и изненадващо, от негова гледна точка, потегля на Север по посока на Пловдив. Българските сили пресрещат противника при Клокотница и му нанасят унищожителен удар.

Фокус: Какви са реакциите след тази битка?
Пламен Павлов: Известно е, че Иван Асен II пуска на свобода пленниците. Това е много добър ход, който днес бихме определили като пиар. Българският владетел е проявил човечност, което му печели много симпатии в самите византийски земи. След тази битка той прави един триумфален поход, завзема по-голямата част от земите на Солунската държава и България отново излиза на три морета. По времето на цар Иван Асен II сме били на три морета. Вярно е, че не сме ги владели ефективно в големи периоди от време, но това е нашето етнокултурно пространство. Това е голямата заслуга на българския владетел. С битката при Клокотница и последвалата победоносна кампания той на практика обединява всички български земи. Това си остава като наша матрица, тя е завещана още от Първото българско царство. Второто царство следва същия модел, че българите трябва да живеят в една държава. Това е завет, който и до днес е актуален. Може да го разбираме в рамките на Европейския съюз, в рамките на някакво общо културно пространство. 9-ти март е много важна дата. Трябва да бъде възприемана не само емоционален, но и по рационален начин.
Фокус: Какво печели България в резултат на битката при Клокотница?
Пламен Павлов: Цар Иван Асен II с тази битка е запомнен и е смятан за най-великия български цар, ако съдим по паметниците от Второто българско царство. Това е така, тъй като е обединил всичките български земи под общата българска държавна власт. Чувството за национална принадлежност е било много силно развито. От наши книжовници знаем, че в онези времена, когато Македония е била под сръбска власт, през 14 век по времето на Стефан Душан, е имало книжовник, който е отбелязвал времето на царуване и на първо място е слагал българския цар, а не на сръбския крал. Независимо, че е негов поданик. Много често се е случвало такова нещо.
Фокус: Ако трябва да се учим от историята си, на какво ни учи тази битка – на обединение?
Пламен Павлов: Девизът „Съединението прави силата” е от новата ни история, но виждаме, че и нашите прадеди са мислели по подобен начин. Другото нещо е, че трябва да имаме силна армия. Иван Асен II е имал перфектни договори със съседите и неслучайно забожда на копието си договора, за да покаже, че именно Комнин нарушава споразумението. Въпреки мирните договори и династичните бракове е поддържал силна армия. Не е пращал писма, за да бъдем пощадени. Той дава урок на всички съседи и този урок е помнен столетия по-късно. За средновековните българи битката край Клокотница е била символ на суверенитет, на независимост, на национално единство, но и на военна сила.
Българската армия е била с бохемски копия, с такива от стомана, която е внасяна от Чехия. Не са се жалили средства за армията. Днес ние трябва да имаме армия. Дори когато сме част от блока НАТО и имаме договори с кого ли не, сме длъжни да поддържаме не многомилионна армия, а елитна много добре тренирана и обучена армия. Всеки млад българин, който е мотивиран, който обича българското и България, трябва да може да служи на Българската армия. Това също би било знак на национално единство. Урокът на цар Иван Асен II е актуален и днес в 21 век.
Милослава АНГЕЛОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка