Иван Стоянов, историк: Тодор Александров е един от най-значимите водачи на ВМОРО в началото на XX век и като цяло в историята на организацията

Pan.bg 05 мар 2016 | 08:43 views (3562) commentaries(0)
img
Иван Стоянов, историк и член на ВМРО – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 135 –та годишнина от рождението на революционерът Тодор Александров.

Фокус: Г-н Стоянов, кой е Тодор Александров и с какво се свързва неговата личност?
Иван Стоянов: Тодор Александров е един от най-значимите и известни водачи на ВМОРО в началото на XX век и като цяло в историята на организацията редом с нейните основатели д-р Татарчев, Дамян Груев, Христо Батанджиев, Андон Тодоров, Иван Хаджиниколов, Гоце Делчев, Борис Сарафов и Христо Матов – хората, които създадоха и издигнаха ВМОРО. Александров е може би и най-познатият на Европа и света водач на организацията. Той е роден в махалата Ново село в град Щип на 4 март 1881 година в семейството на Александър Попорушев, който е просветен и църковен деец в Щипската околоия и Мария от рода Хаджияневи. Като малък учи в родния си град, след това в Радовиш. През 1898 година завършва първия випуск на българското педагогическо училище в Скопие, където на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов. След 1898 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония – Виница, Кратово и Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. На 27 март 1903 гoдина Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. След 13 месеца през април 1904 година е освободен. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се присъединява към четата на Мише Развигоров. Александров е делегат от щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг. След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен. През 1907 г. поради заболяване, Тодор Александров учителства в Бургас. В края на същата година е повикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов. През ноември 1907 година Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. По време на Хуриета става главен ревизор на българските училища в Македония. След неуспешен опит да бъде арестуван през 1909 година се укрива в България. По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. На 1 август 1913 година Александров праща писмо до Григор Василев и Никола Милев с инструкции от Христо Матов да агитират за Независима Македония, ако това не стане за това Македония да влезе като автономна област в Албания или поне Битолския вилает, в краен случай Костурско, Охридско, Дебърско и Тетовско. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи. След края на Първата световна война, през 1919 г. Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. На 4 ноември 1919 година Александров и Протогеров са арестувани, но успяват да избягат от ареста. На практика, ВМРО контролира политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Македония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на войната в земеделското правителство Александър Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп (днес Гоце Делчев). През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат. В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци. На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония. Както пише в своите „Спомени“ Иван Михайлов ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград. През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около село Сугарево в Пирин Тодор Александров е застрелян от Щерьо Влахов и Димчо Вретенаров. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров. Така завършва не много дългия живот на този голям български революционер, но пък за сметка на това отдаден изцяло на идеята за освобождението на македонските българи и обединението им с останалата част на България.
Фокус: Христо Матов казва за Тодор Александров, че той е един от най-способните хора във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Вие лично съгласен ли сте с тези негови думи?
Иван Стоянов: Да, бих се съгласил, защото може би и Христо Матов е човекът, който най-добре познава Тодор Александров още от неговото влизане в редиците на организацията, след това като сътрудник в задграничното представителство на организацията. Така, че той много добре го е познавал и може би неговите думи са най-ярката похвала и характеристика на Тодор Александров, въпреки че по думите на негови съвременници, той е бил много обаятелен човек и пред него не са устоявали дори западните журналисти, които от време на време са идвали и са се интересували от македонското освободително движение. Не случайно кореспондентът на вестник „Times“ го нарича некоронования крал на македонските българи. Тук ми се иска да спомена и това, че година след края на Първата световна война и подписването на Ньойския договор, Тодор Александров, заедно със своите съмишленици от Централния комитет успяват да превърнат ВМОРО в страховита сила с която се съобразяват всички поробителите на България в съседните ни държави. Дейността на Тодор Александров след Първата световна война не остава незабелязана от тогавашните дипломати на следвоенна Европа. Тодор Александров, като представител на Македонските българи е приеман като техен представител във всички големи, така наречени Велики сили в Европа, където той достойно защитава българската кауза в Македония. За нещастие на нашето племе, на 31 август 1924 година, Тодор Александров в разцвета на силите си е убит от братска ръка. Куршумите слагат край на бурната му дейност, която самия Александров обобщава в следното изречение: „Ние работим най – вече и преди всичко за интересите на отечеството. В предсмъртното си писмо Пейо Яворов пише именно до Александров: „Брате Тодоре, прости ме ти и нека ме прощават всички, че отивам и загивам далеч от Македония. Оставам тук в България увенчан с най-гнусната клевета, но нека брате, когато нашата Македония се освободи да дойде на гроба ми и да каже „Поздрав от нашата майка мъченица”. За съжаление и на Яворов, и на Александров техния идеал за обединението на българските земи не е осъществен и до днес.

Фокус: Последният ми въпрос към вас е свързан с едно писмо на Тодор Александров до Александър Протогеров от 1917 година в което той казва следното: „Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня“. В тази връзка успява ли наистина Тодор Александров да опази своята чест до последния си ден?
Иван Стоянов: Да. Неговия идеал за който той пише през 1917 година наистина бива на път да се осъществи, тъй като по-голямата част от Македония е освободена и е под контрола на българската армия тогава. За съжаление обаче, само една година след това той вижда краха на своите надежди и заедно с Протогеров на когото пише и Петър Чулев започват да възстановяват организацията и да работят по същия начин както са работили и по време на турското робство. След Първата световна война, македонските българи попадат под едно ново и много по-страшно владичество отколкото по време на турското такова. Така, че Тодор Александров живее и умира като честен и горд българин. Хубаво е, че и вие медиите обръщате внимание на тези позабравени личности от българската история, защото десетилетия наред те бяха зачеркнати умишлено от българската история и за тях почти нищо не се знаеш и пишеш.
Ливия НИНОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка