Васил Василев: Ако Априлското въстание направи от раята народ, то Освободителната война направи от територията държава

Pan.bg 04 мар 2016 | 09:03 views (1333) commentaries(0)
img Васил Василев - председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Следващият събеседник в празничната ни програма е председателят на Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Васил Василев. Добър ден и честит празник.
Васил Василев: Добър ден и честит празник на всички родолюбиви българи.
Водещ: Господин Василев, дали се чувстваме свободни, особено на днешния ден? Как според вас повечето българи, по-голямата част от тях приемат 3 март – националният празник на България?
Васил Василев: Българите като цяло, с изключение на една незначителна прослойка виждат, че ако Априлското въстание направи от раята народ, то Освободителната война – направи от територията държава. И че ако не беше Освободителната война, то и днес ние може би щяхме да се бием като кюрдите и фанатиците да разнасят отрязаните ни глави по улиците на Филибе или Татар Пазарджик, или Ахъ Челеби. Така че ние се чувстваме свободни – да, защото на 3 март ние сме освободени от турското робство. У нас има един такъв елемент, че туркофили, българофоби наричат робството съжителство. Та тези хора са духовни наследници на една категория българи, чиито прототип е Киряк Стефчов. Тези типажи.

Водещ: От „Под игото“.
Васил Василев: Да, от „Под игото“. Тези типажи действително са съжителствали с поробителя, но останалите 99% от българите са робували. За тях времето е било робство. Така са го наричали Левски, Ботев, Вазов, Захари Стоянов и всички до съвсем скоро, до момента, в който на сцената се качиха разни шушумиги. И вижте, забележете тук един алогизъм, в който те се заплетоха. Щом официално честваме Освобождението, а е нямало робство, значи на 3 март ние сме били освободени от съжителството. А този термин означава доброволно, споделено, съвместно живеене, нали?
Водещ: Да.
Васил Василев: Ако е било така, значи българският народ, на който руснаците са развалили рахатлъка е трябвало да се вдигне заедно с турците и да ги отхвърли зад Дунава, а не да се бие рамо до рамо с тях по време на войната.
Водещ: Да. Една нелепица голяма се получава. Празнуваме освобождение от какво?
Васил Василев: От съжителство, някои могат да го нарекат другаруване, общуване и така нататък. И освен това шушумигите правят какви ли не словесни еквилибристики, за да избегнат днес думите Русия или руските войски в писани официални речи. И от това, което чуваме излиза, че освобождението от съжителството е извършено от румънски, финландски, украински, може би татарски войници, сред които случайно се е промъкнал и някой друг руснак.
Водещ: Неблагодарни ли сме по тази логика? Аз преди малко разговарях с проф. Пламен Павлов и му зададох точно такъв въпрос – как трябва да се отнасяме към всичко това и той казва, че не трябва да бъдем черни неблагодарници, но не трябва да бъдем и крайни русофили. Ние къде попадаме въобще? В коя категория?
Васил Василев: Българският народ не е неблагодарен. Той много добре знае какво е получил на 3 март и много добре помни какво се е случило от 3 март до днес. Неблагодарници може би са шепа управници. И сега, и по-рано, и така нататък. Но българския народ в никакъв случай не е неблагодарен, защото отидете да видите на Докторския паметник, отидете да видите Руски паметник, цветята. Те са израз на това, че хората за разлика от управляващите, разбират много добре историята, оценяват я и изказват своята почит към тези, които са ни освободили.
Водещ: Защо според вас, тъй като повдигнахме вече въпроса за робство и съжителство, а той вървеше заедно с един друг въпрос – отпадането на емблематични произведения от учебниците по литература. А пък разбрахме, че и Средновековието изобщо е изхвърлено от учебниците по история. Не знам докъде стигна този въпрос, признавам си. Но защо според вас тази полемика се повдига през няколко години, една прослойка решава, че трябва да изхвърли възрожденски стихотворения и емблематични произведения на български автори?
Васил Василев: Това започна най-силно да се проявява при правителството на Симеон, когато една заместник-министърка на образованието Мукаддес Налбант започна тази чистка на най-българските произведения от учебниците по литература и история, и на най-бляскавите примери от борбата срещу турците. И сега това нещо беше продължено при бившия министър, чиято секретарка или началник кабинет, всъщност човекът, който движи цялата работа в министерството се оказа, че е заподозряна като турски шпионин. Естествено, че тези хора са внедрени само и единствено с цел да изменят историята ни, да изменят терминологията на нашите деди и прадеди, за да се опитват да реализират някакви политически цели или да получат съответното възнаграждение за тази дейност. Това е временно явление. То няма да може да просъществува. И ако то просъществува ще започнат министрите на образованието да се въртят като пумпали един след друг, докато най-накрая дойде някой на това място и възстанови историческата истина, възстанови традициите на нашето образование, възстанови тези български произведения, които е хулително да бъдат измествани от всякакви други произведения. Може ли някой да сравни „Робинзон Крузо“ с „Балканджи Йово“ или с „Къде си вярна ти, любов народна“? Какво значение има „Робинзон Крузо“? То е интересно четиво за децата. Но децата трябва не само да четат и да им се поднасят интересни неща. Децата трябва да учат, за да бъдат възпитавани като граждани на нашата държава, а не като индивиди в големия свят.
Водещ: Да, така е. Положителното във всичко това е, че днес на националния ни празник почти във всеки един български град има тържество и много граждани присъстват, и то с голямо удоволствие. Мисля, че това е положителното.
Васил Василев: Ето това, което вие казвате показва, че българския народ не е неблагодарен. Той много добре знае да си прави сметката. Той много добре знае от кого какво може да очаква, защото от Освобождението досега са ни показали меда и жилото на всяка една държава, с която ние сме общували. Но българския народ в това отношение си е изработил своя собствена система за оценка и аз съм сигурен, че в края на краищата, надявам се, че няма да е толкова далече – когато той ще наложи спазването на тези установени критерии за отношението към една или към друга държава, и за ролята на нашата национална независимост, суверенитета и териториалната цялост на България, които са свещени. Днешният ден ни потвърждава това и ни кара да бъдем особено внимателни и в опазването им.
Ева БРАНИМИРОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка