Милена Андреева: Свободата е право и отговорност, религия на силните, на гордите и достойни хора

Pan.bg 04 мар 2016 | 09:01 views (1653) commentaries(0)
img Милена Андреева, уредник на къща-музей „Панайот Волов”-Шумен пред Радио „Фокус”-Шумен.

Фокус: Г-жо Андреева, Националният празник на България 3-ти март, отново е повод да припомним онези моменти от историческото минало, които превръщат този ден в ден- памет, ден- Възкресение, ден- поклон, ден- величие. Какво бихме могли да кажем днес за свободата?
Милена Андреева: Всички българи трябва да бъдем честити със своето мирно и свободно Отечество. България отбелязва Деня на Освобождението си, а свободата е право и отговорност, религия на силните, на гордите и достойни хора, които не приемат регламентите на робството. Нашият народ, потомък на Аспаруховите прабългари, е горд и достоен народ, избрал свободата си, заплатил я с цената на хиляди свои жертви. Затова свеждаме глава пред повдига на тези, които оставиха костите си на Шипка, Шейново, Плевен - места, светини на българската чест и воля за свобода, паметници на чутовния подвиг, сътворен от руската армия и българското опълчение в страшните боеве на 1877 – 1878 година за всяка педя земя. Урокът на свободата се учи през целия живот, но най-много младите наши сънародници, тук и в чужбина, е хубаво да бъдат на пътя, който води към щастие, напредък и благоденствие. Това е нашият Национален празник, Денят на българското Възкресение и Свобода. Преди 138 години, на 3 март 1878 година, в градчето Сан Стефано, предградие на Истанбул, е подписан Санстефанският прелиминарен, т.е. предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България. Договорът е подписан в Сан Стефано от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Териториите на освободена България са съгласувани с големия обхват на Българската екзархия. Всички поробени българи са обединени в една огромна държава, която в бъдеще ще се превърне в основна цел и мечта на много български държавници, монарси и военни. Новата държава е със статут на автономно княжество и трябва да се ръководи от монарх. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество от 1888 година. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
Фокус: Какъв път изминават шуменци за да стигнат Деня на своето Освобождение?
Милена Андреева: Един продължителен, мъчителен път. Може би трябва да търсим началото на този път в далечната 1444 година когато кръстоносците обсаждат Шуменската крепост. Някой би казал много е далеч това във времето, но всъщност точно по времето на този поход антибългарската съпротива в нашия край се заражда най- силно и надеждите на българското население започва от тогава и не спират докато се стигне до Руско- турската освободителна война. По време на войната много хора, много българи от Шуменския край се включват в редиците на шестте опълченски дружини, имаме участници във всички боеве, които провеждат отрядите на руската армия. Шуменци се сражават на Шипка, Стара Загора, Шейново. Имаме и наши съграждани, които се бият в битките по долината на река Черни Лом. Там е бележития шуменец Добри Войников. Малцина знаят, че той е бил преводач в руския военен щаб по тези земи. Има много шуменци, които се сражават и загиват в защита на Самарското знаме. Това също е малко популярен факт. Най- ценното в случая е, че всички те са издирени и могат да се видят техните имена в книжните корпуси „Българско опълчение”. За мнозина от тях разполагаме с данни, за други не, но все пак знаем техните имена. В боевете при Стара Загора имаме няколко шуменци, които са се борили за спасяването на Самарското знаме- това са Васил Петков, Райчо Трупчев и Тодор Русчев. Смелост са проявявали опълченците от Трета дружина Мавродин Петков, Жельо Попов и много други. Има и много шуменци, които са се сражавали на позициите на Шипка и Шипченския проход. Днес съхраняваме на някои от тях оръжията, с които са водили тези сражения и техните отличителни знаци, ордени, с които са били наградени след като са доживели свободата. Много можем да разказваме за тях, но по-важното е, че Шумен и този район, хората, които живеят тук не остават встрани от цялата война, не остават встрани и от устрема за изграждане на свободна България.

Фокус: Какво е мястото на датата 3 март за Шумен и шуменци?
Милена Андреева: От чисто исторически аспект Шумен е предпоследният освободен от руските войски град. Това се случва на 6 юли 1878 година, след продължителни дипломатически преговори. Градът и неговите околности излъчват силни личности , посветили се на национално- освободителните борби на целия народ. Не бива да забравяме имена като Васил Друмев, Панайот Волов, Добри Войников и много други, които дават своя принос за нашето освобождение и извоюване на политическа независимост. Мнозина от тях дават принос и в развитието на културния и обществен живот в нашия град. Като цяло Шумен дава своя принос с тези повече от 30 общобългарски начала. Без тях, без духовната просвета, не би било възможно това политическо освобождение, макар и постигнато с помощта на една велика сила Русия. Шуменци са имали приноса да подклаждат огъня на любовта към Русия през вековете на робството и за тях Русия наистина е била упование. Не случайно Панайот Волов има едни забележителни слова: „наскоро ще дойдат русите да ни освободят, щом видите руска войска, то закачете знамето на един прът и излезте ги посрещнете. Ако ви питат откъде го взехте, кажете”. Тава е казал нашият съгражданин Панайот Волов с голямата отговорност пред нас, свободните граждани.
Ивелина ИВАНОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка