Борис Хаджийски: Съхранението на националната ни памет, родолюбието и националното достойнство са главните знаци, маркиращи пътя ни към истинските ценности

Pan.bg 24 фев 2016 | 09:52 views (1470) commentaries(0)
img Борис Хаджийски: Съхранението на националната ни памет, родолюбието и националното достойнство са главните знаци, маркиращи пътя ни към истинските ценности Снимка: Община Карлово
По повод промените в образованието и стремежът към патриотично възпитание и съхранение на националното ни самосъзнание и родовата памет, Радио „Фокус” – Пазарджик потърси за коментар директора на Регионалния исторически музей в Пазарджик за това как културните институции съхраняват българската духовност и традиции.

Фокус: Има ли място родолюбието в политиката и във всекидневието на съвременния българин?
Борис Хаджийски: Съвремието ни носи белезите на едно общество, раздирано от противоречия и е истинско предизвикателство да следваш заветите на националния ни герой Васил Левски. Светът около нас се променя с всеки изминал ден. Общественият гняв все по-често обхваща обширни територии, включително и крепостите на европейското самодоволство, където модерното робство съсипва бавно, но сигурно националните чувства. България е на кръстопът. Не само географски и стратегически, но и морален. И от самите нас сега зависи накъде ще потеглим като нация и като инстинкт за самосъхранение. В този контекст именно съхранението на националната ни памет, родолюбието и националното достойнство са главните знаци, които ще маркират пътя ни към истинските ценности. Като представител на Регионален исторически музей-Пазарджик - една институция, призвана да съхранява паметта на нацията, твърдя че, ние, музейните дейци, със сигурност осъзнаваме своята отговорност пред предците и съвременниците си. И това – да успяват българските музеи да отстояват мисията си в съвремието ни е немалко усилие. Защото е необходима изключително вярна преценка на актуалните събития в живота на народа ни днес, когато бяха нанесени убийствени поражения върху националното ни самочувствие и най-вече върху достойнството на древната ни нация. Затова е все по-необходимо да напомним на народа ни, на управниците ни, за добрите традиции и в икономически, и в образователен, и в духовен план, добрите традиции от миналото на България, които бяха буквално прегазени през последните две десетилетия от чуждите политически и икономически модели. Обнадеждаващо е, че във всички изяви на РИМ-Пазарджик – изложби, национални конференции, уроци по родолюбие, срещи с миналото, все по-чести са инициативите от младите хора на нашия град. Точно сега, когато разговаряме с вас, в една от залите на музея, учениците от ОУ „Хр. Смирненски” – Пазарджик представят свой възпоменателен рецитал в памет на Апостола. Учениците са го подготвили по своя инициатива, с помощта на своите учители, с подкрепата на музейната колегия. И през настоящата година музеят ще организира изяви, в които гласът на предците ни ще ни води в правилната посока. Само след месец, от 22 март до 22 април, ще срещнем жителите и гостите на нашия град с оригиналните исторически свидетелства за делото на априлци от 1876 г. В града ни ще гостуват знамена и оръжия от Априлската епопея - символи на непокорния български дух, които са здрав темел на националното ни самочувствие. От печат ще излезе и книжно издание, което сме посветили на една незаслужено забравена българка – Мария Сутич, единствената жена в четата на войводата Георги Бенковски, която е родена в Пазарджик. През есента ще съберем учени и преподаватели за да разискваме в поредното издание на Националната конференция „Град и памет”. И всичко това, редом с ежедневните ни срещи с посетителя, са все в посока – да събудим, да напомним, да съхраним онова пламъче от националното ни чувство, което е толкова потребно на всеки българин, където и да е той.
Фокус: Какви са героите на днешния ден и съизмерими ли са с подвига на Васил Левски, Ботев, Раковски и др.?

Борис Хаджийски: Трудно би могло да се търси съизмеримост с подвига на Апостола в съвремието ни. Защото всяко време ражда идеите си, узрява за националните си герои. Но предшествениците с неговата прозорливост, на Апостола Васил Левски, винаги са онова стъпало, което повдига обществата, което формира нациите! И слава Богу, че го имаме! Да се равняваме по него!
Фокус: Приложими ли са заветите на Васил Левски в съвремието ни?
Борис Хаджийски: За него, Апостолът на българската свобода, се сещаме почти само на рождената му дата – 18 юли и в деня на неговата гибел. Всъщност, това не е толкова лошо. При многократна употреба словата се изхабяват. За него сякаш по-приляга да помълчим, а не да празнословим. Защото да мерим ръст с думите му е непосилно. Той няма нужда от героизиране няма нужда от преувеличаване на стореното от него, защото то е достатъчно голямо. Това е личността, при която думите и делата са едно неразделно цяло. Той казва :„Аз съм посветил себе си на Отечеството си от 61 –во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля”. И го казва, и го прави, и го изпълнява докрай. Да се запитаме - приложим ли е този завет в съвремието ни?! Колко от нас съвременните българи, неговите потомци могат да кажат, че сме сторили същото всеки от нас, там където е, на работното си място? Това е човекът, който прозира простичката истина, че българите трябва да си помогнем сами, за да ни помогне и Бог. Че трябва да се наредят работите ни отвътре, пък тогава да се търси помощ отвън. Че от задружните ни сили зависи да сме равни с другите европейски народи. Че бъдещето на българите е „Свобода и чиста република”. Че в тази република всички ще бъдат равни във всяко отношение. Че народният водач трябва да бъде разсъдителен, постоянен, безстрашен и великодушен. Че дейците, които работят за освобождението на България, трябва да си казват кривиците и да работят заедно, ако са народни хора. Че българите желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе на тепсия. Едва ли има друг деец на националноосвободителното движение, който да е изказвал толкова верни мисли и толкова основополагащи принципи и за своето съвремие, и за своето бъдеще.
Дали заслужаваме да имаме тази светиня? Дали освен да сложим портрета му на най-видно място се сещаме и за неговата писмена клетва? Клетвата пред Централния български революционен комитет в Букурещ, в която четем:„...заклевам се в името на отечеството българско да изпълнявам точно длъжността си...”. Дали всеки от нас, където и да е, изпълнява точно „длъжността си”? Дали си спомняме неговата заръка да работим за Отечеството и за народа си ?! На тези въпроси отговорите могат да бъдат само и единствено лични, отговорни, пред себе си! И пред Апостола!
Албена ЖИЛЕКОВА fokus
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка