Как един българин видя Освобождението на Южна Добруджа

Pan.bg 08 сеп 2009 | 10:25 views (9339) commentaries(1)
img Източник: в."Народно дело"

Как един българин видя Освобождението на Южна Добруджа
Сава Станев е пряк свидетел на историческите събития преди 69 години


image


И до днес очите му се пълнят със сълзи, когато разказва спомените си
Как един българин видя Освобождението на Южна Добруджа Как един българин видя Освобождението на Южна Добруджа
Преди броени дни доктор Сава Станев влезе в редакцията на „Народно дело” с няколко прилежно изписани на ръка листа. Беше ги озаглавил „Великият ден на свободата”. Видимо се вълнуваше и по всичко личеше, че е лично ангажиран с проблема. Оказа се, че е пряк свидетел на събитията от септември 1940 г. и по-конкретно с Освобождението на Южна Добруджа. Към писанията бяха старателно прикрепени няколко изрязани от стари вестници снимки. Под едната личеше текст: „Добруджа ви приветствува, братя освободители”, а другата беше портрет на Стефан Караджа (юначно чадо на борческа Добруджа). Докато разговаряхме, Сава се сети за нещо, бръкна в джоба си и изкара малко листче с изписани на него думи. Почти не погледна в него и с насълзени очи започна да рецитира стих от Елисавета Багряна, посветен на Добруджа. Дадох си сметка, че събитията отпреди 69 години са оставили трайна следа в живота на този човек и без съмнение са предопределили по-нататъшната му съдба. И понеже това, което той разказа, беше наистина любопитно, предлагаме ви да се съпреживеете историческия 7 септември 1940 г.
Сава Станев е роден през 1921 г. в с. Касапкьой (по-късно преименувано на Синое от името на близкото езеро), Северна Добруджа, което и тогава, и сега е в пределите на Румъния. Там израства и учи до трето отделение в румънско училище, защото по това време няма българско. По-късно заминава при чичо си в Добрич (тогава Базарджик), където учи в румънски лицей. След завършването си се записва в медицинския факултет в Букурещ. След първата година поради финансови затруднения се мести в София, където през 1945 г. завършва мечтаната медицина. Разпределят го в с. Кичево, Варненско, и не след дълго се запознава със съпругата си Таня Стефанова - първата жена лекар офицер във Военноморска болница. До 1948 г. живее в Суворово. Тогава излиза постановление, по силата на което всеки желаещ може да подпише договор да служи 5 години в строителни войски, след което придобива военен чин. Сава продължава да служи и след тези 5 години стига до чин полковник. В момента е горд дядо на 3 внучки и един правнук.

image

Вече 80 години е далеч от родното село

В родното си село Сава не е ходил, откакто завършва трето отделение. И не че има лоши спомени, а просто така са се стекли обстоятелствата. Може би и фактът, че няколко месеца след освобождението на Южна Добруджа всички негови роднини и приятели са били принудително изселени от там допълнително е повлияло. Дори по времето, когато е бил преводач от румънски, е ходил неколкократно в Констанца, която е на не повече 50 км от родните места, отново е бил възпрепятстван да отскочи до Синое. През годините многократно е бил в Тунис и Гвинея заедно със съпругата си, където имат за задача да помогнат в организацията на тамошното здравеопазване. Макар и вече да наближава 90 години, Сава не отрича възможността да отскочи до родното си село.

Историята припомня

69 години свободна Южна Добруджа


На 7 септември 1940 г. България и Румъния подписват Крайовската спогодба. С нея се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор - 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчанския и Кюстенджанския окръг срещу румънски колонисти от Силистренския и Калиакренския окръг, която трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси.

Радио София разтръбило Крайовската спогодба

image

По стечение на обстоятелствата Сава се оказва пряк свидетел на събитията около преминаването на Южна Добруджа в пределите на България. По това време той е в Базарджик (днешен Добрич), където точно е завършил румънската гимназия. Рано сутринта на 7 септември той и група негови приятели разбират от радиостанцията, че се водят преговори по присъединяването на Добруджа към България и понеже да се слуша радио е било забранено, всичко е ставало тайно. Тогава през няколко минути по радио София тръбят, че предстои да бъде съобщена извънредна новина. След няколко подобни известия към 12,30 ч. в ефир се включва тогавашният министър-председател Богдан Филов. С разтреперан глас и насълзени очи Сава повтаря думите му: „Братя българи, добруджанци и българи от цяла България, Добруджа е свободна.” Когато обаче първите патриоти с българското знаме в ръце излизат по улиците, веднага биват приканени от по-високопоставените си сънародници да се приберат по къщите си, докато чисто формално административните български власти приемат властта. По този начин 10 - 15 дни след подписване на спогодбата в Южна Добруджа цари междувластие, спомня си Сава. По думите му, за да се предотвратят размириците, е създадена младежка организация, която да пази възлови места в града. На събеседника ми се пада да охранява няколко дни местната болница. Сава разказва и за организираната веднага след Крайовския договор румънска фашистка организация „Желязна гвардия”. В дните след споразумението организирани команди, облечени като хитлеристи, минават през града и пеят патриотични песни, за да сплашат добруджанци. За щастие до инциденти не се стигнало.

Българските войски марширували върху цветя

На 25-и рано сутринта на площада в Добрич се събра хиляден народ. Хората са облечени в народни носии, а знамена се веят по всички улици. Сава си спомня разказ от чичо си как по това време коприната е свършила и за изработка на нови байраци се е наложило да бъде поръчвана от други градове. Улиците били буквално постлани с цветя. Така в трепетно очакване в продължение на часове са се чакали българските войски да навлязат в града. Към 10 ч. по радиоуредбите съобщават, че войниците наближават старата българо-румънска граница и навлезли в Южна Добруджа. Градският оркестър започва да свири химна на Добруджа „Шуми Марица” и „О, Добруджански край”. „Най-после към 10,30 ч. пристигнаха трима конници и съобщиха, че българските войски са преминали през сегашното село Стожер и наближават Добрич”, подсеща се Сава. След около час се виждат и първите български военни начело с ген. Попов. „Много хора се качиха по бойните коли. Спомням си един мустакат добруджанец се покатери на един от танковете и слизайки, започна да целува дулото на оръдието.”
Последват тридневни незапомнени празненства. По главните улици са разпънати маси и столове, а през няколко метра има бурета с вино, ракия, най-различни храни. Три дни веселба, музика и хора. В повечето къщи са настанени българските войници.

Потърпевши

65 000 емигранти по неволя


Най-неприятната клауза в Крайовския договор е тази за изселването на българите от Северна Добруджа и преминаването им в страната. Това значи, че близо 65 000 българи от северната част са принудени да емигрират в родината само за няколко месеца. „Беше безкрайно неудобно, защото това става в края на октомври-началото на ноември, когато времето се разваля и започват дъждовете - разказва Сава. - Помня моите родители как се бяха подготвили, но изобщо не им се заминаваше. Те живееха по тези земи повече от 150 - 200 години. Създали са домовете си там, имаха деца и внуци. Но нямаше как. Натовариха се на вагони и каруци и с това, което успели да вземат от имуществото си, тръгват насам. Моят по-малък брат натоварил една каруца с царевица и жито и тръгнал от село. Като стигнал до границата, го спрели румънски жандарми и румънски граждани и поискали да му вземат продукцията. Едва успял да избяга. Препуснал в луд галоп, а след него стреляли с пушки и пистолети. Такива бяха времената.“

Въпреки насилственото разделение

Българи и румънци остават приятели


„В гимназията в моя клас бяхме трима българи и по един татарин и турчин, всичко останало бяха румънци. С повечето от тях бях приятел и дълги години след като завърших, продължавахме да поддържаме връзка. Дори допреди три години си писахме с последния ми жив съученик, който живееше в Букурещ - разказва Сава. - За жалост много от гимназиалните ми приятели заминаха на фронта и около 15 от тях загинаха в битка край Одеса. Ако трябва да съм честен, най-много проблеми добруджанци сме имали с македонците и конкретно с тези, които бяха умишлено заселени в земите ни от албанските планини - разказва полковникът. - Тези македонци навремето са ги наричали цинцари, защото вместо чинч (на румънски – 5) са казвали цинц.“ Според Сава на тях са били приписвани не едно и две убийства на видни добруджанци. Неговата версия е, че са били умишлено доведени в Южна Добруджа, за да претопят местните.

За първи път

Национален събор на изселените


image

Първи национален събор на изселените българи от Северна Добруджа по Крайовската спогодба от 1940 г. се състоя в началото на юни в манастира „Св. Пророк Илия” в местността Текето край с. Александрия. В събора се включиха над 20 състава за автентичен фолклор. Гостува и фолклорен състав от Румъния. Исторически беседи за преселението по Крайовската спогодба изнесоха проф. Иван Стоянов, преподавател от Великотърновския университет, и краеведът Георги Казанджиев. Публиката имаше възможност да види и състави за автентичен фолклор от населени места от цяла Добруджа. Организатори на проявата са сдружение „Сборяново” с председател Стойко Николов и инициативен комитет от Добрич. Идеята е съборът да стане ежегоден.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    ivan danailov 22 яну 2012, 23:46
     
    0
     
    0

    много тъжно [аз съм от потомците на изселниците]

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка