Проф. Светлозар Елдъров: За поражението на българските войски при Добро поле, е виновен висшият военен и политически елит

Pan.bg 13 сеп 2010 | 13:53 views (5950) commentaries(0)
img Агенция "Фокус"

На 14 септември 1918 г. в хода на Първата световна война започва атаката на Антантата при Добро поле. Тази атака води до пробив в отбранителната линия на Южния фронт и е повратен момент за участието на България във войната. За историческите събития и поуките от тях Агенция „Фокус” разговаря с историка проф. Светлозар Елдъров.

Фокус: Пробивът на Добро поле през 1918 г. и излизането на България от Първата световна война – в учебниците обикновено събитията се изчерпват с няколко реда. Какъв е днешният прочит на историческата наука и на българското общество, кое е най-важното, което трябва да се знае за тези събития?
Проф. Светлозар Елдъров: Историческата наука не би трябвало да има днешен, вчерашен или утрешен поглед и прочит. Като обективна наука тя трябва да има едно мнение и за мен, като историк, който се е занимавал дълго с тези проблеми, мога да кажа, че Добро поле и Дойран стоят на плоскост и трябва да се разглеждат едновременно, защото са части от една огромна военна операция. Случайно или закономерно, но във всеки случай парадоксално Първата световна война започна на Балканите, атентатът в Сараево беше като един вид пролог на тази война, а пък краят й пак беше белязан на Балканите и именно тази гигантска операция, която Съглашението подготвя на южния или още солунския фронт и македонския фронт и пробива на Добро поле като един вид началото на заключението, защото вследствие на този пробив България капитулира няколко дни по-късно, следваха я след това Турция, Австро-Унгария, Германия.

Фокус: Кое е най-важното, което трябва да се знае за тези събития на Добро поле?
Проф. Светлозар Елдъров: Когато говорим за Добро поле, трябва да говорим и за Дойран. И на едното и на другото място воюват български войници. Ако при Дойран българските войници са устояли и са отблъснали атаките на превъзхождащите ги противникови сили, събратята им на Добро поле не са отстъпили, защото са били някакво второ качество войници. За мен причината е, че българското висше военно и политическо ръководство отстъпи от големите национални идеали и традиционните пътища, които следваше и поради различни конюнктурни съображения предостави много големи права на Германия като съюзник. Стигна се до парадокса германски полковници да командват български генерали, български полкове и дивизии да се командват от немски щабове. На запад от река Вардар съществува т.нар. Единадесета германска армия. Единственото германско в нея е наименованието, командири, ген. Шолц и офицери от щабовете. Основната маса – 400 000 души бяха български бойци. Това са шест български дивизии. Предоставяйки толкова голяма власт на германските съюзници, България допусна грешката, донякъде и другите грешки на нелоялните ни съюзници, да деморализират страната, да подкопаят духа на народа в тила и на войниците на фронта. Аз съм сигурен, че при едно българско командване, който и да е от българските генерали, равностоен на командира на Девета плевенска дивизия генерал Владимир Вазов, който извърши подвига на Дойран, някой друг негов български колега генерал щеше да направи същото и при Добро поле. Българската войска в лицето на своите бойци и на своите командири имаше сили да направи това, въпреки че съотношението на силите беше чудовищно специално на този участък Добро поле, който за нас българите може би е нещо отвлечено, но на практика то представлява едно високо планинско пасбище, което се намира на височината на платото например на Витоша, но е малко по-голямо като мащаб. Там Съглашението успя да съсредоточи огромна сила, която превъзхождаше два пъти в бойци, в жива сила българите, пет пъти в артилерия, три пъти в тежки картечници и с огромно превъзходство във въздуха. Въпреки всичко три дни нашите сънародници се държаха според силите си и отстъпиха само, защото висшето военно и политическо ръководство не осъзна или не искаше да осъзнае необходимостта да поддържа духа на българската войска.
Фокус: Възможно ли е било събитията на Добро поле да се развият по друг начин и какъв?
Проф. Светлозар Елдъров: За мен не подлежи на съмнение, защото доказателството е Дойран. Там имаме един гениален български военноначалник, чието най-силно оръжие е народопсихологията на българския войник. Качествата на българския войник на Дойран се разкриха по най-добрия начин, защото намериха съответствие в командването – в лицето на българския генерал. Същите тези качества на Добро поле не можаха да срещнат такъв отклик във висшето командване, защото то в мнозинството си беше немско, действаше под чужди интереси. В навечерието на този гигантски сблъсък, на тази голяма операция, която Съглашението подготвяше, виждаме немските щабове да изтеглят и последните свои части, които имаха на македонския фронт и оставиха нас българите на практика сами. Изходът на тези решителна битка на Добро поле можеше да бъде друг и да бъде всъщност същият, както при Дойран. Не че нямаше да се сложи край на Първата световна война, тя при всички случаи щеше да завърши с поражение на централните сили, включително и с капитулация на България, но тази капитулация щеше да бъде по съвсем друг начин. Нямаше три български дивизии да останат пленници на съглашенците. България, сигурен съм, щеше да отстои своите дотогавашни граници, щеше да запази Южна Добруджа, щеше да запази излаза си на Бяло море. Но това са само логически предположения на базата на исторически факти. Историята следва своя ход и той е такъв, какъвто ние го познаваме от учебниците и от монографиите. България вследствие на този пробив трябваше да капитулира при едни неизгодни за националните ни интереси условия.
Фокус: Военните победи в българската история влизат в учебниците и се коментират нашироко, издигат се паметници, кръщават се улици. Как стои въпросът с пораженията – покрай събитията на Добро поле също има не малко примери за героизъм от страна на българската войска, но тъй като е поражение, те остават на по-заден план.
Проф. Светлозар Елдъров: За съжаление е така, както вие казвате и аз затова искам именно чрез трибуната на Агенция „Фокус” да пледирам за едно равностойно и обективно представяне и на победите, и на пораженията, защото героите, които участват в тях са едни и същи – българските бойци и българските командири. Качествата на българския войник при всички случаи са еднакви и ние трябва да го уважаваме и почитаме не само когато е превземал Одрин или Тутракан, но и когато е претърпявал такива поражения като при Добро поле. Вината не е негова, той е изпълнил своя дълг. Най-голямата вина е на висшия военен и политически елит. Когато на 14 септември 1918 г. в 8.00 часа сутринта започва тази гигантска артилерийска подготовка, 2000 съглашенски оръдия, на другия ден в 5.30 часа започва пехотната атака на Съглашението, в същото време в София се провеждат балове и приеми по случай някакви високи гости – кралете на Бавария и Саксония, които дошли да направят височайшо посещение на цар Фердинанд. По този случай са изтеглени дори български генерали и други висши офицери от македонския фронт, именно от Добро поле, за да правят шпалир на тези високи гости. Ето това е раздвоението между националния идеал, който отстояваха българските войници и командири на фронта и тази самозабрава на висшите политически и военни елити, както се казва „пир по време на чума” – те правят приеми в последните решителни дни на Първата световна война. Затова към българския войник – само със уважение при победи или поражения.
Фокус: Какъв е отзвукът от събитията на Добро поле в тогавашното общество?
Проф. Светлозар Елдъров: Много динамично са се развили събитията, за да може да се усети в България непосредствен отзвук за Добро поле. Преди да се разбере какво става на Добро поле, отстъпващите български войски в един момент приеха формите на въоръжен бунт, който ние от историята знаем като Войнишкото въстание. Първата световна война завършва при постъпите на София, при Владая, където български войници трябва да се бият с други български войници, за да спасят страната от нещо още по-страшно от едно военно поражение – гражданска война. Иначе последствията от пробива при Добро поле се изразяват главно в това, че България в крайна сметка е принудена да изпрати една делегация, за да подпише Солунското примирие на 29 септември 1918 г. и да приеме условията на Съглашението. Малката утеха на България е, че успява да издейства в старата територия на страната да не бъдат допуснати сръбски и гръцки окупационни войски.
Фокус: Кои са героите на Добро поле?
Проф. Светлозар Елдъров: Както за Дойран казваме - ген. Владимир Вазов, но всъщност това са хиляди български и полковници, и майори и можем да стигнем до последния войник. Най-големият герой на Добро поле са войниците, които останаха на предната линия, които три дена се сражаваха с френските и сръбските дивизии и трябваше да отстъпят под напора на огромно, невъобразимо числено превъзходство. Това бяха бойците от Двайсет и девети ямболски пехотен полк, Тридесети пехотен шейновски полк и Тридесети и втори загорски полк. Ето това са героите, които трябва да бъдат отличени. Но техните имена са много, затова трябва да ги познаваме под името български войник.
Фокус: Какво е отношението на историческата мисъл към победата и поражението на бойното поле?
Проф. Светлозар Елдъров: Българската историческа мисъл за съжаление е твърде разединена. За добро или за зло няма единно становище по много съдбоносни проблеми от българската история. Забелязвам, че в дни на чествания и годишнини естествено по-голямо значение се отдава на победата. Но за мен всяко събитие от нашата история има някаква поука и дълг на историка е да разкрие тази поука, за да има някаква полза за съвременните поколения. За мен поуката от Добро поле и Дойран е, че българският войник или българинът изобщо има качества и като войник, и като гражданин, въпросът е, че тези качества трябва да намерят съответствие и условия да се развият и биха могли да се развиват, ако срещнат едно доблестно военно или политическо ръководство.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка