Маестро Георги Атанасов умира преди 82 години в Италия

Pan.bg 22 ное 2013 | 10:51 views (4789) commentaries(0)
img Като капелмайстор на военно-духовия оркестър на 21-ви пехотен Средногорски полк Маестрото взема участие във войните за национално обединение. През Балканската война, в паметния боя на връх Средногорец, в Родопите призивните звуци на бойните мар­шове, изсвирени от неговите военни музиканти са она­зи могъща сила, която кара воините от полка да забравят за смъртта и да отблъснат многократно превъзхождащия ги противника.

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков
otbrana.com


Маестро Георги Атанасов е роден в Пловдив на Гергьовден 6 май, 1882 г. Баща му е родом от родопското село Куклен, преселил се в града на тепетата , за да тър­си препитание, като чирак. Георги е само на две години, когато родителите му се разделят. Бащата заминава за Беломорието на гур­бет, а майката остава в Пловдив, за да се грижи за сина си. На 14 години юношата остава сирак. Така той опознава нуждата, а бед­ността ще го съпътствува през целия му живот. Въпреки жестоките удари на съдбата, той от малък се отличава с музикалното си чувство и поетичната си душа. Едва седемгодишен пее в ръководения от диригентите Георги Байданов и Емануил Манолов катедрален хор към църквата `Св. Богородица`; като най-малкият хорист в него .Кога­то веднъж му попада за малко китара, бързо се научава да свири на нея. Когато си я вземат, той обсипва майка си с горещи молби да му купи друга, ала бедната майка няма толкова пари, за­това решава да му купи окарина. С този примитивен струнен инст­румент Георги свири по цял ден в махалата под Небет тепе.


Шанс да го чуе, има големият композитор Панайот Пипков - ав­тор на химна „ Върви народе възродени” - за славянските първоучители Кирил и Методий. Върнал се наскоро от Италия, където завършва Миланската консерватория, Пипков оценява та­ланта на момчето и му разрешава да свири на неговото пиано. Той е и виновникът, който успява да склони вуйчо му, офицерът Спас Ге­оргиев- настойник на малкия Георги, след смъртта на майка му, да го изпрати да учи музика. Едва 15 годишен Атанасов поема към Букурещ, където се записва в Музикалната консервато­рия. Без достатъчно пари, без добро познаване на езика, Георги ус­пява да се пребори със спънките става един от най-добрите ученици в Консерваторията. Явява се на изпит, за оркестрант в Букурещката опера, който издържа успешно и тази му работа го осигурява материално, за да продължи своето образование. В продължение на 4 години и половина Георги Атанасов учи курса за тромбонисти и тъкмо, когато трябва да се дипломира, между България и Румъния избухва дипломатически конфликт, за­ради убийството на румънския министър председател Михаяну. Всички български студенти са депортирани. Меж­ду тях е и Георги Атанасов. Младият музикант се озовава в родния си град, без да е завършил своето образование. Тук известно време дава частни уроци, включва се в Пловдивското певческо дружество и в музикално трио, участва в концертни програми. Още в Буку­рещ, диригентът Валини, му препоръчва да учи оперна композиция в Италия, но за там трябват много пари. Вуйчо му, който е напуснал армията, продава имотите, които има на село и успява да му осигури необходимите парични средства, с кои­то Георги поема към родината на Верди и Росини. В Миланската консерватория, учебните такси са неимоверно висо­ки, а и неговата възраст е над пределната за кандидатстване. Това го кара да се запъти към град Пизаро на Адриатическо море, където постъпва в музикалния музей "Росини", чийто директор по това време е световно известният Пиетро Маскани. Записва композиция и контрапункт. Бедният студент е принуден да моли българският монарх Ферди­нанд, да бъде подпомогнат с държавна стипендия, за да продължи музикал­ното си образование. Но тя му е отказана. Той спи по плажове и приятели и живее в крайна мизерия. Намират се отзивчиви италианци, които го подпомагат материално. И така 2 години и половина Георги учи в Пизаро. Неговата настойчивост и упоритост, в края на краищата са възнаградени и той завършва успешно Консерваторията, като получава с дипломата си и званието "Маестро ди музика". При завръщането му в България това звание "Маестро" ще стане неделима част от неговото име. Завръща се в Пловдив през 1903 годи­на. Отбива военната си служба като музикант- тромбонист във военно-духовата музика на 9-ти пехотен Пловдивски полк с капелмайстор Спас Софиянлиев. От­личното му музикално образование и липсата на военни капелмайстори са причина да замине за Хасково, където създава духовия оркестър на 4-ти резервен полк през месец декември 1903г. Още в първите месеци на 1904 година полкът е предислоциран в Карлово и получава името 28-ми пехотен Стремски полк. Заедно с него се мести и духовата музика на полка. В Кар­лово Маестрото престоява само 4 години и през 1907 г. той е премес­тен като капелмайстор на 21-ви пехотен Средногорски полк в Пловдив. Ма­кар и кратко, неговото присъствие в Карлово оставя колоритна диря в съзнанието на местните хо­ра и полага основите на организирания музикален живот в китния подбалкански градец . Тук той се влюбва и жени за местната девойка Ана от стария карловски род Банялиеви, която му ражда три дъщери. Дарбата на Маестро Георги Атанасов не може да се побере в рамките само на бойните маршове. Той твори и други музикални творби. Създава своята първа оперетка "Учителят е болен". Първото му голямо музикално- сценично произведе­ние е операта "Борислав", написана по едноименната драма на на­родния поет Иван Вазов. Произведението вижда бял свят през 1910 година, когато Маестрото живее в Пловдив.

От 1914 до 1920 година Георги Атанасов служи в София като капел- майстор на Гвардейската духов оркестър/ първият симфоничен оркестър у нас/ С нея той изнася общо 97 симфонични концерта в градското казино на столицата, което го утвърждава като един най-изтъкнатите български диригенти през 20-те години на миналия век. Включ­ва в програмата музикални произведения на класиците: Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Чайковски, Хайдн, Мусоргски. Между участниците и солистите в оркес­търа са такива големи музиканти, като Панчо и Любен Владигерови, Саша Попов и други. През периода 1920-1923г. е капелмайстор на военно-духовата музика на Военното училище.

Той е един от създателите на оперното изкуство у нас. През 1917 година завършва втората си опера "Гергана" по поемата на Петко Рачов Славейков "Изворът на белоногата". Още същата година операта е поставена от Кръстю Сарафов в "Оперната дружба" и спектаклите преминават с голям успех. След­ващата опера на Маестрото е "Запустялата воденица" по либрето на известния български композитор и офицер Александър Морфов, брат на опер­ната прима Христина Морфова. През периода 1922-1923 г. работи като диригент на оркестъра на Софийската опера.След деветоюнския преврат 1923 г. Маест­рото е уволнен, като диригент на операта, под предлог, че е симпатизант на БЗНС. Непрекъснатите ин­триги, които плетат около него зложелателите му, го принуждават да се затвори в себе си.

През 1924 година той завършва четвъртата си опера "Цвета", а малко по-късно написва своята великолепна "Македонска кървава сватба" по текст на Войдан Чернодрински. Поставена на сцената на Кооперативен театър, тази творба е посветена на борбата на бъл­гарите в Македония против турското робство и има блестящ успех. Инте­ресна е историята на написването на творбата. Тъй като нямал пред­става за българския фолклор в Македония, Маестрото се оплаква на автора на текста и само след няколко дни дейци на ВМРО го прехвърлят ин­когнито през държавната граница, за да присъства на автентична македонска сватба, спомен от която му остават шарени чорапи, да­рени му от булката.В края на 1923 г. под давление на общественото мнение Маест­рото е върнат като капелмайстор на Гвардейския оркестър, в който служи до 1926 г. През периода 1926- 1931г. отново е капелмайстор на оркестъра на Военното училище. Същевременно създава операта "Косара", която бележи нов момент в творчеството му и пренастройва неговата ли­ра от битова на историческа тема. През 1930 г., ражда поредната си перла в своята музикална огърлица шестата си опера "Алцек". Освен на опери, Маестро Георги Атанасов, е ав­тор на пет детски оперетки като Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), на бойни маршове, солови песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др..

Като капелмайстор на военно-духовия оркестър на 21-ви пехотен Средногорски полк Маестрото взема участие във войните за национално обединение. През Балканската война, в паметния боя на връх Средногорец, в Родопите призивните звуци на бойните мар­шове, изсвирени от неговите военни музиканти са она­зи могъща сила, която кара воините от полка да забравят за смъртта и да отблъснат многократно превъзхождащия ги противника. Не слу­чайно славният командир на полка, легендарният полковник Влади­мир Серафимов, с чувство на гореща признателност благодари на капелмайстора за моралната подкрепа, оказана на бойците в решителните мигове на боя, когато положението виси на косъм.

Изтощен до краен предел от неуморния си, упорит труд, като диригент и композитор, отвратен от критиките на своите зложелатели той заболява тежко от ди­абет, който прераства в туберкулоза. По съвет на лекарите заминава за слънчева Италия, за да се лекува. Там получава помощ от института „Про ориенте. Болестта му обаче вече е в напреднал стадий и на 17 ноември 1931 година умира в санаториума "Лаго ди Гарда” , още ненавършил 50 години.

По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в България. От Италия до Бургас с параход, а оттам до столицата с траурен влак, Маестро Георги Атанасов е препогребан в София през февруари 1937 г. Посмър­тно получава всенародно признание за своя музикален талант и творчество , като един от най-популярните военни капелмайстори и създателите на българската опера .
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка